Украинската тема - удобно средство за налагането на евроскептицизъм
Вече измина половината от същинския интервал на предизборната акция, който включва месеца директно преди дата на изборите - в тази ситуация 9 юни. Кампанията като цяло не се отличава с особена интензивност, не включва някакви изключително истински послания, нито пък оферти за някакви новаторски решения на висящи въпроси, на които би трябвало да се обърне внимание на национално или европейско ниво. Тази картина се дължи на прекомерно честото осъществяване на парламентарни избори през последните три години. Това обаче напълно не е единственото пояснение за нея.
Друга значима причина е обвързвана с характера на опитите за оживление на акцията и привличане на вниманието на хората към нея. Тези опити несъмнено са неустойчиви и по-скоро могат да провокират спад в доверието към политическия конкурент, в сравнение с да го покачат по отношение на техния източник. За страдание опитите на главните обединения в акцията много си наподобяват, даже може да се каже, че са идентични. Появата на записи, сеещи подозрения към желанията на ПП/ДБ, от една страна, и изказвания като това на Асен Василев, от друга, че съществуват скрити проекти сред ГЕРБ и Движение за права и свободи за политическото бъдеще на Борисов и Пеевски не се разграничават от маркетингова и информационна позиция. Те не оферират разнообразни и конкуриращи се, в качествения смисъл на думата, политически послания. Подобни ходове единствено ускоряват чувството за задкулисие, което така и така съществува в предостатъчна степен в съзнанието на българските жители.
Някои от евроскептичните обединения се възползват от тези разбирания на българите и пробват да описват и Европа посредством съществуването на задкулисие. Това мощно подхранва тайните теории и по този начин се стига досега, в който геополитиката бива обяснявана не посредством решения и процеси, а с конспирации и други сходни на тях изказвания.
Темата за съветската война против Украйна също бива вкарвана в тази повърхност и по този начин една напълно ясна тематика, каквато е тази война, се трансформира в спорен въпрос, който може да бъде употребен за разпалване на страхове и привличане на гласове тъкмо за тези обединения (евроскептичните), които минимум или изобщо не биха могли да бъдат потребни в търсенето на решения, водещи към обективен мир.
Украинската тематика е комфортно средство за налагането на евроскептицизъм в страна като България. Ориентирането на политическия спор повече към предишното и по-малко към бъдещето извънредно доста спомага в тази посока. Съвременната система на интернационалните връзки е основана върху равноправните партньорства и наднационалните организации (ЕС и НАТО). Докато в предишното тя действа посредством така наречен сфери на въздействие. Ако в съзнанието на българските жители или на части от тях геополитическите показа са свързани със сферите на въздействие, то би било разбираемо, че за тях повода за съветската война против Украйна следва да се търси в лицето на Европейски Съюз, на НАТО и Съединени американски щати, както и в самата Украйна, само че не и в Кремъл, не и в експанзията, която излиза оттова както във връзка с вътрешната, по този начин и във външната политиката на Русия.
Така евроскептиците у нас ( " Възраждане ", Българска социалистическа партия и пр.) се възползват от обстановката в търсене на повече електорални изгоди. Ориентирайки политическия спор към предишното, те ангажират и останалите участници в предизборната акция да се занимават с,него, да разходват старания за неговото изясняване и действително показване. А тези старания биха били надалеч по-ефикасни, в случай че бъдат отдадени на сегашното и бъдещето. Сегашният модел на системата на интернационалните връзки е извънредно удобен за страни като България. Той им разрешава да развиват националния си суверенитет и да обезпечават неговата цялост посредством съществуващите интернационалните гаранции. Всъщност НАТО е точно това - интернационална система за гарантиране на народен суверенитет.
Така вместо страната ни да задълбочава своя интегритет в удобната за нея интернационална среда, има известна лимитирана заплаха тя да се консервира (това няма нищо общо с политическия консерватизъм) като резултат от въздействието, което евроскептиците имат върху политическия спор. Консервирането в тази ситуация значи, че страната ни може да стартира да изостава от самото развиване на системата на интернационалните връзки, а това крие риск от отдалечаване от стратегическите съюзи и партньорства, които сме построили в границите на НАТО и Европейски Съюз.
Изоставането от настоящия модел на интернационалните връзки, обвързван с равноправните партньорства и наднационалните организации, единствено по себе си би направило страната ни уязвима за стремежите към връщането на сферите на въздействие, а тези желания са най-много с съветски генезис. Именно с тях са свързани съветските претенции за евакуиране на НАТО в границите до 1997 година Тази рекламация беше интензивно изразявана от съветския външен министър Сергей Лавров преди към 2 години. След това тя беше изоставена, тъй като не откри даже и лимитирана поддръжка в страните от Централна и Източна Европа. България е едно от доста дребното изключения, където има парламентарно показана групировка ( " Възраждане " ), която интензивно приказва за излизане от НАТО. Разбира се, без да изясни по какъв начин си показва националната ни защита и сигурност по-късно.
Задкулисието е особено за онази геополитика, която се основава върху сферите на въздействие. Евроскептиците, несъмнено, не признават това. Те ни убеждават, че актуалните интернационалните връзки са някаква модифицирана форма на сферите на въздействие. А задачите на модификацията са да бъдат смутени " естествените " въздействия, т.е. там, където Русия би следвало да има " естествено " въздействие, примерно в Украйна, то да бъде сменено с " неестествено " американско въздействие. Това изопачено схващане на актуалната система на интернационалните връзки отваря необятно вратата за разпространение на изказванието, че сегашната геополитиката е задкулисие и заради това би било по-добре България да е пасивна и да се държи на разстояние от протичането и развиването на процесите в интернационалната политика.
Общо взето такова беше държанието на страната ни по време на ръководството на служебните държавни управления на Румен Радев, когато към момента Конституцията не беше изменена и президентът разполагаше с неограничени пълномощия и благоприятни условия при основаването на служебни кабинети.
Честото осъществяване на парламентарни избори е доста комфортно за евроскептиците и изобщо за всички обединения, които оферират на гласоподавателите единствено популизъм, т.е. нищо, което да може да се употребява в действителна управническа платформа и което да може да способства за обезпечаване на публично и институционално развиване. Всъщност сега евроскептиците в България се намират в доста комфортна обстановка. Поредните предварителни избори в комбиниране с евровота прави обстановката за тях точно такава. Едновременното осъществяване на двата избора им дава опция да нападат систематичните обединения вътре в страната и да показват популистко и неприложимо на процедура отношение към европейския план. Пример за това е изказванието, че защото смисълът на европейското семейство е в мира, войната против Украйна би трябвало да бъде спряна посредством отвод да се оказва помощ на жертвата. Подобен метод на мислене освен няма нищо общо със модерна Европа, той непосредствено е ориентиран против нея.
Колкото до опасенията от вкарването на сили на НАТО в Украйна, следва ясно да се означи, че това на този стадий не е на дневен ред. Президентът Макрон заприказва в тази посока, само че ясно дефинира и подтекста на тематиката. Той включва искане от украинска страна, без това задгранични войски не могат да бъдат въведени в суверенна страна. В момента Украйна не е изразила сходно искане, нито е давала сигнали от подобен темперамент. Украинското държавно управление е упорствало и продължава да упорства само за въоръжение и военно съоръжение.
Другият значим въпрос, за който би трябвало да се внимава, съгласно Макрон, е възможен по-сериозен съветски пробив на фронта. Руско военно напредване в западна посока би заплашило Балтийските страни и Полша, което естествено би наложило вземането на бързи и ефикасни ограничения. Засега говоренето на Макрон е най-много знак към Кремъл. Евроскептиците обаче не желаят да видят и разясняват това, а непосредствено приказват за натовски войски (в това число и български) в Украйна. А по този начин също се насаждат недействителни показа по отношение на действието на системата на интернационалните връзки и се стига до заиграване със страховете на хората, без да има съответен и справедлив мотив за това.
Друга значима причина е обвързвана с характера на опитите за оживление на акцията и привличане на вниманието на хората към нея. Тези опити несъмнено са неустойчиви и по-скоро могат да провокират спад в доверието към политическия конкурент, в сравнение с да го покачат по отношение на техния източник. За страдание опитите на главните обединения в акцията много си наподобяват, даже може да се каже, че са идентични. Появата на записи, сеещи подозрения към желанията на ПП/ДБ, от една страна, и изказвания като това на Асен Василев, от друга, че съществуват скрити проекти сред ГЕРБ и Движение за права и свободи за политическото бъдеще на Борисов и Пеевски не се разграничават от маркетингова и информационна позиция. Те не оферират разнообразни и конкуриращи се, в качествения смисъл на думата, политически послания. Подобни ходове единствено ускоряват чувството за задкулисие, което така и така съществува в предостатъчна степен в съзнанието на българските жители.
Някои от евроскептичните обединения се възползват от тези разбирания на българите и пробват да описват и Европа посредством съществуването на задкулисие. Това мощно подхранва тайните теории и по този начин се стига досега, в който геополитиката бива обяснявана не посредством решения и процеси, а с конспирации и други сходни на тях изказвания.
Темата за съветската война против Украйна също бива вкарвана в тази повърхност и по този начин една напълно ясна тематика, каквато е тази война, се трансформира в спорен въпрос, който може да бъде употребен за разпалване на страхове и привличане на гласове тъкмо за тези обединения (евроскептичните), които минимум или изобщо не биха могли да бъдат потребни в търсенето на решения, водещи към обективен мир.
Украинската тематика е комфортно средство за налагането на евроскептицизъм в страна като България. Ориентирането на политическия спор повече към предишното и по-малко към бъдещето извънредно доста спомага в тази посока. Съвременната система на интернационалните връзки е основана върху равноправните партньорства и наднационалните организации (ЕС и НАТО). Докато в предишното тя действа посредством така наречен сфери на въздействие. Ако в съзнанието на българските жители или на части от тях геополитическите показа са свързани със сферите на въздействие, то би било разбираемо, че за тях повода за съветската война против Украйна следва да се търси в лицето на Европейски Съюз, на НАТО и Съединени американски щати, както и в самата Украйна, само че не и в Кремъл, не и в експанзията, която излиза оттова както във връзка с вътрешната, по този начин и във външната политиката на Русия.
Така евроскептиците у нас ( " Възраждане ", Българска социалистическа партия и пр.) се възползват от обстановката в търсене на повече електорални изгоди. Ориентирайки политическия спор към предишното, те ангажират и останалите участници в предизборната акция да се занимават с,него, да разходват старания за неговото изясняване и действително показване. А тези старания биха били надалеч по-ефикасни, в случай че бъдат отдадени на сегашното и бъдещето. Сегашният модел на системата на интернационалните връзки е извънредно удобен за страни като България. Той им разрешава да развиват националния си суверенитет и да обезпечават неговата цялост посредством съществуващите интернационалните гаранции. Всъщност НАТО е точно това - интернационална система за гарантиране на народен суверенитет.
Така вместо страната ни да задълбочава своя интегритет в удобната за нея интернационална среда, има известна лимитирана заплаха тя да се консервира (това няма нищо общо с политическия консерватизъм) като резултат от въздействието, което евроскептиците имат върху политическия спор. Консервирането в тази ситуация значи, че страната ни може да стартира да изостава от самото развиване на системата на интернационалните връзки, а това крие риск от отдалечаване от стратегическите съюзи и партньорства, които сме построили в границите на НАТО и Европейски Съюз.
Изоставането от настоящия модел на интернационалните връзки, обвързван с равноправните партньорства и наднационалните организации, единствено по себе си би направило страната ни уязвима за стремежите към връщането на сферите на въздействие, а тези желания са най-много с съветски генезис. Именно с тях са свързани съветските претенции за евакуиране на НАТО в границите до 1997 година Тази рекламация беше интензивно изразявана от съветския външен министър Сергей Лавров преди към 2 години. След това тя беше изоставена, тъй като не откри даже и лимитирана поддръжка в страните от Централна и Източна Европа. България е едно от доста дребното изключения, където има парламентарно показана групировка ( " Възраждане " ), която интензивно приказва за излизане от НАТО. Разбира се, без да изясни по какъв начин си показва националната ни защита и сигурност по-късно.
Задкулисието е особено за онази геополитика, която се основава върху сферите на въздействие. Евроскептиците, несъмнено, не признават това. Те ни убеждават, че актуалните интернационалните връзки са някаква модифицирана форма на сферите на въздействие. А задачите на модификацията са да бъдат смутени " естествените " въздействия, т.е. там, където Русия би следвало да има " естествено " въздействие, примерно в Украйна, то да бъде сменено с " неестествено " американско въздействие. Това изопачено схващане на актуалната система на интернационалните връзки отваря необятно вратата за разпространение на изказванието, че сегашната геополитиката е задкулисие и заради това би било по-добре България да е пасивна и да се държи на разстояние от протичането и развиването на процесите в интернационалната политика.
Общо взето такова беше държанието на страната ни по време на ръководството на служебните държавни управления на Румен Радев, когато към момента Конституцията не беше изменена и президентът разполагаше с неограничени пълномощия и благоприятни условия при основаването на служебни кабинети.
Честото осъществяване на парламентарни избори е доста комфортно за евроскептиците и изобщо за всички обединения, които оферират на гласоподавателите единствено популизъм, т.е. нищо, което да може да се употребява в действителна управническа платформа и което да може да способства за обезпечаване на публично и институционално развиване. Всъщност сега евроскептиците в България се намират в доста комфортна обстановка. Поредните предварителни избори в комбиниране с евровота прави обстановката за тях точно такава. Едновременното осъществяване на двата избора им дава опция да нападат систематичните обединения вътре в страната и да показват популистко и неприложимо на процедура отношение към европейския план. Пример за това е изказванието, че защото смисълът на европейското семейство е в мира, войната против Украйна би трябвало да бъде спряна посредством отвод да се оказва помощ на жертвата. Подобен метод на мислене освен няма нищо общо със модерна Европа, той непосредствено е ориентиран против нея.
Колкото до опасенията от вкарването на сили на НАТО в Украйна, следва ясно да се означи, че това на този стадий не е на дневен ред. Президентът Макрон заприказва в тази посока, само че ясно дефинира и подтекста на тематиката. Той включва искане от украинска страна, без това задгранични войски не могат да бъдат въведени в суверенна страна. В момента Украйна не е изразила сходно искане, нито е давала сигнали от подобен темперамент. Украинското държавно управление е упорствало и продължава да упорства само за въоръжение и военно съоръжение.
Другият значим въпрос, за който би трябвало да се внимава, съгласно Макрон, е възможен по-сериозен съветски пробив на фронта. Руско военно напредване в западна посока би заплашило Балтийските страни и Полша, което естествено би наложило вземането на бързи и ефикасни ограничения. Засега говоренето на Макрон е най-много знак към Кремъл. Евроскептиците обаче не желаят да видят и разясняват това, а непосредствено приказват за натовски войски (в това число и български) в Украйна. А по този начин също се насаждат недействителни показа по отношение на действието на системата на интернационалните връзки и се стига до заиграване със страховете на хората, без да има съответен и справедлив мотив за това.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ