Само в БЛИЦ! Софиянец просълзи цяла България с този разказ за дядо Добри
Вчера от този свят ни напусна дядо Добри от Байлово. " Живият светец ", както го назоваха, си е отишъл безшумно, в следобедния си сън. Той издъхна на 103 години. Минути след скръбната новина мрежата се изпълни с жалейки и съболезнования.
Едно човек обаче избра да опише по какъв начин се е срещнал за първи път с дядо Добри. Неговите думи се открояваха и накараха мрежата да заплаче още по-силно.
" Улисан в телефонни диалози, по този начин и не разбирам по кое време спирам тойотата пред Александър Невски. Рутината ми за загасени фарове, ръчна спирачка, влючена първа скорост и спретнат панел на CD-то се оказва рутинна. Само дето не помня да смъква колана, та се постанова да се връщам две крачки до седалката.
Говоря си самичък, самичък се хиля, жестикулирам като мим за удивление на богупристойните бабички, които се кръстят след мен, мърморейки под носовете си " Боже, помози ", без да са чували за bluetooth handsfree слушалки.
Те ме подминават, кръстейки се, аз жестикулирам, обяснявайки на следващия клиент таблицата за умножение. Идилия.
Заставам пред входа на църквата в очакване на различен клиент. Странно е, когато човек си купи автомобил с турбо елемент. Затова и жестикулациите ми бяха такива. Как да обясниш на човек спортна генерация по телефона?
Приключвам диалога, ухилвам се на себе си и възпламенявам цигара. Подранил съм. Оглеждам се и го виждам.
Бялата му коса съвсем прикрива бялата му брада, очите ми се разхождат по шаените панталони и по навущата.
Прегърбена фигура, ненатрапчива, смирена, със сбръчкана от годините ръка, която държи полиестиролна чашка за кафе и ме гледа с неговите очи.
Замръзвам. Цигарата догаря в пръстите ми, огънчето ме допира, опарва ме. А аз чувствам единствено погледът му.
Загасям фаса в близкия пепелник, простирам ръка и пъхам в чашката една банкнота. Той кима, подвига глава и ми задава въпрос, от който кожата ми настръхва.
- Нали знаеш, че Той те обича?
Кимам, с изпитание отделечавам очите си от него, с изпитание поглъщам.
Правя две крачки и очите ми ме предават. Не знам дали е от залязващото слънце, от сълзите ми или от нещо друго, само че Дядо Добри свети в сянката.
Видях го. "
Разказът е споделен в групата " Люлин " и за минути събра стотици лайкове и мнения.
" Преди няколко години целуна ръката на детето ми.Мъника беше на 5-6 годинки.И мен тогава ме предадоха очите.Сякаш за няколко секунди Гражданско отделение видях.Светла му памет! ", пък споделя и своята среща с дядо Добри друга потребителка.
Едно човек обаче избра да опише по какъв начин се е срещнал за първи път с дядо Добри. Неговите думи се открояваха и накараха мрежата да заплаче още по-силно.
" Улисан в телефонни диалози, по този начин и не разбирам по кое време спирам тойотата пред Александър Невски. Рутината ми за загасени фарове, ръчна спирачка, влючена първа скорост и спретнат панел на CD-то се оказва рутинна. Само дето не помня да смъква колана, та се постанова да се връщам две крачки до седалката.
Говоря си самичък, самичък се хиля, жестикулирам като мим за удивление на богупристойните бабички, които се кръстят след мен, мърморейки под носовете си " Боже, помози ", без да са чували за bluetooth handsfree слушалки.
Те ме подминават, кръстейки се, аз жестикулирам, обяснявайки на следващия клиент таблицата за умножение. Идилия.
Заставам пред входа на църквата в очакване на различен клиент. Странно е, когато човек си купи автомобил с турбо елемент. Затова и жестикулациите ми бяха такива. Как да обясниш на човек спортна генерация по телефона?
Приключвам диалога, ухилвам се на себе си и възпламенявам цигара. Подранил съм. Оглеждам се и го виждам.
Бялата му коса съвсем прикрива бялата му брада, очите ми се разхождат по шаените панталони и по навущата.
Прегърбена фигура, ненатрапчива, смирена, със сбръчкана от годините ръка, която държи полиестиролна чашка за кафе и ме гледа с неговите очи.
Замръзвам. Цигарата догаря в пръстите ми, огънчето ме допира, опарва ме. А аз чувствам единствено погледът му.
Загасям фаса в близкия пепелник, простирам ръка и пъхам в чашката една банкнота. Той кима, подвига глава и ми задава въпрос, от който кожата ми настръхва.
- Нали знаеш, че Той те обича?
Кимам, с изпитание отделечавам очите си от него, с изпитание поглъщам.
Правя две крачки и очите ми ме предават. Не знам дали е от залязващото слънце, от сълзите ми или от нещо друго, само че Дядо Добри свети в сянката.
Видях го. "
Разказът е споделен в групата " Люлин " и за минути събра стотици лайкове и мнения.
" Преди няколко години целуна ръката на детето ми.Мъника беше на 5-6 годинки.И мен тогава ме предадоха очите.Сякаш за няколко секунди Гражданско отделение видях.Светла му памет! ", пък споделя и своята среща с дядо Добри друга потребителка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ