Във връзка с възраждането на сталинизма и Сталиновите идеали припомняме

Във връзка с възраждането на сталинизма и Сталиновите идеали припомняме едно от стотиците стихотворения, писани в дните след гибелта на вожда. Връщаме се към този дребен поетико-исторически епизод поради неговата красноречивост - сталинизмът не е единствено примиряване с репресиите и съществуващия ред. Тук виждаме по какъв начин даже мъртвият водач ангажира мозъците и сърцата освен на мижитурките, само че и на светлите мозъци на епохата. Самуил Маршак е нещо като нашия Валери Петров - голям преводач, стихотворец и хуманист. В ония години хора, способни и почтени, намират в себе си задоволително учредения и оправдания да служат на този режим и този човек. Единици са тези, които отхвърлят да се приобщят - и те заплащат голяма цена, за някои тя е отвод от развиване, отвод от самопризнание, отвод от живота. 
Йосиф Сталин умира на 5 март 1953, само че духът му е жив и здрав - Владимир Путин направи доста за цялостната му реабилитация след дългогодишния консенсус против култа към личността на Висарионович. 
Възраждането на сталинизма е реалност, който визира и нашата дребна красива страна - наивно е да мислим, че това ще ни подмине. 
***
Във мавзолея вождът натежал
бе импортиран от съратници прочути;
и в този траурен обред
в Русия всичко спря за пет минути.

За пет минути
повсеместен смут -
велики дни напомни си страната,
а залповете погребален салют
с небесен гръм раздрусаха душата.

И кораби, и влакове на път,
машини във полето и завода -
те всички стопираха, с цел да се простят
с бащата-вожд-учител на народа. 

Войници, възпитаници и деца,
израснали под неговата грижа,
стояха с разчувствани сърца, 
за пет минути спрели да се движат.

В едно се сля голямата страна - 
гори, поля, реките, океана
говореха ни като че ли без слова
по какъв начин мощни сме със воля от стомана. 
1953