Възбудата е от думите, с които често боравим, но не

Възбудата е от думите, с които постоянно боравим, само че не толкоз постоянно си даваме сметка за цялостния ѝ смисъл като един по-общ термин.

Тя

може да се дефинира като ексцесивно вербално и/или моторно държание – това е положение на неприятно проведена и безцелна психомоторна интензивност, произлизаща от психологично или телесно разстройство.

Сред отличителните белези на възбудата са двигателното безпокойство, хиперактивност – било то непрекъснато вървене напред обратно, въртене на разнообразни предмети в ръцете и тн., засилен отговор по отношение на външни или вътрешни тласъци, нервност, както и несъответна вербална или моторна интензивност, постоянно безцелни и повтарящи се.

Възбудата постоянно протича изменчиво и нейната степен може мощно да се променя във времето.

Неадекватния отговор към разнообразни тласъци при възбудата може да бъде в това число и нападателен подобен. Именно поради това и възбудата би могла да ескалира до експанзия и принуждение.

Възбудата бива няколко вида:
Агресивна физическа (сбиване, мятане, чупене на предмети) Агресивна вербална (ругаене, крещене) Неагресивна физическа (крачене напред-назад) Неагресина вербална (непрекъснато запитване и говорене)
В дебрите на експанзията

Агресия е термин, който се отнася и до хора, и до животни и се преглежда като намерено държание с желание да се нанесе щета на различен организъм или да се работи разрушително по отношение на неодушевени предмети.

Хората демонстрират три съществени вида експанзия:
Вербална експанзия Физическа експанзия, ориентирана против други лица (насилие) Физическа експанзия, ориентирана към предмети
Насилието е термин, с който се разказва физическата експанзия по отношение на други хора. Бива два съществени типа – импулсивно и премислено.

Импулсивното принуждение нормално е бърз отговор към тласък, който провокира възбуденост и

несъразмерен нападателен отговор. Това е видът експанзия, която нормално се следи при психологично болните и е чест резултат от положението на възбуденост.

Обмисленото принуждение е предумишлено планувано и изпълнено.

Свързани публикации.. Как вирусът на беса предизвиква експанзия? 0 Хормони: Кои са хормоните на хипервъзбудата? 2 0 Нимфомания – крие риск от остра неуравновесеност и меланхолия 0

Съществуват данни за унаследен съставен елемент при агресивното държание. Лицата с фамилна история за психологично разстройство по-често имат нападателно държание. Установени са и някои генни полиморфизми (генни варианти), контролиращи интензивността на разнообразни невротрансмитери, които са свързани с персистиращото нападателно държание. Това важи в особена мощ за серотонина и катехоламините.

Друга забавна специфичност е, че хората с невисок коефициент на просветеност (IQ) по-често правят закононарушения и нападателни прояви.

Разкрита е също по този начин и връзка сред насилието с понижена вегетативна реактивност на организма (напр. занимателен пулс при покой), дисфункция на централната нервна система (вероятно префронтален дефицит) и ранни здравни фактори (усложнения при раждането, недохранване, пренатално въдействие на отрови и др.).

Пихични разстройства с експанзия

Отделният нападателен акт при пациент с психиатричното заболяване може да бъде или да не бъде обвързван с разстройството – до момента в който едни пациенти са нападателни единствено в изискванията на остра неуравновесеност, то при други агресивното държание е персистиращо и несвързано с психозата.

Психичните разстройства задоволително постоянно се съпътстват от корист с алкохол или наркотични вещества , което усилва риска от нападателно държание.

Психозите носят нараснал риск от експанзия. Дезорганиираният възбуден психотичен пациент постоянно демонстрира непланирана експанзия, която е едва фокусирана и по-малко рискова. За сметка на това пациентите със комплицирани налудности – да вземем за пример при параноидна шизофрения, могат да имат високо равнище на систематизираност в техните страхове, на което да отговорят с организирането и осъществяването на планувана експанзия по отношение на техния утопичен преследвач.

Манийните пациенти са по-често гневни и възбудени, в сравнение с нападателни. До физически битки при тях се стига, когато близките се пробват да сдържат или да се опълчват на нереалистично амбициозните им проекти и на психомоторното им безпокойство.

Черепно-мозъчна контузия , изключително в случай че визира фронталния дял на мозъка. Част от неговите функционалности са свързани със общественото държание – схващане и проявление на толерантност и предвидливост по отношение на близките, емпатия. При нарушение на потискащата му функционалност пациентите стават склонни към нервност и физическо принуждение. Те губят способността си да се сдържат и при провокативни обстановки реагират бързо и нападателно. 4318