Вечната тема родители - пораснали деца… Времето не спира, поколенията

Вечната тематика родители - пораснали деца… Времето не стопира, поколенията се сменят, човечеството знае от ден на ден за себе си. Но въпросът „ Как да изградя връзките с към този момент порасналото си дете? “ продължава да е настоящ във всяко семейство. Ето няколко опорни точки в този проблем от уеб страницата kluber.ru

Основната причина за различия, спорове и борба във връзката на родителите с децата им, изхвърчали към този момент от гнездото, е умилителната мислъл: „ Моето дете си е мое вечно! "
Но истината, уви, е напълно друга. Пораснали един път, дребните съкровища на мама и тати се трансформират в обособени, построени персони. След преломните 18 години те към този момент сами поемат отговорност за личния си живот и персоналното си благополучие. Именно в този миг родителите би трябвало да одобряват суровата истина, че тяхната роля на покровители и наставници остава значително в миналато. Оттук насетне един до различен се изправят две равнопоставени зрели персони. За да е здравословна връзката с порасналото отроче и за напред, майката би трябвало да се раздели с ролята си на опекун и да одобри тази на другар и морална опора – доколкото това е допустимо. 
В основата на всички връзки следва да е уважението към към този момент построената персона. Най-често точно неналичието на същинско почитание пречи на положителното съгласие сред членовете на фамилията.

Основни неточности на родителите:

1. Родителите считат, че децата им ще са постоянно в тяхната власт и ще им се подчиняват категорично. Това е самозаблуда. Колкото повече се пробвате да показвате кой е господарят в връзките ви, толкоз по-яростна ще е съпротивата на новото потомство.

2. Давате на синовете и дъщерите си непрекъснато инструкции по какъв начин да живеят, какво и къде да учат, по какъв начин да работят, какво да вършат...Така все едно че им казвате в очите, че те не са в положение да вземат решения и да ръководят живота си.

 
3. Мислите, че децата са ви длъжни защо ли не: че сте ги родили, че сте ги отгледали, че сте се грижили за тях... Бъдете почтени към себе си: какъв брой постоянно им го напомняте? Това също е самозаблуда. Синът или щерка ви за нищо не са ви задължени. Когато решихте да имате дете, това не беше ли персонално ваше решение? Нали сте го желали – в множеството случаи е по този начин. Друг въпрос е, че децата би трябвало да бъдат възпитавани в дух на признателност за всичко, което им е обещано и за родителте до себе си в това число.

4. Нарушаване на граници. Твърде постоянно родителите засипват младите мъже и дами с непоискани препоръки, пробват да окажат въздействие върху избора на сателит в живота, върху планирането на новото семейство. 

5. Обиди. Обидите сочат, че и от двете страни, родители и деца, има недоисказаност и контузии от предишното. Родителите се наскърбяват на децата си, най-вече тъй като младите мъже и дами „ са ги изоставили ”, те не търпят естественото охладняване в връзките от страна на към този момент порасналите. Децата пък са афектирани поради неналичието на доверие и пренебрежителното отношение на родителите си към тях като към дребни пикльовци и пикли...

Бихме могли да изброяваме още доста наставнически неточности, само че всички те се въртят отколо следното:

Децата ни са пораснали и ние внезапно започваме да се усещаме ненужни. Да, би трябвало да си го признаем. Знаете защо ви приказвам, нали? Особено мъчително е излитането на птичето от гнездата, в които родителят е посветил целия си живот на детето. И внезапно - пустота…. С какво да се захвана? Ето за какво сходни мами и бащи не престават своя „ дълг ” и не престават да възпитават (или най-малко те по този начин си мислят) своите пораснали деца. Чувството за ненужност поражда когато  човек е непотребен самичък на себе си.
Родителите както досега търсят наслаждение и приятност от общуването с порасналото дете. От тук идват обидите, даването на инструкции, безпочвени условия, препоръки, тропания по масата, предизвестия, опит за диктуване на ситуацията. Когато сте родили отрочето си, в първите нкоко години, когато то е било безпомощно и е зависело от вас на 100 %, вие сте се наслаждавали на тази връзка и сте властвали в нея. Заедно с грижите и паниките, вие сте получавали само позитивни страсти и приятност от общуването с малчуганите. И в този момент ви се желае това да продължава постоянно, а с огромните деца имате най-вече спорове, тъй като те са спрели категорично да извършват заповедите ви както едно време, когато са били подвластни от вас.
Родителите изпитват боязън да живеят личния си живот или по някаква причина не желаят да го вършат.