Събери всичките си неприятности, завържи ги на възел и ги занеси в храма
Един фермер се молил на Бога всяка вечер с една и съща молитва в продължение на доста години:
- Господи, всеки ден се изтезавам от обстоятелството, че на земята няма по-нещастен човек от мен. Постоянно се запитвам за какви грехове си ме направил най-нещастния. През целия си живот съм имал единствено една молба: разреши ми да разменя нещастието си с някой различен. Готов съм да го направя с първия срещнат. Не дръзвам да желая благосъстояние или самодоволство. Молбата ми е дребна и незначителна. Доверявам се на твоята благосклонност с вярата да бъда чут.
Един ден молитвите му били чути и от небето се понесъл мощен глас:
- Събери всичките си неприятности, завържи ги на възел и ги занеси в храма.
Този глас бил чут от всички хора в града и те почнали да връзват на възли своите несгоди и скърби. Селянинът се зарадвал, тъй като в този момент щял да има с кого да се замени. Той вдигнал снопа си и забързал към храма.
По пътя срещнал доста хора с чували в ръце. Когато селянинът стигнал до храма, насладата му се изпарила и била сменена от боязън и комплициране. Той се уплашил, тъй като другите имали възли, доста по-големи от неговите. Пътьом видял доста благородни поданици на града, които изглеждали щастливи и удовлетворени. И всеки от тях имал огромен чувал в ръцете си.
Когато хората влезнали в храма, чули следната заповед:
- Оставете чувалите си с несгоди на входа. Сега отидете и вземете този, който ви харесва най-вече.
Но вместо да вземе непознатия чувал, всеки се втурнал към своя. Фермерът също, обезпокоен, че някой може да го вземе.
В резултат на това всеки човек напуснал храма, носейки личния си чувал. Всеки бил благополучен да се върне вкъщи с него. Фермерът също бил благополучен, като си мислел, че нещастията в чувалите на другите биха могли да бъдат доста по-лоши от неговите.
