Бъдещето на изкуствения интелект: Този път лудитите не са луди
Възходът на всеобщия изкуствен интелект в действителност промени всичко. Например усещането, че всеки, който има терзания по отношение на технологиите, е вманиачен - или най-малко лудит. В продължение на епохи разнообразни стопански прослойки са се разгласявали срещу дадена софтуерна еволюция от боязън, че ще изгубят работата си. Отговорът към тях постоянно е бил, че даже някои типове работа да изчезнат, ще се появят други: по-добре платени, по-продуктивни и по-малко натоварващи. Досега.В началото на май Джофри Хинтън, именуван " Кръстника на изкуствения разсъдък " и досегашен чиновник на Гугъл, се трансформира в следващото огромно име, което изрази обществено страховете си от технологията. Преди това същото направиха Илън Мъск, Стив Возняк, Ювал Ноа Харари, Андрю Янг и редица други. Защо? Защото тази софтуерна гражданска война не е като предходните. Различна е, тъй като хората към този момент основават технология, която след относително малко време ще може сама да взима решения, да се надгражда и настройва. Страховете за " Терминатор сюжета ", при който човечеството е унищожено, може към момента да са надалеч, само че тези, че голяма част от човешкото население може да се окаже стопански неефикасно, са изцяло на място.
Възходът на всеобщия изкуствен интелект в действителност промени всичко. Например усещането, че всеки, който има терзания по отношение на технологиите, е вманиачен - или най-малко лудит. В продължение на епохи разнообразни стопански прослойки са се разгласявали срещу дадена софтуерна еволюция от боязън, че ще изгубят работата си. Отговорът към тях постоянно е бил, че даже някои типове работа да изчезнат, ще се появят други: по-добре платени, по-продуктивни и по-малко натоварващи. Досега.
В началото на май Джофри Хинтън, именуван " Кръстника на изкуствения разсъдък " и досегашен чиновник на Гугъл, се трансформира в следващото огромно име, което изрази обществено страховете си от технологията. Преди това същото направиха Илън Мъск, Стив Возняк, Ювал Ноа Харари, Андрю Янг и редица други. Защо? Защото тази софтуерна гражданска война не е като предходните. Различна е, тъй като хората към този момент основават технология, която след относително малко време ще може сама да взима решения, да се надгражда и настройва. Страховете за " Терминатор сюжета ", при който човечеството е унищожено, може към момента да са надалеч, само че тези, че голяма част от човешкото население може да се окаже стопански неефикасно, са изцяло на място.
Изкуственият разсъдък ще бъде съществена тематика на тазгодишното издание на софтуерната конференция Digitalk. В нея ще гостуват редица огромни мозъци, които имат разнообразни визии, оптимистични, песимистични и нюансирани, във връзка с технологията. Сред лекторите ще бъдат създателят и бизнесмен Андрю Кийн, съоснователят на българо-швейцарската компания LatticeFlow Петър Цанков, вицепрезидентът по AI в звеното за услуги на Samsung Патрик Бангърт, основателят на GPTZero Едуард Тиан и други.Тази година конференцията Digitalk, проведена от " Капитал " и LAUNCHub, ще се организира на 18 май в Sofia Event Center.
Досега всички софтуерни революции освен унищожаваха работни места, само че и създаваха нови - за всяка нова машина или програмен продукт бяха нужни хора, които да ги ръководят. AI или ще се ръководи самичък, като си набира самичък нова информация и взима решения въз основа на нея, или в най-хубавия случай ще има дребен брой хора, които да работят върху моделите.
Реклама " Просто се преквалифицирай "
Отговорът на тези песимистични сюжети постоянно е еднакъв: тези, чиито работи се окажат автоматизирани или даже напълно заличени, просто би трябвало да се преквалифицират. Този мотив обаче напълно скоро може да се окаже съвсем напълно неплатежоспособен, сега, в който AI моделите се усъвършенстват задоволително, че да заменят и софтуерни разработчици. Досега всички изчезващи специалности се насочваха точно към компютърните технологии, само че когато и вторите стартират да се автоматизират всеобщо, изборът ще стане доста по-труден.
Големият проблем е различен. Огромна част от представителите на софтуерния бранш наподобява не схващат за какво хората работят. Касиерите в супермаркета или куриерите надали са мечтали за тези си работни места като дребни. Но те им дават опция да живеят живот, да изхранват себе си и фамилията си, понякога да вървят на отмора, както и да не се усещат безполезни.
Нека приемем, че тези хора ще изгубят работата си в идващите 10 години - изцяло реален сюжет. Някои от тях фактически ще се насочат към преквалификация, само че какво, в случай че до момента в който се преквалифицират, новата им работа също изчезне? Отговорът на софтуерните оптимисти е, че бъдещето принадлежи на тези, които непрекъснато се преквалифицират, прибавят нови умения и, казано напълно на софтуерен език, се " надграждат ".
Подобна химера (или дистопия) не звучи нито изключително реалистично, нито изключително привлекателно. Идеята на технологиите поначало е да вършат живота на хората по-лесен. Ако това не се случва и хората са принудени непрекъснато да трансформират живота си единствено и единствено с цел да не бъдат напълно безполезни, то разумният въпрос е какъв е смисъла? Рационално мислещи хора могат доста бързо да бъдат брандирани като " лудити " точно поради сходни въпроси.
Реклама И въпреки всичко: кой би спечелил?
Още по-депресиращо в една сходна софтуерна дистопия е, че тя предвещава икономическо разделяне, което все още съществува единствено в художествената литература. Докато милиони или евентуално милиарди хора се чудят какво тъкмо да вършат, с цел да не бъдат изцяло безполезни, а изкустевният разсъдък бълва интелектуалната продукция на хиляди хора в границите на секунди, облагите ще бъдат прибирани от доста дребен на брой софтуерни компании.
Отговорът на икономистите на тази алтернатива е въвеждането на базов общ приход за всички, които да се заплащат от облагите на софтуерните компании. Рискът тук е корпорациите да се трансфорат безусловно в международно държавно управление, или пък просто да лобират сполучливо срещу сходни промени.
Има и други терзания. В книгата " The Age of AI ", написана от Хенри Кисинджър, Ерик Шмидт и Даниел Хатенлохер, първият обръща внимание на вероятните последици от AI върху войната. Дори сега AI модели се употребяват при симулация на борби с изтребители. Резултатите? Изкуственият разсъдък прави маневри и дейности, които никой човешки водач до момента не е правил и даже не му е минавало през мозъка да прави. Едно от заключенията на Кисинджър е, че един AI водач може да бъде спрян единствено от различен AI водач.
Това може да звучи и оптимистично: дано оставим войните на изкуствения разсъдък. Реалността, несъмнено, би била друга - машини, които или се ръководят сами, или се ръководят от хиляди километри, ще могат да убиват човешки същества безусловно като във видеоигра, без да има каквито и да било прочувствени спирачки пред тях. И това е сюжет, при който изобщо не става дума за самоосъзнал се AI, трансформирал се самосиндикално в опасност за човечеството.
Възходът на всеобщия изкуствен интелект в действителност промени всичко. Например усещането, че всеки, който има терзания по отношение на технологиите, е вманиачен - или най-малко лудит. В продължение на епохи разнообразни стопански прослойки са се разгласявали срещу дадена софтуерна еволюция от боязън, че ще изгубят работата си. Отговорът към тях постоянно е бил, че даже някои типове работа да изчезнат, ще се появят други: по-добре платени, по-продуктивни и по-малко натоварващи. Досега.
В началото на май Джофри Хинтън, именуван " Кръстника на изкуствения разсъдък " и досегашен чиновник на Гугъл, се трансформира в следващото огромно име, което изрази обществено страховете си от технологията. Преди това същото направиха Илън Мъск, Стив Возняк, Ювал Ноа Харари, Андрю Янг и редица други. Защо? Защото тази софтуерна гражданска война не е като предходните. Различна е, тъй като хората към този момент основават технология, която след относително малко време ще може сама да взима решения, да се надгражда и настройва. Страховете за " Терминатор сюжета ", при който човечеството е унищожено, може към момента да са надалеч, само че тези, че голяма част от човешкото население може да се окаже стопански неефикасно, са изцяло на място.
Изкуственият разсъдък ще бъде съществена тематика на тазгодишното издание на софтуерната конференция Digitalk. В нея ще гостуват редица огромни мозъци, които имат разнообразни визии, оптимистични, песимистични и нюансирани, във връзка с технологията. Сред лекторите ще бъдат създателят и бизнесмен Андрю Кийн, съоснователят на българо-швейцарската компания LatticeFlow Петър Цанков, вицепрезидентът по AI в звеното за услуги на Samsung Патрик Бангърт, основателят на GPTZero Едуард Тиан и други.Тази година конференцията Digitalk, проведена от " Капитал " и LAUNCHub, ще се организира на 18 май в Sofia Event Center.
Досега всички софтуерни революции освен унищожаваха работни места, само че и създаваха нови - за всяка нова машина или програмен продукт бяха нужни хора, които да ги ръководят. AI или ще се ръководи самичък, като си набира самичък нова информация и взима решения въз основа на нея, или в най-хубавия случай ще има дребен брой хора, които да работят върху моделите.
Реклама " Просто се преквалифицирай "
Отговорът на тези песимистични сюжети постоянно е еднакъв: тези, чиито работи се окажат автоматизирани или даже напълно заличени, просто би трябвало да се преквалифицират. Този мотив обаче напълно скоро може да се окаже съвсем напълно неплатежоспособен, сега, в който AI моделите се усъвършенстват задоволително, че да заменят и софтуерни разработчици. Досега всички изчезващи специалности се насочваха точно към компютърните технологии, само че когато и вторите стартират да се автоматизират всеобщо, изборът ще стане доста по-труден.
Големият проблем е различен. Огромна част от представителите на софтуерния бранш наподобява не схващат за какво хората работят. Касиерите в супермаркета или куриерите надали са мечтали за тези си работни места като дребни. Но те им дават опция да живеят живот, да изхранват себе си и фамилията си, понякога да вървят на отмора, както и да не се усещат безполезни.
Нека приемем, че тези хора ще изгубят работата си в идващите 10 години - изцяло реален сюжет. Някои от тях фактически ще се насочат към преквалификация, само че какво, в случай че до момента в който се преквалифицират, новата им работа също изчезне? Отговорът на софтуерните оптимисти е, че бъдещето принадлежи на тези, които непрекъснато се преквалифицират, прибавят нови умения и, казано напълно на софтуерен език, се " надграждат ".
Подобна химера (или дистопия) не звучи нито изключително реалистично, нито изключително привлекателно. Идеята на технологиите поначало е да вършат живота на хората по-лесен. Ако това не се случва и хората са принудени непрекъснато да трансформират живота си единствено и единствено с цел да не бъдат напълно безполезни, то разумният въпрос е какъв е смисъла? Рационално мислещи хора могат доста бързо да бъдат брандирани като " лудити " точно поради сходни въпроси.
Реклама И въпреки всичко: кой би спечелил?
Още по-депресиращо в една сходна софтуерна дистопия е, че тя предвещава икономическо разделяне, което все още съществува единствено в художествената литература. Докато милиони или евентуално милиарди хора се чудят какво тъкмо да вършат, с цел да не бъдат изцяло безполезни, а изкустевният разсъдък бълва интелектуалната продукция на хиляди хора в границите на секунди, облагите ще бъдат прибирани от доста дребен на брой софтуерни компании.
Отговорът на икономистите на тази алтернатива е въвеждането на базов общ приход за всички, които да се заплащат от облагите на софтуерните компании. Рискът тук е корпорациите да се трансфорат безусловно в международно държавно управление, или пък просто да лобират сполучливо срещу сходни промени.
Има и други терзания. В книгата " The Age of AI ", написана от Хенри Кисинджър, Ерик Шмидт и Даниел Хатенлохер, първият обръща внимание на вероятните последици от AI върху войната. Дори сега AI модели се употребяват при симулация на борби с изтребители. Резултатите? Изкуственият разсъдък прави маневри и дейности, които никой човешки водач до момента не е правил и даже не му е минавало през мозъка да прави. Едно от заключенията на Кисинджър е, че един AI водач може да бъде спрян единствено от различен AI водач.
Това може да звучи и оптимистично: дано оставим войните на изкуствения разсъдък. Реалността, несъмнено, би била друга - машини, които или се ръководят сами, или се ръководят от хиляди километри, ще могат да убиват човешки същества безусловно като във видеоигра, без да има каквито и да било прочувствени спирачки пред тях. И това е сюжет, при който изобщо не става дума за самоосъзнал се AI, трансформирал се самосиндикално в опасност за човечеството.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ