Веднъж говорих с Джейн Гудол, която 45 години изучава живота

Веднъж приказвах с Джейн Гудол, която 45 години учи живота на шимпанзетата в Националния парк Гомбе Стрийм в Танзания. Почти две години е живяла с шимпанзетата, които са я приели в стадото си. Попитах я кое е главното възприятие, което е изпитала през времето, прекарано с маймуните, които са я приели като своя в гората, където няма хора.

И тя отговори: „ Между тях усещах любовта. Въпреки че от самото начало крещяха и изясняваха нещо между тях, само че всичко беше единствено с цел да пробудят обич. И започнах да разгадавам същото в дърветата, в гората, в небето, в земята… “

Без да е сантиментална, пристигайки в африканската джунгла от градската джунгла, Джейн последователно разкрива, че цялата природа е изпълнена с обич. И се оказва безусловно права.

Любовта не се купува с пари

Тук обаче имаме голям проблем. Любовта съществува в природата, само че по какъв начин да я реализираме сред нас? И в случай че не обич, то най-малко положителни връзки, без които човечеството просто не може да продължи да съществува. Не е допустимо да те принудя да ме обичаш. Мога да платя и да купя всичко, само че не и обич. За пари можем да получим вежливо отношение, респект, само че любовта е безусловно изключително възприятие, което заслужава да бъде отделено от всички останали човешки усеща.

Доброто отношение поражда сред хората, когато се нуждаят един от различен и с общо единодушие се употребяват взаимно поради постигането на някакви цели. При това сред тях може да възникне и взаимно доверие. Но в случай че на някой от тях му коства да заплати повече или да даде по-голямо напълване и удоволствие, всяко доверие и лоялност могат мигновено да изчезнат. В живота има доста такива образци. И това наше държание в последна сметка докара до обстоятелството, че заставаме един против различен с нуклеарни бомби зад тила си. А в космоса кръжат спътници, цялостни с оръжия, подготвени да бъдат употребявани при първа заповед. Дори не приказвам за стандартните оръжия. Добавете към това интернационалния тероризъм, локалните войни и престъпността и ще видите, че имаме всички учредения съществено да се тревожим за живота си.

Докато животът не е приключил

Картината обаче няма да наподобява толкоз мрачна, в случай че разберем аргументите за появяването й. Приближихме се до ръба на пропастта, с цел да се ужасим и да се отдалечим от него осъзнавайки, че нямаме различен избор, с изключение на да променим връзките си от ненавист към обич. И това към този момент не е някакъв частен проблем, който може да бъде отритнат. Нито една страна, колкото богата и развита да е, не може да се оправи нито с външните, нито с вътрешните проблеми, подбудени от омразата. Все по-нарастващата бездна сред богатите и бедните рано или късно ще докара до това, че бедните ще излязат на улицата и ще стартират да мачкат богатите, като в същото време ще разрушат и самата страна. И няма значение какъв брой пари и хранителни запаси имат в ресурс страните. С неналичието на ангажираност, която съществува сред нас, имаме свят, в който половината просто умират от апетит, а другата половина изхвърлят повече артикули, в сравнение с са нужни, с цел да нахранят първата половина. И те не могат да се спогодят между тях, тъй като не мислят един за различен.

Ето за какво през днешния ден постигането на всеобща обич не е хубав девиз, а витална нужда. Не ви харесва думата „ обич “? Изтъркана ли е към този момент? Тогава я заменете с взаимно присъединяване, грижа един за различен. Най-важното е, че просто сме задължени да стигнем до това, в противоположен случай животът на Земята ще свърши.

Седем милиарда чаши чай

Но в случай че това е общ закон за битие на човечеството, по какъв начин да стартираме да живеем съгласно него? За да го направя, би трябвало да се усещам обвързван с целия свят. Не е нужно да познавам лицата на всички, само че вътре в мен би трябвало да имам чувството, че сме дружно и се грижа за всеки като за себе си. Наливам си чаша чай и се безпокоя, дали всички останали също имат. До такава степен, че в случай че другите нямат колкото желаят, да не взема и за себе си. Като майка, която до момента в който не нахрани детето си и не се убеди, че е решето, крепко и предостатъчно, не може да се занимава със себе си. Тя просто не е в положение да мисли за себе си, до момента в който то има потребност от нещо. Нужно да се научим по какъв начин да преминем от нашия цялостен нарцисизъм към това противоположно положение.

Колко доста положително можем да създадем дружно

Виждаме, че живеем в специфична ера. Никога до момента в нашата история природата, всички вътрешни и външни условия не са претендирали от нас да се променим. Винаги вървяхме напред с възходящия си нарцисизъм, разоравахме този свят и го приспособявахме към себе си. И в този момент, за първи път в историята, би трябвало да пригодим себе си, да си дадем световно и интегрално образование, което ще ни научи да мислим един за различен и да бъдем „ положителни деца “, както в детската градина. Защото без това, нашата „ градина “ към този момент не може да съществува.

Ако се обърнем към експерти: социолози, психолози, те ще кажат, че би трябвало да стартираме с дребни групи. В тях да се организират диалози, образования, взаимни мероприятия, с цел да видят хората какъв брой е добре да бъдат дружно, какъв брой печели човек, в случай че към него има грижовни хора. Колко доста положително можем да създадем дружно: да се отпуснем, да прекарваме прелестно времето си, да се поддържаме взаимно.

Благодарение на взаимното присъединяване, на положителната връзка сред нас, можем да се освободим от доста проблеми и грижи. Ще изградим друга индустрия, не материално-техническа, а вътрешна, духовна. Точно както изградихме актуалния софтуерен свят за сметка на егоизма, който ни тласкаше към външно развиване. Сега заемайки се с вътрешното развиване, ще изградим нов свят сред нас – вътрешен. Там ще има нови технологии, всевъзможни нововъведения и всички ще бъдат в връзките сред нас. Ще забележим, че в тези положителни, благи връзки се открива целия свят, изпълнен с най-различни чувства. И за подобен контакт няма да ни трябват нито интернет, нито други линии за връзка. Ще бъдем свързани на чувствено равнище. До такава степен, че ще стартираме да се усещаме един различен както майка дете.

В резултат на това всеки ще стане всички! Всички чувствено ще се включат в него и той ще стартира да усеща какво се случва в тях, а те какво се случва в него. Ще реализираме взаимно присъединяване и обща, интегрална връзка. И ще можем да почувстваме това, за което приказва Джейн Гудол и доста други, че любовта е в действителност повсеместен, международен закон, който съществува в природата. И всеки ще усети вътрешните си сили и всеобщата обич, която цари в природата.

Източник:
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България