Тези вълшебни думи са по-важни от „моля“ и „благодаря“
Вчера излязохме на разходка и се озовахме на площадка за каране на летни кънки. Наоколо бе цялостно с млади скейтъри. Те се движеха толкоз изтънчено и красиво, че моята щерка не преставаше да ги съзерцава. Наблюдаваше ги по какъв начин се пързалят и не искаше да си потегля. Гледаше ги дълго, мислеше си нещо, чакаше… искаше и тя да се пързаля. Имаше обаче много проблеми. Дъщеричката ми е едвам на 2 годинки и половина, даже няма обувки за пързаляне, които да са с нейния размер. Аз трябваше да свърша една значима работа, а площадката за кънки затваряше след 20 минути. Тя обаче в действителност искаше да се опитва и ме молеше по този начин, като че ли светът скоро ще свърши. Отвърнах й:
„ Добре, хайде да пробваме. “
Взехме най-малкият размер кънки (8), набутахме в тях малко чорапи, вързахме крепко връзките и излязохме на площадката. Малките й крачета не й се подчиняваха – те непрекъснато се преплитаха и залитаха. Общо взето, държаха се обикновено за човек, който обува за първи път ролери. След 20 минути площадката за кънки затвори. И несъмнено, моето момченце беше разочаровано. Тя обаче бе още по-впечатлена и въодушевена от обстоятелството, че се е пробвала да кара.
Открихме тези вълшебни думи, когато дребният ни наследник бе на годинка. Когато брачният партньор ми ги изрече за първи път, те като че ли отвориха същинска галактика, цялостна с опити.
" Тате, хайде да пробваме да смесим всички цветове с ръце! “
Или „ Мамо, желая да ти оказа помощ да направиш супата. “ Гореща чорба, изострен нож… несъмнено. За мен е по-лесно да правя всичко сама, само че й отвърнах: „ Искам да ти оказа помощ. Хайде да пробваме! “ Защо не? След няколко опита тя към този момент в действителност ми оказва помощ в приготвянето на супата. Нейна отговорност е рязането на картофи и стъргането на морковите. Да, не прави нещата толкоз бързо, колкото мен. Освен това не го прави съвършено. Да, заставам до нея и й дублирам стотици пъти да внимава с пръстчетата. Работата е там, че ние пробвахме. И работи.
Децата в действителност обожават моментите от вида „ хайде да пробваме! “ И наподобява те са есенцията на детството – да опиташ, да си любопитен, да се захванеш с каквото ти хрумне, без да мислиш за следствията. Това умеене обаче е положително даже и за възрастните. Помага ни да се освободим от непотребните отговорности, да се захванем с ново и завладяващо премеждие. И даже и да се провалим първият път, постоянно можем да се посмеем на собствен личен тил.
Магията се крие в това да вършим нещата дружно, да се поддържаме един различен, да опитвам. Ние сме се подготвили авансово, че няма да се получи от първия път. Не рискуваме, просто опитваме. „ Хайде да пробваме! “ е една история за уязвимостта. Тя звучи по следния метод: „ Не знам какво ще се случи, не знам по какъв начин да го направя, не съм сигурен/сигурна. Не съм отговорен/отговорна за резултата. “ Но това искрено предпочитание да пристъпиш към незнайното може да докара до основаването на невероятни неща! Пък и това е един прелестен израз, който ни оказва помощ да намерим пътя в разнообразни компликации. „ Объркан съм, хайде да поговорим “ или „ Преминавам през сложен миг, дано пробваме по различен метод. “
Защо не? Хайде да пробваме!
Автор: Ана Черник
