Притча за вярата и подкрепата
Веднъж лъчът споделил на Слънцето:
- Всеки ден прехвърквам над Земята и затоплям всичко живо, само че имам една фантазия – да сгрея човешко сърце.
- Добре, можеш да дариш капчица от моя огън на едно човешко сърце, тя ще му помогне да стане популярен създател. Но желая да избереш най-добрия измежду хората - споделило Слънцето.
Полетял слънчевият лъч над Земята и се замислил: „ Как да узная кой е най-хубавият всред хората? ”
В този миг чул тъжните мисли на един момък: “ Пълен несретник съм! Исках да стана художник, а съм бояджия. А девойката, в която съм влюбен, даже не ме поглежда! ”.
- Ти имаш гений, младост и сръчни ръце! – възкликнал слънчевият лъч и го дарил с огъня си.
Пламнал слънчевият огън в сърцето на индивида и го предиздвикал да вдигне взор. Взел четката и боите и по този начин въодушевено проработил, че клиентът му, който пристигнал да нагледа по какъв начин върви ремонтът в дома му, занемял от учудване: „ Мислех, че сте бояджия, а се оказа, че сте същински създател! ” – възкликнал той.
В това време лъчът се върнал при слънцето и отговорно споделил:
- Прости ми, сбърках! Забравих какво ми поръчи и подарих твоя огън на първия срещнат …
- Не, не си! Ти повярва в индивида! А вярата и поддръжката отключват най-хубавото у всеки.
