Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, пред „Труд“: Започваме обучение по седем нови магистратури
Вчера в Университета за национално и международно стопанство – най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа, бе открита 98-ата образователна година. Ректорът проф. Стати Статев, който е и заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Р България, дава отговор на въпроса има ли престиж висшето обучение у нас и елементарно ли се взима тапия. Говорим си и за концепциите му за промени.
– Проф. Статев, през днешния ден в УНСС се открива 98-ата образователна година. Какви са новостите спрямо предходната – нови специалности или други промени?
– УНСС е на прага на вековния си празник, което още повече ни импулсира да тачим и развиваме заветите на нашите първостроители. Един от най-важните е да сътворяваме фрагменти освен за науката, само че най-много за практиката – за държавната и локалната власт, за финансовата система и действителния бизнес. В палитрата от бакалавърски специалности в шестте професионални посоки, в които УНСС образова, сме покрили на базисно равнище потребностите на пазара на труда. Много по-динамична е картината в магистърските специалности, където на процедура се моделира окончателният професионален образ на бъдещия млад експерт. Имаме непрекъсната и мощна връзка със структурите на държавното ръководство на централно и локално равнище, както и с бизнеса. Всички промени в образователните проекти на специалностите и в наличието на образователните стратегии се разискват и съгласуват с техни представители. По този метод реализираме връзката висше обучение – процедура, която е извънредно значима за бъдещата сполучлива кариера на нашите ученици. На тази база идват и концепциите за откриване на нови специалности. През тази година с изключение на по сегашните 100 магистратури, започваме образование и по седем нови: „ Противодействие на корупцията “, взаимно с КПКОНПИ, „ Икономика на вътрешния ред “, взаимно с Министерство на вътрешните работи, „ Дигитална стопанска система “, „ Корпоративни тактики и цифрови трансформации “, „ Бизнес водачество “, „ Счетоводство, финансов надзор и финанси с преподаване на британски език “ и „ Бизнес и нововъведения с преподаване на британски език “. В магистратурата „ Икономика на защитата и сигурността със специализация „ Ядрена сигурност “ на британски език под егидата на Организация на обединените нации, с изключение на задгранични стипендианти на Международната организация за атомна сила от 10 страни, през тази година ще се включат и специалисти на Министерството на енергетиката. Вече дванадесета година сполучливо работи взаимната ни магистърска стратегия с Университета Нотингам Трент, Англия – „ Европейски бизнес и финанси “, която поради Брекзит ще преименуваме на „ Международен бизнес и финанси “. Вече работим с Агенция „ Митници “ и по взаимна магистратура „ Митническа политика и надзор “.
– При тазгодишната кандидатстудентска сесия още в края на юли запълнихте всички места по държавната поръчка, а в други водещи университети като Софийския останаха стотици незаети бройки. На какво съгласно Вас се дължи този факт?
– Това не е нещо ново и извънредно за УНСС. За поредна година нашият университет запълни държавната си поръчка още на първо класиране и започнахме банкет в платено образование, като изключително огромен е ползата към отдалеченото платено образование на хора, които към този момент работят и желаят да покачват просветителното си ниво. Интересът към УНСС се дължи на доста фактори, най-важните от които са сериозните ни връзки с държавното ръководство и бизнеса, както към този момент означих, и дейната ни връзка със междинните учебни заведения. Не на последно място е фактът, че дипломата на УНСС се утвърди като сериозна гаранция за намиране на влиятелна и добре платена работа.
– Отчитате ли по-голям напор от претенденти и каква е наклонността през последните няколко години?
– Броят на кандидат-студентите в УНСС е релативно непрекъснат в годините, което подсигурява запълването на местата по държавна поръчка. Нещо повече – имаме и задоволително претенденти за платено образование.
– А при кои специалности има пренасищане с фрагменти?
– Ако имате поради неверно разбираната режисура, че трудовият пазар на страната е претъпкан с икономисти, финансисти, управленци и адвокати и по тази причина техният брой би трябвало да понижава, а да образоваме повече математици, физици, химици и инженери, то диалогът е доста по-дълбок. Защото след 7-10 години ще установим, че има повече от вторите, а не доближават от първите. Не е перспективно и решението за оповестяване на специалностите, в които в този момент има дефицит от фрагменти, за предпочитани и за тях страната да дава по-високи дотации. Желанието на един младеж да стане финансист или инженер не се стимулира от парите, които държавaта дава на висшите учебни заведения (ВУ), а от напълно различен комплекс от фактори. Необходим е сериозен разбор кои ВУ образоват „ непотребни “ висшисти. Необходимо ли е на България допълнително от половината университети да има факултети по стопанска система, администрация и ръководство? Трябват ли й девет юридически факултета? Когато има аргументирани отговори на тези въпроси, страната да поръчва нужните й фрагменти на потвърдените университети, а не на всеки по малко. В това отношение политиката на държавното управление и МОН е в вярната посока, само че са нужни още по-решителни дейности за осъществяването на тактиката за висше обучение.
– Мислите ли, че действително би проработила концепцията страната да „ поръчва “ на вузовете фрагментите, които ще са й нужни през идващите няколко години и да поеме цялостната им прехрана, а по-късно приключилите да са задължени да работят за страната несъмнено време?
– Не единствено страната би трябвало да си поръчва фрагментите, само че и бизнесът да финансира тяхното образование против задължението за същото време (обикновено пет години) да работят в съответната конструкция. Според мен това ще контролира пазара на труда в страната, ще понижи броя на заминаващите да учат в чужбина, както и на дипломираните висшисти, които отиват на работа в чужбина. Убеден съм, че немалка част от младежите отиват да учат или да работят отвън България не тъй като образованието ни е неприятно, а тъй като нямат сигурност за бъдещата си ефикасна реализация на нашия трудов пазар. Системата е доста елементарна – в случай че наруши контракта, употребилият финансиране ще би трябвало да върне изхарчените пари за неговото образование на страната или бизнеса за същото време, за което ги е употребил. Това мощно ще усъвършенства така и така оскъдните средства за висше обучение и просвета.
– Не един път сте изказвал мнението, че е необходим обединен Закон за висшето обучение и науката? Кои са най-важните проблеми, които той би разрешил?
– Такъв закон е повече от нужен, с цел да се преодолеят огромна част от несъгласията в системата на висшето обучение и науката. Сега тя се подчинява на два функционални закона – Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав в Република България (ЗРАСРБ), и на два институционални закона – за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия. Ако следваме логиката на последните два и системата се ръководи институционално, би трябвало да се одобри обособен закон за всяко висше учебно заведение. Практиката демонстрира, че колкото и добър „ ремонт “ да се направи да вземем за пример на ЗВО, това неизбежно води до промени в ЗРАСРБ и противоположното. Но въпросът не е единствено за единния Закон за висшето обучение и науката, а най-много за усъвършенстването на националния запас за висше обучение, просвета и нововъведения. Понастоящем той е разпилян допълнително от половин дузина министерства и структури и се харчи по най-различни критерии и за най-различни цели. Според мен целият този запас би трябвало да се събере в един народен фонд и да обслужва директно националните цели и цели.
– След Националната среща за висшето обучение, проведена от „ Труд “ през юли, в Народното събрание бяха импортирани законодателни промени, регламентиращи по-широкото присъединяване на бизнеса в образованието на студентите. Вие бяхте главния основател на това предложение – по какъв начин върви разискването на измененията и за какво те са толкоз значими за системата?
– Вече загатнах, че съдействието на науката и висшето обучение с практиката е от основно значение. Досега потвърдени експерти от практиката можеха да водят единствено 10% от лекционен курс, т. е. от 3 до 6 часа, което беше извънредно незадоволително. Промяната в ЗВО, която към този момент е призната на първо четене от Народното събрание, дава опция да им се разпореждат до 5-6 образователни дисциплини в бакалавърските специалности и до 3-4 в магистратурите, което ще покрие преобладаващата част от университетския хорариум с прибавен темперамент. Естествено продължение на присъединяване на практиците в образованието е и предлагането те да бъдат равноправни членове на държавните изпитни комисии. Убеден съм, че използването на тази законова смяна ще увеличи равнището на практико-приложната подготовка на студентите и ще усъвършенства синергията сред висшето обучение и практиката.
– Достатъчно добра ли е връзката сред висшето и междинното обучение и по какъв начин би трябвало да се работи в тази посока?
– Съветът на ректорите към този момент стартира диалози с Министерството на образованието и науката за разширение на практиката за основаване на профилирани междинни учебни заведения в границите на университетите. Това е едно допустимо решение за асортимент на елитни фрагменти още на гимназиално равнище. Например УНСС има подготвеност, след приемане на съответните законови правила, да сътвори в своята конструкция Национална гимназия по стопанска система, администрация и ръководство. Има и друга допустима тенденция за развиване на връзката сред висшето и междинното обучение – основаване към университетите на група от професионални междинни учебни заведения. Ще дам образец с Асоциацията на икономическите учебни заведения в България, която бе основана по самодейност на УНСС преди четири години. Първоначално в нея се включиха единствено тридесетината профилирани учебни заведения, само че последователно се приобщиха и доста други, които имат профил, подобен на УНСС. Работим в разнообразни посоки: наши преподаватели образоват учители, организираме национални олимпиади и надпревари, които приобщават учениците към академичната среда, а първенците се одобряват без изпит в университета.
– Какво е мнението Ви за изказванията, че в България дипломите за висше обучение се взимат елементарно, а приключилите нямат нужната подготовка, с цел да се влеят по специалността в пазара на труда?
– Това изказване е погрешно. Във всяка страна, и в най-развитата и в най-неразвитата, има и мощни, и слаби университети. Отново се връщаме към към този момент коментирания въпрос за „ непотребните “ висши фрагменти на пазара на труда. Лесно е да се направи оценка кои ВУ ги образоват и възпитаниците на кои ВУ се осъществят най-успешно по приключените от тях специалности. Проблемът не е в огромния брой на ВУ, както постоянно се разяснява. По брой ВУ по отношение на популацията ние сме под средноевропейския стандарт (по който би трябвало да имаме не 51, а 66 ВУ) и надалеч под международния. Проблемът е, че на процедура всяко ВУ може да образова във всяко професионално направление и във всички образователно-квалификационни степени. Нужно е ясно разграничаване – всички ВУ, упълномощени в обещано професионално направление, да образоват бакалаври, няколко да имат право да образоват и магистри, и единствено ВУ, които потвърдено вършат просвета, да образоват в Общински народен съвет „ лекар “. В тази връзка Съветът на ректорите предложи да се наложи най-малко петгодишен мораториум върху откриването на нови ВУ и разкриването на нови професионални посоки във към този момент съществуващите ВУ. Много е значимо да се одобри и предлагането един научен учител да взе участие в акредитацията единствено на едно ВУ.
– Изчерпано ли е като форма на задочното образование и ще бъде ли по-успешно сменено от отдалеченото?
– Задочното образование е рецидив от средата на предишния век, когато за избран интервал е било належащо да се сътвори сериозна маса от фрагменти с висше обучение. Няма никаква логичност за половината хорариум да се признава същият учебен ценз, както за цялостен хорариум. Световните стандарти, към които се стремим, имат добра процедура на образование, разтеглено във времето (part-time), само че в този случай се учи същият хорариум за по-дълго време (например в летни семестри). Модерната форма е отдалеченото образование, само че с цел да стане тя ефикасна и съпоставима като качество с постоянното образование, е нужна незабавна смяна в Наредбата за отдалечено образование от 2004 година Необходимо е както има контролирани специалности, по този начин да се дефинира в кои професионални посоки и специалности може и в кои не може да има отдалечено образование. Ако това не бъде направено, в общия случай то се трансформира в задочно на задочното с неговите 30% присъствени занятия. И още нещо – откакто е отдалечено образование, би трябвало ли да има присъствени занятия, или напълно да се базира на електронни и интерактивни форми. Все въпроси, които чакат своето наложително решение.
Нашият посетител
Стати Статев е роден на 19 юни 1955 година в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 година приключва компетентност “Политическа спестовност ” в УНСС, а през 1984 година – “Математика ” в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 година Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа спестовност. Ръководител на катедра “Икономикс ”.
– Проф. Статев, през днешния ден в УНСС се открива 98-ата образователна година. Какви са новостите спрямо предходната – нови специалности или други промени?
– УНСС е на прага на вековния си празник, което още повече ни импулсира да тачим и развиваме заветите на нашите първостроители. Един от най-важните е да сътворяваме фрагменти освен за науката, само че най-много за практиката – за държавната и локалната власт, за финансовата система и действителния бизнес. В палитрата от бакалавърски специалности в шестте професионални посоки, в които УНСС образова, сме покрили на базисно равнище потребностите на пазара на труда. Много по-динамична е картината в магистърските специалности, където на процедура се моделира окончателният професионален образ на бъдещия млад експерт. Имаме непрекъсната и мощна връзка със структурите на държавното ръководство на централно и локално равнище, както и с бизнеса. Всички промени в образователните проекти на специалностите и в наличието на образователните стратегии се разискват и съгласуват с техни представители. По този метод реализираме връзката висше обучение – процедура, която е извънредно значима за бъдещата сполучлива кариера на нашите ученици. На тази база идват и концепциите за откриване на нови специалности. През тази година с изключение на по сегашните 100 магистратури, започваме образование и по седем нови: „ Противодействие на корупцията “, взаимно с КПКОНПИ, „ Икономика на вътрешния ред “, взаимно с Министерство на вътрешните работи, „ Дигитална стопанска система “, „ Корпоративни тактики и цифрови трансформации “, „ Бизнес водачество “, „ Счетоводство, финансов надзор и финанси с преподаване на британски език “ и „ Бизнес и нововъведения с преподаване на британски език “. В магистратурата „ Икономика на защитата и сигурността със специализация „ Ядрена сигурност “ на британски език под егидата на Организация на обединените нации, с изключение на задгранични стипендианти на Международната организация за атомна сила от 10 страни, през тази година ще се включат и специалисти на Министерството на енергетиката. Вече дванадесета година сполучливо работи взаимната ни магистърска стратегия с Университета Нотингам Трент, Англия – „ Европейски бизнес и финанси “, която поради Брекзит ще преименуваме на „ Международен бизнес и финанси “. Вече работим с Агенция „ Митници “ и по взаимна магистратура „ Митническа политика и надзор “.
– При тазгодишната кандидатстудентска сесия още в края на юли запълнихте всички места по държавната поръчка, а в други водещи университети като Софийския останаха стотици незаети бройки. На какво съгласно Вас се дължи този факт?
– Това не е нещо ново и извънредно за УНСС. За поредна година нашият университет запълни държавната си поръчка още на първо класиране и започнахме банкет в платено образование, като изключително огромен е ползата към отдалеченото платено образование на хора, които към този момент работят и желаят да покачват просветителното си ниво. Интересът към УНСС се дължи на доста фактори, най-важните от които са сериозните ни връзки с държавното ръководство и бизнеса, както към този момент означих, и дейната ни връзка със междинните учебни заведения. Не на последно място е фактът, че дипломата на УНСС се утвърди като сериозна гаранция за намиране на влиятелна и добре платена работа.
– Отчитате ли по-голям напор от претенденти и каква е наклонността през последните няколко години?
– Броят на кандидат-студентите в УНСС е релативно непрекъснат в годините, което подсигурява запълването на местата по държавна поръчка. Нещо повече – имаме и задоволително претенденти за платено образование.
– А при кои специалности има пренасищане с фрагменти?
– Ако имате поради неверно разбираната режисура, че трудовият пазар на страната е претъпкан с икономисти, финансисти, управленци и адвокати и по тази причина техният брой би трябвало да понижава, а да образоваме повече математици, физици, химици и инженери, то диалогът е доста по-дълбок. Защото след 7-10 години ще установим, че има повече от вторите, а не доближават от първите. Не е перспективно и решението за оповестяване на специалностите, в които в този момент има дефицит от фрагменти, за предпочитани и за тях страната да дава по-високи дотации. Желанието на един младеж да стане финансист или инженер не се стимулира от парите, които държавaта дава на висшите учебни заведения (ВУ), а от напълно различен комплекс от фактори. Необходим е сериозен разбор кои ВУ образоват „ непотребни “ висшисти. Необходимо ли е на България допълнително от половината университети да има факултети по стопанска система, администрация и ръководство? Трябват ли й девет юридически факултета? Когато има аргументирани отговори на тези въпроси, страната да поръчва нужните й фрагменти на потвърдените университети, а не на всеки по малко. В това отношение политиката на държавното управление и МОН е в вярната посока, само че са нужни още по-решителни дейности за осъществяването на тактиката за висше обучение.
– Мислите ли, че действително би проработила концепцията страната да „ поръчва “ на вузовете фрагментите, които ще са й нужни през идващите няколко години и да поеме цялостната им прехрана, а по-късно приключилите да са задължени да работят за страната несъмнено време?
– Не единствено страната би трябвало да си поръчва фрагментите, само че и бизнесът да финансира тяхното образование против задължението за същото време (обикновено пет години) да работят в съответната конструкция. Според мен това ще контролира пазара на труда в страната, ще понижи броя на заминаващите да учат в чужбина, както и на дипломираните висшисти, които отиват на работа в чужбина. Убеден съм, че немалка част от младежите отиват да учат или да работят отвън България не тъй като образованието ни е неприятно, а тъй като нямат сигурност за бъдещата си ефикасна реализация на нашия трудов пазар. Системата е доста елементарна – в случай че наруши контракта, употребилият финансиране ще би трябвало да върне изхарчените пари за неговото образование на страната или бизнеса за същото време, за което ги е употребил. Това мощно ще усъвършенства така и така оскъдните средства за висше обучение и просвета.
– Не един път сте изказвал мнението, че е необходим обединен Закон за висшето обучение и науката? Кои са най-важните проблеми, които той би разрешил?
– Такъв закон е повече от нужен, с цел да се преодолеят огромна част от несъгласията в системата на висшето обучение и науката. Сега тя се подчинява на два функционални закона – Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав в Република България (ЗРАСРБ), и на два институционални закона – за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия. Ако следваме логиката на последните два и системата се ръководи институционално, би трябвало да се одобри обособен закон за всяко висше учебно заведение. Практиката демонстрира, че колкото и добър „ ремонт “ да се направи да вземем за пример на ЗВО, това неизбежно води до промени в ЗРАСРБ и противоположното. Но въпросът не е единствено за единния Закон за висшето обучение и науката, а най-много за усъвършенстването на националния запас за висше обучение, просвета и нововъведения. Понастоящем той е разпилян допълнително от половин дузина министерства и структури и се харчи по най-различни критерии и за най-различни цели. Според мен целият този запас би трябвало да се събере в един народен фонд и да обслужва директно националните цели и цели.
– След Националната среща за висшето обучение, проведена от „ Труд “ през юли, в Народното събрание бяха импортирани законодателни промени, регламентиращи по-широкото присъединяване на бизнеса в образованието на студентите. Вие бяхте главния основател на това предложение – по какъв начин върви разискването на измененията и за какво те са толкоз значими за системата?
– Вече загатнах, че съдействието на науката и висшето обучение с практиката е от основно значение. Досега потвърдени експерти от практиката можеха да водят единствено 10% от лекционен курс, т. е. от 3 до 6 часа, което беше извънредно незадоволително. Промяната в ЗВО, която към този момент е призната на първо четене от Народното събрание, дава опция да им се разпореждат до 5-6 образователни дисциплини в бакалавърските специалности и до 3-4 в магистратурите, което ще покрие преобладаващата част от университетския хорариум с прибавен темперамент. Естествено продължение на присъединяване на практиците в образованието е и предлагането те да бъдат равноправни членове на държавните изпитни комисии. Убеден съм, че използването на тази законова смяна ще увеличи равнището на практико-приложната подготовка на студентите и ще усъвършенства синергията сред висшето обучение и практиката.
– Достатъчно добра ли е връзката сред висшето и междинното обучение и по какъв начин би трябвало да се работи в тази посока?
– Съветът на ректорите към този момент стартира диалози с Министерството на образованието и науката за разширение на практиката за основаване на профилирани междинни учебни заведения в границите на университетите. Това е едно допустимо решение за асортимент на елитни фрагменти още на гимназиално равнище. Например УНСС има подготвеност, след приемане на съответните законови правила, да сътвори в своята конструкция Национална гимназия по стопанска система, администрация и ръководство. Има и друга допустима тенденция за развиване на връзката сред висшето и междинното обучение – основаване към университетите на група от професионални междинни учебни заведения. Ще дам образец с Асоциацията на икономическите учебни заведения в България, която бе основана по самодейност на УНСС преди четири години. Първоначално в нея се включиха единствено тридесетината профилирани учебни заведения, само че последователно се приобщиха и доста други, които имат профил, подобен на УНСС. Работим в разнообразни посоки: наши преподаватели образоват учители, организираме национални олимпиади и надпревари, които приобщават учениците към академичната среда, а първенците се одобряват без изпит в университета.
– Какво е мнението Ви за изказванията, че в България дипломите за висше обучение се взимат елементарно, а приключилите нямат нужната подготовка, с цел да се влеят по специалността в пазара на труда?
– Това изказване е погрешно. Във всяка страна, и в най-развитата и в най-неразвитата, има и мощни, и слаби университети. Отново се връщаме към към този момент коментирания въпрос за „ непотребните “ висши фрагменти на пазара на труда. Лесно е да се направи оценка кои ВУ ги образоват и възпитаниците на кои ВУ се осъществят най-успешно по приключените от тях специалности. Проблемът не е в огромния брой на ВУ, както постоянно се разяснява. По брой ВУ по отношение на популацията ние сме под средноевропейския стандарт (по който би трябвало да имаме не 51, а 66 ВУ) и надалеч под международния. Проблемът е, че на процедура всяко ВУ може да образова във всяко професионално направление и във всички образователно-квалификационни степени. Нужно е ясно разграничаване – всички ВУ, упълномощени в обещано професионално направление, да образоват бакалаври, няколко да имат право да образоват и магистри, и единствено ВУ, които потвърдено вършат просвета, да образоват в Общински народен съвет „ лекар “. В тази връзка Съветът на ректорите предложи да се наложи най-малко петгодишен мораториум върху откриването на нови ВУ и разкриването на нови професионални посоки във към този момент съществуващите ВУ. Много е значимо да се одобри и предлагането един научен учител да взе участие в акредитацията единствено на едно ВУ.
– Изчерпано ли е като форма на задочното образование и ще бъде ли по-успешно сменено от отдалеченото?
– Задочното образование е рецидив от средата на предишния век, когато за избран интервал е било належащо да се сътвори сериозна маса от фрагменти с висше обучение. Няма никаква логичност за половината хорариум да се признава същият учебен ценз, както за цялостен хорариум. Световните стандарти, към които се стремим, имат добра процедура на образование, разтеглено във времето (part-time), само че в този случай се учи същият хорариум за по-дълго време (например в летни семестри). Модерната форма е отдалеченото образование, само че с цел да стане тя ефикасна и съпоставима като качество с постоянното образование, е нужна незабавна смяна в Наредбата за отдалечено образование от 2004 година Необходимо е както има контролирани специалности, по този начин да се дефинира в кои професионални посоки и специалности може и в кои не може да има отдалечено образование. Ако това не бъде направено, в общия случай то се трансформира в задочно на задочното с неговите 30% присъствени занятия. И още нещо – откакто е отдалечено образование, би трябвало ли да има присъствени занятия, или напълно да се базира на електронни и интерактивни форми. Все въпроси, които чакат своето наложително решение.
Нашият посетител
Стати Статев е роден на 19 юни 1955 година в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 година приключва компетентност “Политическа спестовност ” в УНСС, а през 1984 година – “Математика ” в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 година Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа спестовност. Ръководител на катедра “Икономикс ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ