Хора, изгубили смелостта да се борят с дракони, обръщат навътре

Хора, изгубили смелостта да се борят с дракони, обръщат във вътрешността подтика си и се борят със себе си. Обявяват война на тлъстините си, на егоизма си или на някое свое качество, считано от тях за неприятно. Или се разболяват и би трябвало да поставят старания да оздравеят. Това написа в книгата си „ Героят в теб: Шест архетипа, с които живеем “ Каръл Пирсън. Интересни са разсъжденията й за егото и необикновената позиция, че то е неотделима част от душата. Според Пирсън е неправилно схващането, че би трябвало да се борим с него, да го изкореняваме или да се опитваме да се разграничим от него. 
Въпреки че егото постоянно се счита за зложелател на Душата, в действителност то ни оказва помощ да сътворяваме и поддържаме нашите граници. Тази мощ ни разрешава да се отворим за духовни прекарвания. Формираното его след това се изпразва, трансформирайки се в резервоар, който може да побере Душата без опасност от мисловен, прочувствен или физически колапс. Без сигурен резервоар не може да има същинско психическо или духовно развиване, тъй като няма безвредно място, където да сложим плодовете на нашия напредък. Контактът с несъзнаваното или трансперсоналното може да разцепи недоразвито его и да докара до неуравновесеност.
Защо тогава се приказва толкоз мощно отрицателно за Егото? Защо постоянно то се свързва с нездравословен нарцисизъм? Защо толкоз доста мъдри мъже и дами настояват, че би трябвало да се откажем от егото, с цел да намерим същинското си Аз или да получим духовно прояснение?
Отговорът е, че не разбираме природата на Егото. Първо, множеството хора имат его, което не е доста развито. Те се усещат застрашени от възмогността за среща с потиснати мисли, прекарване или съюз с различен човек. Примитивното его просто се опасява, че появилите се нови качества ще ни основават неприятности във външния свят или ще ни обхванат. Примитивното его също е извънредно егоистично. То желае да си припише заслугите за всички достижения на нашето най-дълбоко Аз или, в противен случай, да отхвърли съществуването на нещо отвън Аз-а. Тогава егото може да се отвърне от душeвността. Тъй като работата на егото е да пази душeвността, то знае всичките си уязвими места. Следователно, в случай че егото желае да спре процеса, то знае тъкмо кой бутон да натисне.
Най-лесният метод да се справите със страховете на недоразвитото его от смяна е да ги наблюдавате от разстояние. Най-работещият метод обаче е да помним, че егото е наш съдружник, тъй че би трябвало да действаме дружно с него за облекчаване на новите ни потребности, а не против тях. Егото може също да се нуждае от поддръжка, с цел да развие по-ясна конструкция и чувство за себе си. То би трябвало да стане задоволително мощно, с цел да обезпечи същинска фамилиарност, духовно просветление и целокупност. Начинът да създадем това е посредством подсилване на границите: различаване къде свършваме ние и някой различен стартира, или къде нашият умишлен разум е изгубил надзор и животът се управлява от несъзнаваното.
Втората причина, заради която егото може да бъде възприето неправилно, е, че зрялото его заплашва доста обществени институции. Повечето хора минават непосредствено от безусловна взаимозависимост от родители или други възрастни към взаимозависимост от обществени институции, здравни управляващи, медии, държавно управление, религиозни организации или харизматични водачи. Пътят към Душата и Духа постоянно е минавал през институцията на религията, пътят към истината – през учебни заведения, университети или политически организации и така нататък
Идеята, че хората би трябвало да поемат отговорност за вземането на личните си решения, е много нова. Това се дължи на развиването на демокрацията и концепциите за индивидуализъм във философията, както и на акцента върху развиването на характерността в логиката на психиката. Зрелостта изисква да спрем да подвластен от родителите си и да разчитаме на себе си. По същия метод би трябвало да се научим да вършим самостоятелни преценки, самостоятелни от главните обществени институции.
Изискванията към личността в наше време са непостижимо високи. Целта на тази книга е да ви помогне във вашето персонално пътешестване. Що се отнася до груповите пътувания, това е друга задача. Преди да можете да тръгнете на пътешествието на вътрешния воин, вашето рационално его би трябвало да каже „ да “. Душата не се нуждае от книги, тя към този момент знае пътя. Но тя се нуждае от егото, което да я съпровожда. В края на краищата практичното, заземено его е това, което ще подсигурява, че пътуването на Душата няма да трансформира живота в безпорядък.
Източник