Спортът – забравената стъпка към бъдещето: Защо държавата ни подвежда?
Във времена, когато технологиите и глобализацията преобладават в нашия живот, спортът остава един от дребното острови на дисциплинираност, съвършенство и чиста пристрастеност . Той е не просто игра, а метод на живот , който образува характери, учи на непримиримост и носи наслада. Но в нашата страна, България, този жизненоважен детайл за развиването на младите генерации се оказва подценен от най-висшите етажи на властта .
През 2024 година, на спорта се поставят единствено 0,2% от бюджета на България – същият нищожен % като през миналата година. Тези цифри не са просто статистика – те са отражение на надълбоко вкорененото неуважение към спорта и младите гении в нашата страна. В съпоставяне с други европейски страни, които влагат доста в развиването на спорта и поддръжката на младите спортисти , България наподобява като новобранец, абдикирал от своята отговорност към бъдещите генерации.
В доста европейски страни като Норвегия, Дания, Англия и Германия , процентът от бюджета, отделян за спорта, доста надвишава този в България, като там спортът е приет освен като средство за физическо развиване , само че и като катализатор за обществена интеграция, обучение и личностно израстване. Те влагат в спорта с разбирането, че това е инвестиция в бъдещето на тяхното общество, водеща до по-здрава, по-успешна и по-свързана нация.
Абдикацията на страната от грижата за младите спортисти и спорта като цяло е не просто пропуск – това е гневът и разочарованието , които всяка млада душа усеща, когато търси поддръжка и схващане от институциите. Време е за смяна. Време е страната да признае , че спортът е освен за първенците на олимпиадите, само че и за всяко дете, което желае да пораства крепко, решително и с чувство за принадлежност към своята общественост.
Това неодобрение и яд, които изпълват сърцата на мнозина , би трябвало да намерят отзив в политиките и дейностите на тези във властта. Не можем повече да си позволим да пренебрегваме спорта и младежите , които в него виждат своето бъдеще. Инвестицията в спорта не е разход, а капитал за бъдещето на нашата нация. Време е страната да престане да абдикира от отговорността си и да сложи спорта там, където му е мястото – в сърцето на своите политики за развиване и разцвет .
