Ти току-що пречупи детето си. Браво!
На 3 февруари 2011 година в персоналния си блог Дан Пиърс, представящ се като уединен татко, разгласява този текст. Тъжната история обикаля интернет пространството към този момент 13 години. Самият създател споделя, че тя е достигнала до стотици хиляди консуматори и ги е трогнала до сълзи. Пиърс продължава да споделя в обществените мрежи своите визии за тънкостите на детската душа, издава книги, чете лекции на тематика образование и педагогика. Нека си напомним неговия текст.
Чувствам потребност да напиша това, на което станах очевидец в Costco през вчерашния ден. Извинете ме за следващия пост, написан от обезсърчение и яд. Моля, прочетете до края. Знам, че е дълго, само че това е нещо, което би трябвало да се каже. Това е нещо, което би трябвало да бъде чуто. Това е нещо, което би трябвало да бъде споделено.
Докато Ноа и аз стояхме на опашката, гледах по какъв начин малко момче (на към шест) погледна към татко си и попита доста страхливо дали могат да си купят малко сладолед. Бащата го изгледа отдолу под вежди и през стиснати зъби изръмжа на момчето „ да го остави на мира и да мълчи “. Момчето бързо се сви до стената, където стоеше неподвижно и засегнато известно време.
Опашката вървеше постепенно, детето се върна при татко си, тананикайки си детска мелодия, наподобява не запомнило гнева, който татко му преди малко беше показал. Бащата още веднъж се обърна и се скара на момчето, че подвига доста звук. Момчето още веднъж наведе главичка и се сви до стената засегнато.Бях тъжен. Бях комплициран. Как може този човек да не вижда това, което аз виждам? Как може да не вижда какъв хубав дух засенчва? Как може този човек по този начин скоропостижно да заличи цялото благополучие у личното си момче? Как може този мъж да не цени момента, в който е всичко за това момче? Човекът, който има най-голямо значение за това момче?
Вече бяхме единствено трима преди касата и момчето още веднъж пристъпи към татко си. Мъжът незабавно излезе от опашката, стисна до болежка рамото на детето и го заплаши: „ Ако издадеш тон или се отлепиш отново от стената, давам обещание, че ще си го получиш, когато се приберем. “ Момчето още веднъж се сви до стената. Този път то не помръдна. То не издаде тон. Красивата му главица беше клюмнала, очите - приковани към пода, лицето - безизразно. То беше пречупено. И по този начин искаше татко му. Не искаше да се занимава с него и да го пречупи беше най-лесният метод.
Далеч съм от съвършения татко. И постоянно ще бъда. Но аз съм демонски добър татко и синът ми постоянно ще се усеща по-голям от всичко, което животът може да му сервира. Защото разбирам силата, която бащата внася в живота на едно дете и в укрепването на вярата му в себе си. Разбирам, че всичко, което върша и споделям на сина си, ще бъде посято и запомнено - за положително или за неприятно. Това, което не разбирам, е по какъв начин някои татковци не го схващат.
Татковци, лицата ви блеснат ли, когато заран след пробуждане видите детето си или когато се приберете от работа? Осъзнавате ли, че чувството за полезност на едно дете може би е в това, което то вижда изписано на лицето ви в мига на срещата след няколко часа разлъка?
Татковци, осъзнавате ли, че детето е това, което му казвате, че е? Че хората съвсем постоянно стават това, което са им споделили, че са, какъвто етикет са им залепили? Дали това, което преди малко е направило детето ви, в действителност е било „ най-глупавото нещо, което в миналото сте виждали да прави “? Наистина ли е „ най-нелепото нещо, което е можело да направи “? Наистина ли вярвате, че детето ви е глупак? Защото в този момент го прави? Помислете за това. Тъй като вие сте го споделили, то в този момент ви има вяра. Браво...
Татковци, в действителност ли очаквате някой да повярва, че не можете да намерите 20 минути, с цел да се отдръпнете от компютъра си или да изключите тв приемника, с цел да играете с детето си? Трябва да се случва всеки ден. Не разбирате ли, че децата построяват доверието си според от това дали татко им играе с тях или не и какъв брой е зает, когато играе с тях? Знаете ли какви вреди нанасяте, като не играете с децата си всеки ден?
Татковци, би трябвало ли някой да одобри тази глупава концепция, че гневът от време на време или постоянно е нужен? Не разбирате ли, че гневът е съвсем постоянно страст за хора, които желаят да управляват другите, като в това време не съумяват да управляват себе си? Не знаете ли, че има невероятни книги и курсове, които могат да ви научат на по-добри способи? И най-важното е, че не виждате скоростта, с която едно дете бива смазано или то самото става нападателно до момента в който гневът доминира? Толкова ли сте безчувствени към блясъка на духа на вашето дете, че да не сте смазани изцяло, когато то трепне уплашено или се свие във ваше наличие? Наистина ли желаете детето ви да се страхува от вас?[...]
Татковци, време е да кажем на децата си, че ги обичаме. И да го вършим непрекъснато. Време е да се зарадваме на техните двадесет хиляди ежедневни въпроса и неспособността им да вършат нещата толкоз бързо, колкото бихме желали. Време е да се насладим на техните странности. Време е да се порадваме на израженията на лицата им и погрешно произнесените думи. Време е да се радваме на всичко, което са нашите деца.
Време е да станем и да попитаме какво можем да създадем, с цел да бъдем по-добри татковци. Време е да изясним целите си. Време е да се приберем и в действителност да бъдем татковци.[...]
Татковци, време е да покажем на нашите синове по какъв начин вярно да се отнасят към дамата. Време е да покажем на нашите дъщери какво би трябвало да е отношението към едно момиче. Време е да покажем амнистия и съчувствие. Време е да покажем на децата си съпричастност. Време е да нарушим обществените правила и да ги научим на по-здравословен метод на живот! Време е умно да методите по тематиката за половете без да се задълбочавате ненужно. Наистина ли има значение дали синът ви харесва розовия цвят? Ще нарани ли някого това негово желание? Не виждате ли вредата, която нанася на едно момче да му се каже, че нещо не му е наред, тъй като харесва избран цвят? Не виждаме ли вредата, която нанасяме, като лепим етикета „ женствени “ на нашите момчета, единствено тъй като имат свои лични лайкове и отзиви за нещата? Неща, които в действителност нямат значение?
Татковци, говорете безшумно на синовете си. Говорете умерено на дъщерите си. Какви ги желаете? Искате ли той или тя да е детето в учебно заведение, което седи единствено без безусловно никакви другари или самочувствие? Или желаете децата ви да са водачите на класа? Не виждаме ли, че имаме силата да дадем това на нашите деца? Не виждаме ли, че имаме силата да научим децата си на инструментите за публично оцеляване?[...]
По дяволите, бащи, всяко дете има рождено право да изиска сладолед, без да бъде омаловажавано и прекършвано. Всяко дете има рожденото право да го направи, без да бъде принуждавано да се свива в ъгъла, тъй като индивидът, който би трябвало да бъде неговият воин, в действителност е напълно дребен, малък човек. Всяко дете има рожденото право да бъде щастливо, да се кикоти, да се смее и да играе. Защо не им разрешаваме? Всяко дете на земята има право на татко, който мисли, преди да говори; татко, който схваща мощта, която му е дадена, с цел да оформи живота на друго човешко създание. Баща, който обича детето си повече, в сравнение с обича телевизионните си излъчвания или спортни игри; татко, който обича детето си повече от свободното си време. Всяко дете заслужава татко супергерой.
Може би истината е, че доста татковци не заслужават децата си.Може би истината е, че доста татковци въобще не са татковци.[...]Татковци, децата са подарък. Не са ни дадени, с цел да ги прекършваме. Те са ни дадени, с цел да им помогнем да се развият. Нека покажем на света какъв брой доста положителни татковци има в близост.
Дан Пиърс, уединен баща
Чувствам потребност да напиша това, на което станах очевидец в Costco през вчерашния ден. Извинете ме за следващия пост, написан от обезсърчение и яд. Моля, прочетете до края. Знам, че е дълго, само че това е нещо, което би трябвало да се каже. Това е нещо, което би трябвало да бъде чуто. Това е нещо, което би трябвало да бъде споделено.
Докато Ноа и аз стояхме на опашката, гледах по какъв начин малко момче (на към шест) погледна към татко си и попита доста страхливо дали могат да си купят малко сладолед. Бащата го изгледа отдолу под вежди и през стиснати зъби изръмжа на момчето „ да го остави на мира и да мълчи “. Момчето бързо се сви до стената, където стоеше неподвижно и засегнато известно време.
Опашката вървеше постепенно, детето се върна при татко си, тананикайки си детска мелодия, наподобява не запомнило гнева, който татко му преди малко беше показал. Бащата още веднъж се обърна и се скара на момчето, че подвига доста звук. Момчето още веднъж наведе главичка и се сви до стената засегнато.Бях тъжен. Бях комплициран. Как може този човек да не вижда това, което аз виждам? Как може да не вижда какъв хубав дух засенчва? Как може този човек по този начин скоропостижно да заличи цялото благополучие у личното си момче? Как може този мъж да не цени момента, в който е всичко за това момче? Човекът, който има най-голямо значение за това момче?
Вече бяхме единствено трима преди касата и момчето още веднъж пристъпи към татко си. Мъжът незабавно излезе от опашката, стисна до болежка рамото на детето и го заплаши: „ Ако издадеш тон или се отлепиш отново от стената, давам обещание, че ще си го получиш, когато се приберем. “ Момчето още веднъж се сви до стената. Този път то не помръдна. То не издаде тон. Красивата му главица беше клюмнала, очите - приковани към пода, лицето - безизразно. То беше пречупено. И по този начин искаше татко му. Не искаше да се занимава с него и да го пречупи беше най-лесният метод.
И се чудим за какво толкоз доста от нашите деца израстват осакатени...
Ще бъда прям. Хората виждат връзката ми с Ноа и много постоянно ме издигат на фундамент или ме възхваляват, че го обичам повече, в сравнение с множеството татковци обичат личните си деца. Това не го разбирам и в никакъв случай няма да го схвана. Да обичам сина си, да построявам личността му, да го допирам, да играя с него, да бъда с него… Това не са задания, които единствено супер татковците могат да извършват. Това са задания, които всеки татко би трябвало да извършва. Винаги. Аз съм татко, който обича сина си и безусловно би направил всичко за неговото благоденствие, сигурност и здраве. Не бих позволил да се почувства прекършен или незабележим.Далеч съм от съвършения татко. И постоянно ще бъда. Но аз съм демонски добър татко и синът ми постоянно ще се усеща по-голям от всичко, което животът може да му сервира. Защото разбирам силата, която бащата внася в живота на едно дете и в укрепването на вярата му в себе си. Разбирам, че всичко, което върша и споделям на сина си, ще бъде посято и запомнено - за положително или за неприятно. Това, което не разбирам, е по какъв начин някои татковци не го схващат.
Татковци, лицата ви блеснат ли, когато заран след пробуждане видите детето си или когато се приберете от работа? Осъзнавате ли, че чувството за полезност на едно дете може би е в това, което то вижда изписано на лицето ви в мига на срещата след няколко часа разлъка?
Татковци, осъзнавате ли, че детето е това, което му казвате, че е? Че хората съвсем постоянно стават това, което са им споделили, че са, какъвто етикет са им залепили? Дали това, което преди малко е направило детето ви, в действителност е било „ най-глупавото нещо, което в миналото сте виждали да прави “? Наистина ли е „ най-нелепото нещо, което е можело да направи “? Наистина ли вярвате, че детето ви е глупак? Защото в този момент го прави? Помислете за това. Тъй като вие сте го споделили, то в този момент ви има вяра. Браво...
Татковци, в действителност ли очаквате някой да повярва, че не можете да намерите 20 минути, с цел да се отдръпнете от компютъра си или да изключите тв приемника, с цел да играете с детето си? Трябва да се случва всеки ден. Не разбирате ли, че децата построяват доверието си според от това дали татко им играе с тях или не и какъв брой е зает, когато играе с тях? Знаете ли какви вреди нанасяте, като не играете с децата си всеки ден?
Татковци, би трябвало ли някой да одобри тази глупава концепция, че гневът от време на време или постоянно е нужен? Не разбирате ли, че гневът е съвсем постоянно страст за хора, които желаят да управляват другите, като в това време не съумяват да управляват себе си? Не знаете ли, че има невероятни книги и курсове, които могат да ви научат на по-добри способи? И най-важното е, че не виждате скоростта, с която едно дете бива смазано или то самото става нападателно до момента в който гневът доминира? Толкова ли сте безчувствени към блясъка на духа на вашето дете, че да не сте смазани изцяло, когато то трепне уплашено или се свие във ваше наличие? Наистина ли желаете детето ви да се страхува от вас?[...]
Татковци, време е да кажем на децата си, че ги обичаме. И да го вършим непрекъснато. Време е да се зарадваме на техните двадесет хиляди ежедневни въпроса и неспособността им да вършат нещата толкоз бързо, колкото бихме желали. Време е да се насладим на техните странности. Време е да се порадваме на израженията на лицата им и погрешно произнесените думи. Време е да се радваме на всичко, което са нашите деца.
Време е да станем и да попитаме какво можем да създадем, с цел да бъдем по-добри татковци. Време е да изясним целите си. Време е да се приберем и в действителност да бъдем татковци.[...]
Татковци, време е да покажем на нашите синове по какъв начин вярно да се отнасят към дамата. Време е да покажем на нашите дъщери какво би трябвало да е отношението към едно момиче. Време е да покажем амнистия и съчувствие. Време е да покажем на децата си съпричастност. Време е да нарушим обществените правила и да ги научим на по-здравословен метод на живот! Време е умно да методите по тематиката за половете без да се задълбочавате ненужно. Наистина ли има значение дали синът ви харесва розовия цвят? Ще нарани ли някого това негово желание? Не виждате ли вредата, която нанася на едно момче да му се каже, че нещо не му е наред, тъй като харесва избран цвят? Не виждаме ли вредата, която нанасяме, като лепим етикета „ женствени “ на нашите момчета, единствено тъй като имат свои лични лайкове и отзиви за нещата? Неща, които в действителност нямат значение?
Татковци, говорете безшумно на синовете си. Говорете умерено на дъщерите си. Какви ги желаете? Искате ли той или тя да е детето в учебно заведение, което седи единствено без безусловно никакви другари или самочувствие? Или желаете децата ви да са водачите на класа? Не виждаме ли, че имаме силата да дадем това на нашите деца? Не виждаме ли, че имаме силата да научим децата си на инструментите за публично оцеляване?[...]
По дяволите, бащи, всяко дете има рождено право да изиска сладолед, без да бъде омаловажавано и прекършвано. Всяко дете има рожденото право да го направи, без да бъде принуждавано да се свива в ъгъла, тъй като индивидът, който би трябвало да бъде неговият воин, в действителност е напълно дребен, малък човек. Всяко дете има рожденото право да бъде щастливо, да се кикоти, да се смее и да играе. Защо не им разрешаваме? Всяко дете на земята има право на татко, който мисли, преди да говори; татко, който схваща мощта, която му е дадена, с цел да оформи живота на друго човешко създание. Баща, който обича детето си повече, в сравнение с обича телевизионните си излъчвания или спортни игри; татко, който обича детето си повече от свободното си време. Всяко дете заслужава татко супергерой.
Може би истината е, че доста татковци не заслужават децата си.Може би истината е, че доста татковци въобще не са татковци.[...]Татковци, децата са подарък. Не са ни дадени, с цел да ги прекършваме. Те са ни дадени, с цел да им помогнем да се развият. Нека покажем на света какъв брой доста положителни татковци има в близост.
Дан Пиърс, уединен баща
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ