Проф. Румяна Коларова пред Марица: Широка коалиция е единс...
- Възможно ли е 46-ият парламент да е по-различен от досегашния?
- Едва ли може да се чака по-различен парламент, в случай че се работи на правилото „ нищо не е забравено и нищо не е простено”. Надявам се в предизборната акция да бъде разисквана опция и разнообразни разновидности както за коалиционен/програмен кабинет, за кабинет с цялостен или с по-кратък мандат. Но това, че се надявам, не значи, че предвиждам, че такова нещо ще стане.
- При бързи предварителни избори новите партии губят, а старите печелят
- Радев ще усили възможностите за втори мандат, в случай че протестните обединения създадат кабинет
----------------
- Проф. Коларова, какво сподели прекомерно късият живот на 45-ия парламент?
- Краткият живот на този парламент е обвързван с предварителни настройки, които бяха освен обявени, само че и нашироко коментирани от политици и специалисти още в нощта след изборите, преди да бъдат ясни резултатите. Събитията след 4 април не трансформираха предварителните настройки.
- Абсолютно изключен ли беше разновидността компромис и сформиране на кабинет в границите на този парламент?
- В никакъв случай. Така структуриран парламент елементарно и бързо създава държавно управление в европейските демокрации Нидерландия, Швейцария, даже Централна Европа. Така че решение има - необятна коалиция. Тази формула е доста добре известна и е неизбежна за доста огромна част от европейските демокрации. Тя обаче не беше привидяна като решение в границите на 45-ото Народно заседание.
- Гарантират ли ни почтени избори през юли направените промени в изборното законодателство?
- На първо място е под подозрение до каква степен тези избори ще бъдат добре проведени, т.е., до каква степен хаосът в законодателните промени няма да създаде безпорядък и в изборния развой. Има и втори огромен въпрос. На предходните избори доста се разясняваше, че са лимитирани изборните права на живеещите в чужбина българи. Сега обаче, с приемането на наложителното машинно гласоподаване, изниква въпросът дали няма
да се окажат лимитирани изборните права на няколко генерации българи, които са на възраст над 70-75
и живеят в дребни обитаеми места. Независимо от това какво ще е решението на Конституционния съд по въпроса, съм уверена, че ще има изказвания на политици и коментатори, че наложителното машинно гласоподаване лимитира изборните права.
45-ото Народно събрание взе решение за процедурата за броене на гласовете и разработване на протоколите, което не е европейско. В развитите демокрации наблюдаващите и преброителните секции обичайно подсигуряват честността на вота. Европейското решение е преброителна секция, а не машина.
- Можем ли да чакаме мощно експертен длъжностен кабинет?
- Ако служебният кабинет е мощно експертен, това значи, че президентът ще носи цялата отговорност. Ако в кабинета са включени и хора на Българска социалистическа партия, това значи, че президентът ще търси шерване на отговорността със социалистическата партия.
Този вид на шерване на отговорност надали ще е мечтан от Българска социалистическа партия, защото би ги сложил предизборно в ролята на ръководеща партия паралелно с президента. Затова по-добър вид за тях е Радев да направи чисто експертен кабинет.
- Кои ще бъдат най-силно губещите партии на идващите избори?
- Ясно е, че всяка от парламентарно показаните партии понесе вреди и в границите на идната предизборна акция ще би трябвало да лимитират тези вреди.
Размествания са вероятни по две логики. Първата е разширение на електоралната база на една или няколко партии, което е малко допустимо. Второто е стесняване на електоралната база, което е по-възможният вид и може да провокира разбърквания. Тенденциите, които се следят във тези европейски демокрации, където е имало бързи предварителни избори, е, че новите партии са тези, които нормално губят, а старите „ обичайни “ партии стабилизират резултатите си и даже печелят.
Дали в България това ще се резервира, никой не знае
Има единствено един вид, при който може да има разширение на електоралната база - поява на нова, по-радикална партия. Това обаче е малко евентуално на тези избори, само че е допустимо, в случай че има трети следващи бързи предварителни избори.
- Възможно ли е „ Има подобен народ” да се окаже първа политическа мощ?
- Това е непостижимо, в случай че допуска привличане на нови гласове от партията на Слави Трифонов. Не виждам логичност, по която това да се случи. Но с ангажимента, че обмислям рационално. Избирателите на Има Такъв Народ са много ирационални. В смисъл, че вотът за Слави Трифонов не е прочувствен, а е бягство от действителността.
- Накъде ще се движат процентите на Българска социалистическа партия и ГЕРБ?
- При наложително машинно гласоподаване компенсацията, на която Българска социалистическа партия се надява поради заглъхването на третата вълна на ковид, може и да не се случи. Машинното гласоподаване ще затрудни част от по-възрастния електорат на Българска социалистическа партия и на ГЕРБ.
Управляващите подхващат тактика „ ГЕРБ против всички” с главен мотив, че тяхното държавно управление е резултатно, до момента в който 45-ото Народно заседание е демонстрирало беззащитност и безредица. Това значи, че през идващите два месеца ГЕРБ ще се концентрират и върху възможните неудачи в решенията на служебния кабинет. Докато предизборно чакам офанзивата против ГЕРБ да бъде обвързвана с всевъзможен тип информация и свидетелства за корупционни практики, за напън и рекет. Това са двата фактора, които ще предопределят резултатите за ГЕРБ.
- Ще съумеят ли Патриотите да влязат в идващия парламент?
- Освен предстоящото обединяване, неограниченият брой секции в чужбина ще е тематика, която също може да даде късмет на Патриотите да прескочат 4-процентната преграда. Националистическите обединения в предизборната акция остро ще подлагат на критика Има Такъв Народ, че е съдействал за разширение на поддръжката за Движение за права и свободи. Това неизбежно ще провокира отлив на националистически избор от Слави Трифонов. Тепърва ще забележим до каква степен този отлив ще бъде обезщетен със „ стратегическо гласоподаване “ на гласоподаватели на дребни партии, които не желаят на втори следващи избори гласовете им да се изгубят и по тази причина ще изберат Има Такъв Народ.
- Как се отразява тази комплицирана обстановка на възможностите на президента за втори мандат?
- Шансовете на господин Радев щяха да са по-високи, в случай че протестните партии бяха образували държавно управление. Това важи и за идващия парламент. Фронтът „ всички против ГЕРБ” до момента се оказа извънредно безплоден от позиция на реализиране на продуктивно единодушие, на разработване на общи политики.
Колкото повече наближават президентските избори, сигурно толкоз по-ясно Демократична България ще се дистанцира от президента и ще се пробва, в случай че не да номинира собствен претендент, то еднопосочно да каже, че търсят различен тип президентска линия, че отстояват различен тип външна политика.
Най-големите пълномощия на президента са в областта на външната политика - тъкмо където
е най-голямото разминаване сред президента Радев и десните гласоподаватели и политици
- за тях той не е задоволително проевропейски, задоволително пронатовски деен.
Радев се оказва некадърен на ясна позиция и ясни дейности, когато има спор сред НАТО и Русия, сред Европейски Съюз и Русия. Това е неговият огромен проблем.
- Има ли сериозен риск да изпаднем в политическа рецесия, да влезем в серпантина от избори?
- Надявам се, че не. Българските гласоподаватели са доста рационални и до момента постоянно те са диктували решения. Много значимо е по какъв начин груповият разсъдък ще оцени действието на 45-ото Народно заседание. Надявам се, че няма да се стигне до доста надълбоко разделяне.
За да се откри излаз обаче, и политиците би трябвало да поемат своята отговорност и да изработят решението, което е процедура в цяла Европа -свръхширока коалиция. Няма друго решение.
Визитка
Проф. доктор Румяна Коларова е социолог, дълготраен учител в Софийския университет. Специализира в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, в New School for Social Research в Ню Йорк. През 2013 година е секретар на президента на Република България по връзки с гражданското общество. През 2014 година е министър на образованието в служебното 90-о държавно управление. Председател на Българската асоциация за политически науки.
- Едва ли може да се чака по-различен парламент, в случай че се работи на правилото „ нищо не е забравено и нищо не е простено”. Надявам се в предизборната акция да бъде разисквана опция и разнообразни разновидности както за коалиционен/програмен кабинет, за кабинет с цялостен или с по-кратък мандат. Но това, че се надявам, не значи, че предвиждам, че такова нещо ще стане.
- При бързи предварителни избори новите партии губят, а старите печелят
- Радев ще усили възможностите за втори мандат, в случай че протестните обединения създадат кабинет
----------------
- Проф. Коларова, какво сподели прекомерно късият живот на 45-ия парламент?
- Краткият живот на този парламент е обвързван с предварителни настройки, които бяха освен обявени, само че и нашироко коментирани от политици и специалисти още в нощта след изборите, преди да бъдат ясни резултатите. Събитията след 4 април не трансформираха предварителните настройки.
- Абсолютно изключен ли беше разновидността компромис и сформиране на кабинет в границите на този парламент?
- В никакъв случай. Така структуриран парламент елементарно и бързо създава държавно управление в европейските демокрации Нидерландия, Швейцария, даже Централна Европа. Така че решение има - необятна коалиция. Тази формула е доста добре известна и е неизбежна за доста огромна част от европейските демокрации. Тя обаче не беше привидяна като решение в границите на 45-ото Народно заседание.
- Гарантират ли ни почтени избори през юли направените промени в изборното законодателство?
- На първо място е под подозрение до каква степен тези избори ще бъдат добре проведени, т.е., до каква степен хаосът в законодателните промени няма да създаде безпорядък и в изборния развой. Има и втори огромен въпрос. На предходните избори доста се разясняваше, че са лимитирани изборните права на живеещите в чужбина българи. Сега обаче, с приемането на наложителното машинно гласоподаване, изниква въпросът дали няма
да се окажат лимитирани изборните права на няколко генерации българи, които са на възраст над 70-75
и живеят в дребни обитаеми места. Независимо от това какво ще е решението на Конституционния съд по въпроса, съм уверена, че ще има изказвания на политици и коментатори, че наложителното машинно гласоподаване лимитира изборните права.
45-ото Народно събрание взе решение за процедурата за броене на гласовете и разработване на протоколите, което не е европейско. В развитите демокрации наблюдаващите и преброителните секции обичайно подсигуряват честността на вота. Европейското решение е преброителна секция, а не машина.
- Можем ли да чакаме мощно експертен длъжностен кабинет?
- Ако служебният кабинет е мощно експертен, това значи, че президентът ще носи цялата отговорност. Ако в кабинета са включени и хора на Българска социалистическа партия, това значи, че президентът ще търси шерване на отговорността със социалистическата партия.
Този вид на шерване на отговорност надали ще е мечтан от Българска социалистическа партия, защото би ги сложил предизборно в ролята на ръководеща партия паралелно с президента. Затова по-добър вид за тях е Радев да направи чисто експертен кабинет.
- Кои ще бъдат най-силно губещите партии на идващите избори?
- Ясно е, че всяка от парламентарно показаните партии понесе вреди и в границите на идната предизборна акция ще би трябвало да лимитират тези вреди.
Размествания са вероятни по две логики. Първата е разширение на електоралната база на една или няколко партии, което е малко допустимо. Второто е стесняване на електоралната база, което е по-възможният вид и може да провокира разбърквания. Тенденциите, които се следят във тези европейски демокрации, където е имало бързи предварителни избори, е, че новите партии са тези, които нормално губят, а старите „ обичайни “ партии стабилизират резултатите си и даже печелят.
Дали в България това ще се резервира, никой не знае
Има единствено един вид, при който може да има разширение на електоралната база - поява на нова, по-радикална партия. Това обаче е малко евентуално на тези избори, само че е допустимо, в случай че има трети следващи бързи предварителни избори.
- Възможно ли е „ Има подобен народ” да се окаже първа политическа мощ?
- Това е непостижимо, в случай че допуска привличане на нови гласове от партията на Слави Трифонов. Не виждам логичност, по която това да се случи. Но с ангажимента, че обмислям рационално. Избирателите на Има Такъв Народ са много ирационални. В смисъл, че вотът за Слави Трифонов не е прочувствен, а е бягство от действителността.
- Накъде ще се движат процентите на Българска социалистическа партия и ГЕРБ?
- При наложително машинно гласоподаване компенсацията, на която Българска социалистическа партия се надява поради заглъхването на третата вълна на ковид, може и да не се случи. Машинното гласоподаване ще затрудни част от по-възрастния електорат на Българска социалистическа партия и на ГЕРБ.
Управляващите подхващат тактика „ ГЕРБ против всички” с главен мотив, че тяхното държавно управление е резултатно, до момента в който 45-ото Народно заседание е демонстрирало беззащитност и безредица. Това значи, че през идващите два месеца ГЕРБ ще се концентрират и върху възможните неудачи в решенията на служебния кабинет. Докато предизборно чакам офанзивата против ГЕРБ да бъде обвързвана с всевъзможен тип информация и свидетелства за корупционни практики, за напън и рекет. Това са двата фактора, които ще предопределят резултатите за ГЕРБ.
- Ще съумеят ли Патриотите да влязат в идващия парламент?
- Освен предстоящото обединяване, неограниченият брой секции в чужбина ще е тематика, която също може да даде късмет на Патриотите да прескочат 4-процентната преграда. Националистическите обединения в предизборната акция остро ще подлагат на критика Има Такъв Народ, че е съдействал за разширение на поддръжката за Движение за права и свободи. Това неизбежно ще провокира отлив на националистически избор от Слави Трифонов. Тепърва ще забележим до каква степен този отлив ще бъде обезщетен със „ стратегическо гласоподаване “ на гласоподаватели на дребни партии, които не желаят на втори следващи избори гласовете им да се изгубят и по тази причина ще изберат Има Такъв Народ.
- Как се отразява тази комплицирана обстановка на възможностите на президента за втори мандат?
- Шансовете на господин Радев щяха да са по-високи, в случай че протестните партии бяха образували държавно управление. Това важи и за идващия парламент. Фронтът „ всички против ГЕРБ” до момента се оказа извънредно безплоден от позиция на реализиране на продуктивно единодушие, на разработване на общи политики.
Колкото повече наближават президентските избори, сигурно толкоз по-ясно Демократична България ще се дистанцира от президента и ще се пробва, в случай че не да номинира собствен претендент, то еднопосочно да каже, че търсят различен тип президентска линия, че отстояват различен тип външна политика.
Най-големите пълномощия на президента са в областта на външната политика - тъкмо където
е най-голямото разминаване сред президента Радев и десните гласоподаватели и политици
- за тях той не е задоволително проевропейски, задоволително пронатовски деен.
Радев се оказва некадърен на ясна позиция и ясни дейности, когато има спор сред НАТО и Русия, сред Европейски Съюз и Русия. Това е неговият огромен проблем.
- Има ли сериозен риск да изпаднем в политическа рецесия, да влезем в серпантина от избори?
- Надявам се, че не. Българските гласоподаватели са доста рационални и до момента постоянно те са диктували решения. Много значимо е по какъв начин груповият разсъдък ще оцени действието на 45-ото Народно заседание. Надявам се, че няма да се стигне до доста надълбоко разделяне.
За да се откри излаз обаче, и политиците би трябвало да поемат своята отговорност и да изработят решението, което е процедура в цяла Европа -свръхширока коалиция. Няма друго решение.
Визитка
Проф. доктор Румяна Коларова е социолог, дълготраен учител в Софийския университет. Специализира в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, в New School for Social Research в Ню Йорк. През 2013 година е секретар на президента на Република България по връзки с гражданското общество. През 2014 година е министър на образованието в служебното 90-о държавно управление. Председател на Българската асоциация за политически науки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ