Най-трудното е в края
Вече от няколко дни предизвестията на Националния действен щаб за битка с ковид стават все по-остри. Генерал-майор професор доктор Венцислав Мутафчийски е все по-категоричен, че ограниченията за битка с вируса не се съблюдават както би трябвало – най-много що се отнася до скупчването на хора.
От доста години постоянно си повтаряме и към този момент до погнуса, че един от огромните ни проблеми е по какъв начин не съблюдаваме разпоредбите. Нещо повече – считаме, че разпоредбите са за другите, само че не и за нас. Само че като мислим по този начин, разпоредбите не важат за всички.
Затова – който мисли, че разпоредбите са глупави, да вземе да се сложи на мястото на военачалник Мутафчийски. Да вземе да измисли по какъв начин да не стане като в Съединени американски щати, Италия и Испания с ресурса, който има страната сега. Всички доста добре знаем каква страна сме. И не можем да се оправим за няколко дни, тъй че да си позволим една хубава зараза, единствено тъй като не можем да изтраем известно време в по-казармен режим.
На причини, че тук няма зараза и няма вирус, ще отговоря по този начин – то и в Беларус нямаше! Лукашенко там го громеше с хокей на лед, трудовият колектив го смазваше... Сега има – над 2000 за денонощие! Искаме и ние ли да разберем какво е по сложния метод?
Ситуацията е все едно да си на диета, само че да спреш по средата. Или да тренираш, само че да не довършиш - по-късно става по-лошо! Щом сме почнали, щом не се опънахме да започваме, в този момент би трябвало да довършим!
В живота има моменти, когато се постанова да слушаме и да изпълняваме. Особено поради обстоятелството, че в Европа няма и една страна, която да отпуска ограниченията. Нека най-малко някъде това стане, преди да философстваме, да пожелаваме. Защото на вируса не му пука – кара наред! С дълъг инкубационен интервал, в който сякаш си здрав и доста мъчно може да бъде открито, че си болен, с още по-дълго време за излекуване, това си е призрачен сън. Да не се вкарваме сами в този призрачен сън!
Автор: Ивайло Ачев
Сподели с твоите другари
От доста години постоянно си повтаряме и към този момент до погнуса, че един от огромните ни проблеми е по какъв начин не съблюдаваме разпоредбите. Нещо повече – считаме, че разпоредбите са за другите, само че не и за нас. Само че като мислим по този начин, разпоредбите не важат за всички.
Затова – който мисли, че разпоредбите са глупави, да вземе да се сложи на мястото на военачалник Мутафчийски. Да вземе да измисли по какъв начин да не стане като в Съединени американски щати, Италия и Испания с ресурса, който има страната сега. Всички доста добре знаем каква страна сме. И не можем да се оправим за няколко дни, тъй че да си позволим една хубава зараза, единствено тъй като не можем да изтраем известно време в по-казармен режим.
На причини, че тук няма зараза и няма вирус, ще отговоря по този начин – то и в Беларус нямаше! Лукашенко там го громеше с хокей на лед, трудовият колектив го смазваше... Сега има – над 2000 за денонощие! Искаме и ние ли да разберем какво е по сложния метод?
Ситуацията е все едно да си на диета, само че да спреш по средата. Или да тренираш, само че да не довършиш - по-късно става по-лошо! Щом сме почнали, щом не се опънахме да започваме, в този момент би трябвало да довършим!
В живота има моменти, когато се постанова да слушаме и да изпълняваме. Особено поради обстоятелството, че в Европа няма и една страна, която да отпуска ограниченията. Нека най-малко някъде това стане, преди да философстваме, да пожелаваме. Защото на вируса не му пука – кара наред! С дълъг инкубационен интервал, в който сякаш си здрав и доста мъчно може да бъде открито, че си болен, с още по-дълго време за излекуване, това си е призрачен сън. Да не се вкарваме сами в този призрачен сън!
Автор: Ивайло Ачев
Сподели с твоите другари
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ