Вече десетилетия наред продължава практиката родители в България да изоставят

Вече десетилетия наред продължава практиката родители в България да изоставят децата си, когато се родят с увреждания. Едно от тези деца е Елица. " Франс Прес " споделя нейната невероятна история.

" Левият ми крайник беше по-къс, нямах нито коляно, нито гален " - това споделя Елица във видеоинтервю за " Франс Прес ". 33-годишната жена, която живее в Нова Зеландия, приказва решително и умерено.
Редакцията предлага
През 1987 година родителите ѝ я дали в сиропиталище. Както споделя тя самата, в комунистическа България това било нормална процедура във връзка с деца с увреждания. Подложили я на две интервенции, само че ситуацията ѝ по този начин и не се подобрило. " Не можех друго, с изключение на да лазя или да скачам на един крайник ", споделя Елица.

От изоставено дете с увреждания до параолимпиец

Животът ѝ обаче се трансформира трагично и към положително, когато след рухването на комунистическия режим става допустимо да я осиновят в чужбина. През 1992 година петгодишното момиченце отпътува оттатък Океана, където я чака едно любящо американско семейство. Лекарите в Съединени американски щати са безапелационни: в случай че желае да върви, Елица би трябвало да си постави протеза. Така и става. Момичето освен прохожда, само че бързо потегля по стъпките на тримата си братя и сестра си, които са запалени скиори.

Случва се същинско знамение. Елица съумява да реализира нещо, което никой не може да си показа: тя носи олимпийския огън на параолимпийските игри в Солт Лейк Сити през 2002 година. И освен това: тя взе участие в идващите две параолимпиади - в Торино и във Ванкувър. На 15-годишна възраст лъчезарната тийнейджърка среща и любовта на своя живот: бъдещия двоен златен медалист, новозеландеца Адам Хол, който по-късно ще последва чак на другия завършек на света. Двамата с Адам са феноменални скиори.

" Ние двамата с Адам живеем живота си подобен, какъвто е ", споделя Елица, която в този момент се грижи за възрастни хора с деменция.

В родната ѝ България нещата се трансформират, само че прекомерно постепенно

През 2018, до момента в който е бременна с първото си дете, Елица събира куража да се срещне с сложното си минало в Североизточна България. Успява да открие фамилията си, посещава и тогавашното сиропиталище, което в това време е придобило много по-приличен тип.

Три десетилетия след края на комунизма, практиката родителите в България да изоставят своите деца с увреждания продължава. Изоставят се даже напълно здрави деца, когато фамилията е доста оскъдно и мъчно свързва двата края. Според " Уницеф " през 2012 година България е била преди всичко измежду страните в Източна Европа с деца под 3-годишна възраст, които са настанени в домове за деца, лишени от наставнически грижи: 780 на 100 000.

След като многочислените случаи на малтретиране и ужасните условия, довели даже до гибел, се разчуха, под натиска на Организация на обединените нации и на Европейски Съюз множеството от тези великански сиропиталища бяха затворени. Хилядите малолетни и малолетни деца, които живееха в тези домове, бяха трансферирани в по-малки заведения.

Такава е ориста на Станислав - името на младежа е променено от " Франс Прес ". Станислав е зарязан в едно сиропиталище, където през 2007 година го откриват публицисти на БиБиСи. Техният репортаж изобличава варварските практики в това заведение. За разлика от Елица обаче, Станислав няма шанса да си откри ново семейство в чужбина. Днес той е на 25 години, а за него се грижи доста по-мил и безкористен личен състав в едно заведение в София. Младият човек още веднъж е придобил усет към живота.

" Вече няма епилептични припадъци ", радва се директорката на дома Галина Йотова. В едновремешните сиропиталища той надали щеше да доживее до днешната си възраст, счита тя.

До 2035-а година старите институции за хора с увереждания би трябвало да бъдат закрити

Макар че в България явно има прогрес в това отношение, през 2019 година Хелзинкският комитет насочи остра рецензия поради " антихуманните практики и институционалното принуждение " в някои от тези заведения.

" Все още се позволява грешката младежите с физически увреждания да бъдат обърквани с тези, които имат душевен разстройства ", споделя психоложката Весела Банова. И изяснява, че неведнъж сбърканите диагнози са резултат от ниската подготовка на личния състав.

Когато навърши 35 години, Станислав би трябвало да се реалокира в различен център, профилиран единствено за възрастни хора. Според Съвета на Европа обаче в България няма необикновен прогрес във връзка с тези домове. В един от отчетите на Съвета се твърди, че личният състав обиждал настанените, загатват се даже " удари с сопа ".

България пое уговорката да закрие трите най-критикувани заведения още тази година, а до 2035-а година - напълно да ликвидира досегашната система.

" Всеки ден си мисля какво щеше да се случи с мен, в случай че бях останала в България ", споделя Елица, която благодари на щастливата си звезда.