Откъс от „Успяващите деца: Изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват”
Въведение
Изчерпване: отглеждаме неуверени вместо преуспяващи деца.
„ Сякаш сме основани, с цел да се явяваме на проби. Липсва ни това, от което се състои човечността. “
Арън, на 12 години, Лос Анджелис
Децата ни са в неволя.
Осъзнах този елементарен и отблъскващ факт, когато се обадих на 16-годишната Ива в седем часа в една неделна вечер. Тя звучеше обезпокоеното. Попитах я дали не избира да отло-жим диалога за по-подходящо време.
– Не, графикът ми постоянно е претъпкан – отвърна момичето. – Ще ми бъде прелестно да споделя с вас какво значи съгласно мен да си младеж в наши дни.
![С какво се отличават „ Успяващите деца ” и по какъв начин да насърчим развиването им за предстоящ триумф в живота?]( "С какво се отличават „ Успяващите деца ” и по какъв начин да насърчим развиването им за предстоящ триумф в живота?")
С какво се отличават „ Успяващите деца ” и по какъв начин да насърчим развиването им за предстоящ триумф в живота?
Родителите постоянно насърчават децата си да изкарват отлични оценки в учебно заведение и да посещават спомагателни извънкласни действия, с цел да бъдат...
Ива не е от децата, за които множеството от нас биха се тревожили. Тя живее в богат квартал в Нюпорт Бийч, Калифорния, и учи в елитно частно учебно заведение. Осъзнава, че е привилегирована. Мечтата ѝ е да бъде призната в влиятелен лицей, чийто женски тим по плуване е в Първа плувна дивизия. Избрала е Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Тексаския университет.
Всеки работен ден Ива става в четири часа сутринта поради заниманията си по плуване с персонален треньор, които стартират в пет часа, а след това отива на учебно заведение. Изучава интензивно френски език и още четири предмета, единият от които е физика. След учебно заведение плува още два часа с тима си. Веднъж седмично взе участие в съвещанията на редколегията на учебния вестник и на ученическия комитет. Прибира се у дома в шест и половина и вечеря небрежно със фамилията си. През идващите три-четири часа си написа домашните и в продължение на половин час прави проби за подготовка за SAT.
– Резултатът ми последния път беше 1450 точки. Трябва да го подобря минимум със 100 точки, с цел да имам късмет да вляза в някой от университетите, в които желая да изучавам – изясни ми Ива. Тя си ляга в среднощ.
Уморих се единствено като я слушах. Ива спи приблизително по пет часа (препоръчително е младежите да спят от осем до 10 часа, въпреки че доста малко от тях го правят) и затова страда от недоспиване.
– По какъв метод се забавляваш? – попитах я.
![Откъс от „ Родственици: Живот, гибел, обич и изкуство при неандерталците “ от Ребека Раг Сайкс]( "Откъс от „ Родственици: Живот, гибел, обич и изкуство при неандерталците “ от Ребека Раг Сайкс")
Откъс от „ Родственици: Живот, гибел, обич и изкуство при неандерталците “ от Ребека Раг Сайкс
ПЪРВА ГЛАВА Първото лице Да си представим, че стоим върху главозамайващо висок небостъргач. Далеч надминал Вавилонската кула, той се...
– Почти постоянно съм изморена и по тази причина поддържам връзка с приятелите си в обществените медии. – Ива се засмя. – Давам си сметка, че съм късметлийка, тъй като изучавам в прелестно учебно заведение и родителите ми ме обичат. Притеснявам, че ще ги отчайвам, в случай че не ме одобряват в Станфордския университет – там желаят да последвам. – Тийнейджърката добави, че освен тя се усеща по този метод. – Всичките ми другари са уплашени и комплицирани. Просто сме прегорели. Добре пристигнали в света на поколението, което се намира в положение на привършване. Връстниците на Ива (поколението Z, към което спадат родените след средата на 90-те години на предишния век) са умни и се радват на безпределна любов. Те не страдат от предубеждения и са възприемчиви към новите хрумвания.1 („ Ние сме представители на първото потомство, чиито кукли са момчета, девойки, безполови или двуполови – означи Ива. – Това би трябвало да бъде хубаво, нали? “) Тези деца демонстрират високи упоритости във връзка с колежите и бъдещето си.
Те обаче са по-нещастни, уплашени, самотни и депресирани и демонстрират по-голяма податливост към самоубийство спрямо представителите на което и да било от предходните генерации. Проучванията, довели до тези заключения, са осъществени преди началото на пандемията от КОВИД-19 и произлизащата от нея тревога.
През няколко месеца се обаждах на Ива, с цел да схвана по какъв начин се усеща, само че един ден ме изненада, че подвига майка ѝ. От метода, по който звучеше гласът ѝ, ми стана ясно, че нещо не е наред. Хлипайки, тя ми изясни, че щерка ѝ е с тежка меланхолия и е била призната в болница.
– Не си давах сметка какъв брой е била тъжна и претрупана – изрече майка ѝ. – Мислех си, че ѝ обезпечавам всичко, от което се нуждае, с цел да бъде щастлива и да реализира триумф, само че се оказа, че съм сбъркала. Не ѝ помагах да се забавлява.
Непрекъснато слушам сходни сърцераздирателни истории от родители, само че едвам когато осъзнаят, че децата им не реализират триумф. Защо тези деца срещат компликации, в случай че имат всичко? Защо големите старания, които поставят, не водят до процъфтяване? Реших да се опитам да намеря отговорите на тези въпроси.
Изчерпване: отглеждаме неуверени вместо преуспяващи деца.
„ Сякаш сме основани, с цел да се явяваме на проби. Липсва ни това, от което се състои човечността. “
Арън, на 12 години, Лос Анджелис
Децата ни са в неволя.
Осъзнах този елементарен и отблъскващ факт, когато се обадих на 16-годишната Ива в седем часа в една неделна вечер. Тя звучеше обезпокоеното. Попитах я дали не избира да отло-жим диалога за по-подходящо време.
– Не, графикът ми постоянно е претъпкан – отвърна момичето. – Ще ми бъде прелестно да споделя с вас какво значи съгласно мен да си младеж в наши дни.
Родителите постоянно насърчават децата си да изкарват отлични оценки в учебно заведение и да посещават спомагателни извънкласни действия, с цел да бъдат...
Ива не е от децата, за които множеството от нас биха се тревожили. Тя живее в богат квартал в Нюпорт Бийч, Калифорния, и учи в елитно частно учебно заведение. Осъзнава, че е привилегирована. Мечтата ѝ е да бъде призната в влиятелен лицей, чийто женски тим по плуване е в Първа плувна дивизия. Избрала е Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Тексаския университет.
Всеки работен ден Ива става в четири часа сутринта поради заниманията си по плуване с персонален треньор, които стартират в пет часа, а след това отива на учебно заведение. Изучава интензивно френски език и още четири предмета, единият от които е физика. След учебно заведение плува още два часа с тима си. Веднъж седмично взе участие в съвещанията на редколегията на учебния вестник и на ученическия комитет. Прибира се у дома в шест и половина и вечеря небрежно със фамилията си. През идващите три-четири часа си написа домашните и в продължение на половин час прави проби за подготовка за SAT.
– Резултатът ми последния път беше 1450 точки. Трябва да го подобря минимум със 100 точки, с цел да имам късмет да вляза в някой от университетите, в които желая да изучавам – изясни ми Ива. Тя си ляга в среднощ.
Уморих се единствено като я слушах. Ива спи приблизително по пет часа (препоръчително е младежите да спят от осем до 10 часа, въпреки че доста малко от тях го правят) и затова страда от недоспиване.
– По какъв метод се забавляваш? – попитах я.
ПЪРВА ГЛАВА Първото лице Да си представим, че стоим върху главозамайващо висок небостъргач. Далеч надминал Вавилонската кула, той се...
– Почти постоянно съм изморена и по тази причина поддържам връзка с приятелите си в обществените медии. – Ива се засмя. – Давам си сметка, че съм късметлийка, тъй като изучавам в прелестно учебно заведение и родителите ми ме обичат. Притеснявам, че ще ги отчайвам, в случай че не ме одобряват в Станфордския университет – там желаят да последвам. – Тийнейджърката добави, че освен тя се усеща по този метод. – Всичките ми другари са уплашени и комплицирани. Просто сме прегорели. Добре пристигнали в света на поколението, което се намира в положение на привършване. Връстниците на Ива (поколението Z, към което спадат родените след средата на 90-те години на предишния век) са умни и се радват на безпределна любов. Те не страдат от предубеждения и са възприемчиви към новите хрумвания.1 („ Ние сме представители на първото потомство, чиито кукли са момчета, девойки, безполови или двуполови – означи Ива. – Това би трябвало да бъде хубаво, нали? “) Тези деца демонстрират високи упоритости във връзка с колежите и бъдещето си.
Те обаче са по-нещастни, уплашени, самотни и депресирани и демонстрират по-голяма податливост към самоубийство спрямо представителите на което и да било от предходните генерации. Проучванията, довели до тези заключения, са осъществени преди началото на пандемията от КОВИД-19 и произлизащата от нея тревога.
През няколко месеца се обаждах на Ива, с цел да схвана по какъв начин се усеща, само че един ден ме изненада, че подвига майка ѝ. От метода, по който звучеше гласът ѝ, ми стана ясно, че нещо не е наред. Хлипайки, тя ми изясни, че щерка ѝ е с тежка меланхолия и е била призната в болница.
– Не си давах сметка какъв брой е била тъжна и претрупана – изрече майка ѝ. – Мислех си, че ѝ обезпечавам всичко, от което се нуждае, с цел да бъде щастлива и да реализира триумф, само че се оказа, че съм сбъркала. Не ѝ помагах да се забавлява.
Непрекъснато слушам сходни сърцераздирателни истории от родители, само че едвам когато осъзнаят, че децата им не реализират триумф. Защо тези деца срещат компликации, в случай че имат всичко? Защо големите старания, които поставят, не водят до процъфтяване? Реших да се опитам да намеря отговорите на тези въпроси.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ