Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество

Веднъж, преди време, един Учител приказвал пред събралото се голям брой от хора, а посланието му било толкоз удивително, че всички се почувствали допрени от думите му, изпълнени с обич. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил доста непретенциозен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали дотам, че той изискал да го предложения вкъщи си. 
Когато Учителят спрял да приказва, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му споделил: - Зная, че сте ангажиран и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със напълно нищожно време даже да ме изслушате, само че сърцето ми е толкоз отворено и по този начин преизпълнено с обич, че ми се желае да Ви поканя вкъщи. Искам да подготвя най-хубавото ястие за Вас. Не чакам да приемете, само че просто желаех да знаете.
Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка споделил: “Приготви всичко. Ще дойда ”, след което си отишъл.
При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със мощ. Той очаквал с неспокойствие да посрещне Учителя и да изрази своята обич към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-хубавата храна и най-хубавото вино и намерил най-красивите облекла, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си у дома да подготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прелестни ястия и наредил изтънчено масата. Сърцето му сияело от наслада, тъй като Учителят скоро щял да пристигна.
Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, само че вместо Учителя, видял една стара жена, която го погледнала в очите и споделила:  - Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче самун?
Човекът малко се разочаровал, тъй като това не бил Учителят. Погледнал дамата и споделил:- Заповядай вкъщи.Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя, и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил разтревожен и едвам чакал остарялата жена да завърши и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на индивида, му благодарила и си тръгнала. 
Мъжът още веднъж подредил масата за Учителя и едвам завършил, на вратата още веднъж се почукало. Този път бил различен пътешественик, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и споделил: - Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?Мъжът още веднъж бил малко отчаян, защото още веднъж не бил Учителят. Поканил странника вкъщи си и го поставил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предопределено за него. Когато непознатият си тръгнал, индивидът още веднъж приготвил всичко за Учителя.
Някой още веднъж почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и споделило: - Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеяло да завия тялото си?Мъжът още веднъж се разочаровал леко, само че погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал облеклата, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало. 
Мъжът още веднъж приготвил всичко за Учителя и зачакал, до момента в който не станало късно. Когато схванал, че той няма да пристигна, се разочаровал, само че незабавно му дал прошка. Казал си: „ Аз си знаех, че не мога да чакам Учителя  да пристигна в този непретенциозен дом. Въпреки, че даде обещание да пристигна, може би нещо доста по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не пристигна, само че най-малко ми сподели, че ще пристигна и това е задоволително за моето сърце, с цел да бъде то щастливо. ”
Бавно прибрал храната и виното и си лежащ. През нощта сънувал, че Учителят е пристигнал в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, само че не знаел, че сънува:- Учителю, ти пристигна. Ти удържа на думата си!
Учителят дал отговор: - Да, аз съм тук, само че бях тук и преди този момент. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с благополучие, тъй като той схванал урока на Учителя. Той толкоз доста го обичал, че му изпратил трима души, с цел да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята обич на Учителя.
Из " Умението да обичаш ", Дон Мигел Руис,