Как ще ги стигнем естонците
Въвеждането на електронно ръководство евентуално е вторият бранш след опазването на здравето, в който успеваемостта от вложените пари е най-ниска. За последните петнадесет години България е похарчила към 3 милиарда лева за основаването на е-правителство, само че като цяло резултатите от това са половинчати и незадоволителни.
В собствен разбор БСК съпоставя България с един от първенците в Европа в тази област - Естония. В момента Естония разполага с електронно държавно управление, сплотяващо повече от 900 осведомителни системи и над 5 хиляди електронни услуги, множеството от които сложни. Българската администрация предлага 2,9 хиляди услуги, от които 87% са първоначални, а 13% - сложни. Реално единствено 19% от българските администрации в действителност оферират електронни услуги.
Хартия
В Естония 86% от жителите имат електронна персонална карта, 87,2% от популацията употребява интернет, а 96,3% от хората заявяват своите приходи по електронен път. За съпоставяне, 34% от българите не употребяват компютър, по отношение на 8% за Естония. 60% от българите употребяват интернет и 19% са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца.
У нас 27% от регистрите се поддържат само на книжен притежател. В България се вижда чудноват факт. През всичките години, в които се работи за въвеждането на електронното ръководство броят на принтерите пораства тройно повече от този на сървърите, вместо наклонността да е противоположна.
Данните на БСК демонстрират още, че към края на 2016 година броят на компютрите в държавната администрация в България са съвсем 130 хиляди, принтерите над 53 хиляди, а сървърите 5,6 хиляди Спрямо 2010 година принтерите се усилват с 40%, а сървърите - с 15%. А преди време вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че до края на тази година хартията би трябвало да изчезне в документооборота на държавната администрация.
Според отчет, оповестен на уеб страницата на Министерския съвет през 2017 година, общият брой на заетите щатни бройки в администрацията е 128 905. В централната администрация работят на щат 95 904, а в локалната администрация - 33 001. Чиновниците в страната разполагат общо със 115 743 компютъра, от които 17 942 портативни и 97 801 настолни. Обобщените данни за употребяваните телефонни услуги демонстрират, че през 2017 година в структурите на изпълнителната власт се употребяват 355 327 дейни телефонни номера. Общият разход за тях през 2017 година възлиза на 21,518 млн. лева
Изоставане
Все още огромна част от администрациите изостават в смяната на вътрешната си нормативна уредба във връзка с премахването на хартиените процеси и на изискваните от жителите удостоверения на книжен притежател, твърди ръководителят на Държавната организация " Електронно ръководство " /ДАЕУ/ Атанас Темелков. Според него близо 60% от националното законодателство съдържа текстове, свързани с електронното ръководство. Още най-малко половината от останалите от нормативните актове през идващите години би трябвало да бъдат променени за задачите на електронното ръководство. Не можем да предприемем нито една стъпка в електронното ръководство, без да сме сигурни, че всяка една система и всяко решение ще дават отговор на всички условия за оперативна съгласуемост, разяснява още Темелков.
Едва 20 общински администрации от общо 265 в България са почнали действително да цифровизират документите си, а над 80 са декларирали подготвеност да стартират да контактуват с жителите, без да употребяват към този момент хартия. Освен това се оказва, че никой в страната не знае какъв брой тъкмо пари се харчат за компютърни системи, нито каква част от този запас е предопределена за задачите на електронното ръководство. Голяма част от големите пари се дават за хардуер, програмен продукт и лицензи, с които работят служителите, а минимална част от средствата отиват непосредствено за потребностите на е-управлението. Най-после от предходната година към този момент има надзор върху това до каква степен всеки план и запас са предопределени за даването на електронни административни услуги, а не за вътрешни писалищен потребности на администрациите.
Очаквания
Въпреки че единствено 14% от българите употребяват електронни административни услуги, упованията им са за бързо обслужване, без опашки и на едно гише, или въобще без гишета, твърди Александър Йоловски, заместник-председател на ДАЕУ. Преобладаващата част от хората желаят администрацията да не занимава жителите и бизнеса със своите вътрешни проблеми, разяснява той, базирайки се на социологическо изследване. Според Йоловски към този момент действително работи един от главните съставни елементи на електронното ръководство - Средата RegiX за продан на данни сред главните регистри на администрацията. Тя разрешава на администрациите, вместо да изискват удостоверения от жителите, да удостоверяват тези условия напълно по длъжностен път. Пречка обаче се оказва несъответстващата правна уредба.
Система
Само за няколко месеца ДАЕУ e внедрила в употреба и Системата за несъмнено електронно връчване (електронна предложена поща), която е различен главен съставен елемент на е-управлението. Системата разрешава на жителите и на бизнеса несъмнено и проследимо да връчват документи на администрацията, както и на самата администрация да връчва по електронен път публични документи на хората и на компаниите.
По този метод всички администрации към този момент имат опция да изпълнят условието на законодателството да дават всички свои административни услуги напълно по електронен път. За задачата обаче както администрациите, по този начин и жителите, би трябвало да си създадат профили в системата, а с цел да я употребяват, би трябвало да разполагат със средство за електронна идентификация, което не е всеобща процедура. От изследването на Галъп се схваща, че над 60% от жителите не желаят да се разпознават по електронен път.
В последна сметка електронното ръководство няма да размени взаимоотношението с администрацията на гише, само че ще бъде облекчение за хората, които не желаят или не могат да се явят на гише.
Контрастите
- Годишно у нас се харчат към 150 млн. лева от националния бюджет и европейско финансиране. За създаване на електронното си държавно управление Естония е похарчила към 50 млн. лева (около 25 млн. евро), от които 70% са за хардуер. Използвани са съвсем напълно безвъзмездни софтуерни стратегии с отворен код.
- У нас единствено 12% от администрациите поддържат профилирани регистри за даване на е-услуги. Всеки трети административен указател (27%) се поддържа единствено на книжен притежател. Броят на принтерите в държавната администрация пораства съвсем тройно повече от броя на сървърите. 98% от заявките за прилагане на е-услуги са само към пет администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, Национална агенция за приходите, ГИТ и НАПОО.
- От 2005 година насам във всички библиотеки, учебни заведения, университети, публични здания, централни елементи и паркове на по-големите градове в Естония има безвъзмезден интернет достъп. От 2007 година са нужни единствено 15 минути за основаване на компания в Интернет. Компанията бива легализирана в границите на няколко часа, а предприемачът може да стартира работа същия ден.
- 98% от банковите покупко-продажби в Естония се реализират по електронен път, което води до внезапен спад на броя на банковите офиси. Повечето нотариални услуги се правят в интернет, а цялата нужна информация като ипотеки, платени налози или удостоверение за съдимост е налична онлайн. Всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия.
- У нас администрацията събира от жителите общо близо 6000 типа документи или удостоверения, с цел да дава услугите си. 453 часа годишно са нужни на средностатистическия българин, с цел да се приготви и заплати налозите си - 9 пъти повече, в сравнение с в Естония. 232 дни са нужни за започване на бизнес в България. 262 дни са нужни в България за включване към електроразпределителната мрежа, 3 пъти повече, в сравнение с в Естония.
- 41 дни трябват у нас за приемане на действен лиценз, 2,5 пъти повече, в сравнение с в Естония. 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпореждания, 2,4 пъти повече, в сравнение с в Естония.
- Половината българи в никакъв случай не са поръчвали артикули или услуги през интернет. За издаване на документи за идентичност от чужбина се чака 3 месеца (по време на съвещание на Министерски съвет, на 29 юни м.г., външният министър Екатерина Захариева осведоми, че електронната услуга за българи в чужбина, коствала на страната 500 000 лв., е употребена едвам от двама души от старта й преди година и половина, заради условието за електронен автограф, публикуван в България).
В собствен разбор БСК съпоставя България с един от първенците в Европа в тази област - Естония. В момента Естония разполага с електронно държавно управление, сплотяващо повече от 900 осведомителни системи и над 5 хиляди електронни услуги, множеството от които сложни. Българската администрация предлага 2,9 хиляди услуги, от които 87% са първоначални, а 13% - сложни. Реално единствено 19% от българските администрации в действителност оферират електронни услуги.
Хартия
В Естония 86% от жителите имат електронна персонална карта, 87,2% от популацията употребява интернет, а 96,3% от хората заявяват своите приходи по електронен път. За съпоставяне, 34% от българите не употребяват компютър, по отношение на 8% за Естония. 60% от българите употребяват интернет и 19% са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца.
У нас 27% от регистрите се поддържат само на книжен притежател. В България се вижда чудноват факт. През всичките години, в които се работи за въвеждането на електронното ръководство броят на принтерите пораства тройно повече от този на сървърите, вместо наклонността да е противоположна.
Данните на БСК демонстрират още, че към края на 2016 година броят на компютрите в държавната администрация в България са съвсем 130 хиляди, принтерите над 53 хиляди, а сървърите 5,6 хиляди Спрямо 2010 година принтерите се усилват с 40%, а сървърите - с 15%. А преди време вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че до края на тази година хартията би трябвало да изчезне в документооборота на държавната администрация.
Според отчет, оповестен на уеб страницата на Министерския съвет през 2017 година, общият брой на заетите щатни бройки в администрацията е 128 905. В централната администрация работят на щат 95 904, а в локалната администрация - 33 001. Чиновниците в страната разполагат общо със 115 743 компютъра, от които 17 942 портативни и 97 801 настолни. Обобщените данни за употребяваните телефонни услуги демонстрират, че през 2017 година в структурите на изпълнителната власт се употребяват 355 327 дейни телефонни номера. Общият разход за тях през 2017 година възлиза на 21,518 млн. лева
Изоставане
Все още огромна част от администрациите изостават в смяната на вътрешната си нормативна уредба във връзка с премахването на хартиените процеси и на изискваните от жителите удостоверения на книжен притежател, твърди ръководителят на Държавната организация " Електронно ръководство " /ДАЕУ/ Атанас Темелков. Според него близо 60% от националното законодателство съдържа текстове, свързани с електронното ръководство. Още най-малко половината от останалите от нормативните актове през идващите години би трябвало да бъдат променени за задачите на електронното ръководство. Не можем да предприемем нито една стъпка в електронното ръководство, без да сме сигурни, че всяка една система и всяко решение ще дават отговор на всички условия за оперативна съгласуемост, разяснява още Темелков.
Едва 20 общински администрации от общо 265 в България са почнали действително да цифровизират документите си, а над 80 са декларирали подготвеност да стартират да контактуват с жителите, без да употребяват към този момент хартия. Освен това се оказва, че никой в страната не знае какъв брой тъкмо пари се харчат за компютърни системи, нито каква част от този запас е предопределена за задачите на електронното ръководство. Голяма част от големите пари се дават за хардуер, програмен продукт и лицензи, с които работят служителите, а минимална част от средствата отиват непосредствено за потребностите на е-управлението. Най-после от предходната година към този момент има надзор върху това до каква степен всеки план и запас са предопределени за даването на електронни административни услуги, а не за вътрешни писалищен потребности на администрациите.
Очаквания
Въпреки че единствено 14% от българите употребяват електронни административни услуги, упованията им са за бързо обслужване, без опашки и на едно гише, или въобще без гишета, твърди Александър Йоловски, заместник-председател на ДАЕУ. Преобладаващата част от хората желаят администрацията да не занимава жителите и бизнеса със своите вътрешни проблеми, разяснява той, базирайки се на социологическо изследване. Според Йоловски към този момент действително работи един от главните съставни елементи на електронното ръководство - Средата RegiX за продан на данни сред главните регистри на администрацията. Тя разрешава на администрациите, вместо да изискват удостоверения от жителите, да удостоверяват тези условия напълно по длъжностен път. Пречка обаче се оказва несъответстващата правна уредба.
Система
Само за няколко месеца ДАЕУ e внедрила в употреба и Системата за несъмнено електронно връчване (електронна предложена поща), която е различен главен съставен елемент на е-управлението. Системата разрешава на жителите и на бизнеса несъмнено и проследимо да връчват документи на администрацията, както и на самата администрация да връчва по електронен път публични документи на хората и на компаниите.
По този метод всички администрации към този момент имат опция да изпълнят условието на законодателството да дават всички свои административни услуги напълно по електронен път. За задачата обаче както администрациите, по този начин и жителите, би трябвало да си създадат профили в системата, а с цел да я употребяват, би трябвало да разполагат със средство за електронна идентификация, което не е всеобща процедура. От изследването на Галъп се схваща, че над 60% от жителите не желаят да се разпознават по електронен път.
В последна сметка електронното ръководство няма да размени взаимоотношението с администрацията на гише, само че ще бъде облекчение за хората, които не желаят или не могат да се явят на гише.
Контрастите
- Годишно у нас се харчат към 150 млн. лева от националния бюджет и европейско финансиране. За създаване на електронното си държавно управление Естония е похарчила към 50 млн. лева (около 25 млн. евро), от които 70% са за хардуер. Използвани са съвсем напълно безвъзмездни софтуерни стратегии с отворен код.
- У нас единствено 12% от администрациите поддържат профилирани регистри за даване на е-услуги. Всеки трети административен указател (27%) се поддържа единствено на книжен притежател. Броят на принтерите в държавната администрация пораства съвсем тройно повече от броя на сървърите. 98% от заявките за прилагане на е-услуги са само към пет администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, Национална агенция за приходите, ГИТ и НАПОО.
- От 2005 година насам във всички библиотеки, учебни заведения, университети, публични здания, централни елементи и паркове на по-големите градове в Естония има безвъзмезден интернет достъп. От 2007 година са нужни единствено 15 минути за основаване на компания в Интернет. Компанията бива легализирана в границите на няколко часа, а предприемачът може да стартира работа същия ден.
- 98% от банковите покупко-продажби в Естония се реализират по електронен път, което води до внезапен спад на броя на банковите офиси. Повечето нотариални услуги се правят в интернет, а цялата нужна информация като ипотеки, платени налози или удостоверение за съдимост е налична онлайн. Всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия.
- У нас администрацията събира от жителите общо близо 6000 типа документи или удостоверения, с цел да дава услугите си. 453 часа годишно са нужни на средностатистическия българин, с цел да се приготви и заплати налозите си - 9 пъти повече, в сравнение с в Естония. 232 дни са нужни за започване на бизнес в България. 262 дни са нужни в България за включване към електроразпределителната мрежа, 3 пъти повече, в сравнение с в Естония.
- 41 дни трябват у нас за приемане на действен лиценз, 2,5 пъти повече, в сравнение с в Естония. 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпореждания, 2,4 пъти повече, в сравнение с в Естония.
- Половината българи в никакъв случай не са поръчвали артикули или услуги през интернет. За издаване на документи за идентичност от чужбина се чака 3 месеца (по време на съвещание на Министерски съвет, на 29 юни м.г., външният министър Екатерина Захариева осведоми, че електронната услуга за българи в чужбина, коствала на страната 500 000 лв., е употребена едвам от двама души от старта й преди година и половина, заради условието за електронен автограф, публикуван в България).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ