Николай Хайтов за бавното умиране на душата
„ Мир, но защо ти е мир! Аз на два пъти влизах във война: в първата — фронтално, а във втората — като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, само че мога да ти кажа, че от мир човек може несмущаемо да почине.
И ще ти кажа по какъв начин: слагаш индивида в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, приказваш му от дъжд на вятър и той е приключен!
(…)
Не е естествено живият човек да го не закачат за нищо. Има ли в природата пенсионирана лисица? Няма! Няма и да има. Чул ли си да има пенсионирани орли? Да насядат край гнездото, а младите да им подават в устата мишки? Орелът, сине, хвърчи, до момента в който изпусне последния си мирис и тогава пада на земята. “
Из „ Дърво без корен “, Николай Хайтов
