Пловдив 2019: Пет много хубави неща от откриването
Вече стана безпощадно ясно, че Пловдив 2019 като европейска столица на културата е план, протичащ се не със, а макар присъединяване на общинската администрация. Същевременно в откриващия уикенд имаше доста хубави, вдъхновяващи неща, които заслужават да бъдат отразени не по-малко от проблемите. Всички тези случили се действително събития са дело на хора, стимулирани, въодушевени и умни. Подозирам, че им е коствало доста да доведат до дъно плановете си. Доброволци, куратори, уредници и създатели сигурно са създали и невъзможното, с цел да може в точния момент да показват пред аудитория своя труд. Затова ето петте неща, поради които безусловно си заслужаваше да отида до Пловдив. И не, „ Вавилонската кула “ отново не е едно от тях.
ДИМ. Истории за тютюна
Обезателно посетете тази галерия! Разположена е в единствения от малко малко възобновен тютюнев склад. Куратор е Весела Ножарова, текстът е на доцент доктор Михаил Груев, Борис Стоянов и Станислава Груева. Това е историята на България, само че най-много на Пловдив, разказана през тютюна. Текстът е доста огромна, съществена част от експозицията и той е необикновено забавен, написан по едно и също време умело и с отлично възприятие за комизъм и даже парадокс, без което всичко би изглеждало прекомерно съществено. Никога до момента не съм си давала сметка какъв брой значим е бил тютюнът за България и съответно за Пловдив. Как през хората с папироса в ръка се е случвал светът преди един век, когато на картини, фотоси и черно бели кино фрагменти всички пушат. Тютюнът е валута, той е занаят за селяните, средство за равноправност за дамите, метод да се поддържа връзка безмълвно в окопите или шумно в кафенетата.
Особено добре е разказана пловдивската история на тютюна. От първия дюкян на Томасян на чаршията в Пловдив през 1872 година, през павилиона на Ставридис на Пловдивското ревю през 1892 година, Съюза на тютюноработниците, учреден през 1908, меценатите и донори Кудоглу и Куцоглу, до стачките на тютюноработниците през 20-те години. Също и огромната стачка през 1953 година, смазана от Антон Югов – самият той някогашен тютюноработник.
По време на Първата международна война България е страна, за която тютюнът е безусловно най-важният стопански бранш – той съставлява 79% от износа на страната. След войната България продължава да създава 1/3 от Ориенталския тютюн на Стария свят. Постепенно по ред аргументи значимостта на тютюнопроизводството понижава, само че тютюнът вечно си остава част от историята и изкуството на Пловдив и България.
Всичко това, показано в текст и картини, може да се види до 30-ти март. На мен ми се коства, че тютюнът изцяло заслужава собствен музей в Пловдив и се надявам това да стане някой ден. А дотогава не пропускайте „ ДИМ. Истории за тютюна “.
И още...
ДИМ. Истории за тютюна
Обезателно посетете тази галерия! Разположена е в единствения от малко малко възобновен тютюнев склад. Куратор е Весела Ножарова, текстът е на доцент доктор Михаил Груев, Борис Стоянов и Станислава Груева. Това е историята на България, само че най-много на Пловдив, разказана през тютюна. Текстът е доста огромна, съществена част от експозицията и той е необикновено забавен, написан по едно и също време умело и с отлично възприятие за комизъм и даже парадокс, без което всичко би изглеждало прекомерно съществено. Никога до момента не съм си давала сметка какъв брой значим е бил тютюнът за България и съответно за Пловдив. Как през хората с папироса в ръка се е случвал светът преди един век, когато на картини, фотоси и черно бели кино фрагменти всички пушат. Тютюнът е валута, той е занаят за селяните, средство за равноправност за дамите, метод да се поддържа връзка безмълвно в окопите или шумно в кафенетата.
Особено добре е разказана пловдивската история на тютюна. От първия дюкян на Томасян на чаршията в Пловдив през 1872 година, през павилиона на Ставридис на Пловдивското ревю през 1892 година, Съюза на тютюноработниците, учреден през 1908, меценатите и донори Кудоглу и Куцоглу, до стачките на тютюноработниците през 20-те години. Също и огромната стачка през 1953 година, смазана от Антон Югов – самият той някогашен тютюноработник.
По време на Първата международна война България е страна, за която тютюнът е безусловно най-важният стопански бранш – той съставлява 79% от износа на страната. След войната България продължава да създава 1/3 от Ориенталския тютюн на Стария свят. Постепенно по ред аргументи значимостта на тютюнопроизводството понижава, само че тютюнът вечно си остава част от историята и изкуството на Пловдив и България.
Всичко това, показано в текст и картини, може да се види до 30-ти март. На мен ми се коства, че тютюнът изцяло заслужава собствен музей в Пловдив и се надявам това да стане някой ден. А дотогава не пропускайте „ ДИМ. Истории за тютюна “.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ