Как Австралия се превърна от затвор в процъфтяваща икономика
Във Англия от 18 век няма доста благосклонност за елементарните нарушители. Те са жигосвани или бити за релативно незначителни нарушавания, а при наново нарушение ги чака примката. Системата на наказателното правораздаване е толкоз остаряла, колкото и наказванията, които раздава – светиня от средновековието и неспособна да се оправи с възходящото население и също толкоз възходящия процент престъпност.
Но създадената от държавата кървава баня от обесвания за десетките закононарушения, за които един нарушител може да получи смъртно наказване, е нещо, което английското държавно управление желае да избегне. Така, през 1718 година, когато Новият свят на Америка е в полезрението, влиза в действие Законът за превозването.
Този закон дава легален метод за изпращане на наказани нарушители в чужбина на работа в новите колонии. Законът позволява две категории санкции за два разнообразни типа закононарушения: за тези, които нормално получават опрощение от църквата, съдията може да отсъди седем години работа в чужбина, вместо бичуване или жигосване. Тежките закононарушения могат да бъдат анулирани по преценка на съдията и, в случай че той е в милостиво въодушевление, смъртната присъда може да бъде понижена до най-малко 14 години в колония. Така се вземат решение наболелите проблеми с евтината работна ръка в Новия свят, отстраняват се нарушителите от улиците и пандизите се изпразват – за английското държавно управление законът наподобява идеалното решение. По този метод Англия изкова новите си колонии върху кръвта и потта на наказаните. Това беше толкоз известна форма на наказване, че 50 000 души са превозени в Америка от 1718 до 1786 година и когато избухва Американската гражданска война, което прави превоза до там неосъществим, Англия не намерения за смяна на политиката си, а просто погледна към голяма пустиня изпълнен с благоприятни условия (и всякаква гад) в далечния завършек на света: Австралия.
Така нареченият Първи флот отплава за Австралия на 13 май 1787 година и се състои от 11 кораба: два въоръжени на Кралския флот, три с хранителни запаси и шест с престъпен контингент, в които живеят общо 736 наказани. Адмиралът на флота е Артър Филип, боен от работническа класа, който се изкачва до тази позиция през комерсиалния флот от чирак на 13 години, преди да се откаже от цивилния си чин, с цел да се причисли към Кралския флот като моряк две години по-късно. Той е самообразован навигатор и се оправя чудесно и в други морски дисциплини, което му дава отчетливо преимущество пред връстниците му и му разрешава да се грижи за личния си флот като адмирал на 50 години. Той е и порядъчен, предвидлив и прагматичен водач, който има вяра, че робството единствено ще попречи на напредъка на новите колонии, само че все пак не се опасява да употребява примката, за да даде образец на тези наказаните, които покажат рецидив.
Транспортираните за по-тежки закононарушения могат да бъдат изправени пред смъртно наказване, в случай че бъдат хванати да избягат, или най-малко да бъдат изправени още по-тежък режим като колонисти на остров Норфолк. На чиновниците, които са разпределени в семействата на свободните мигранти, също не им е елементарно. Тяхната съдба (и здраве) се осланя на милостта на техните господари и е уязвима за злоупотреби.
Осъдените обаче не са изцяло без права. Колониалното държавно управление заплаща за храната и облеклата им, тъй че в случай че господарят на наказания не гo храни или облича както би трябвало, дава му непропорционална физическа работа, санкционира го изключително грубо или не му разрешава задоволително отмора, наказаният може да се жалва. Ако господарят му бъде приет за отговорен, изгнаникът може да бъде пренасочен към някой различен, а някогашният му собственик може да загуби правото си въобще да има изгнаник да му работи в бъдеще.
Транспортираните дами в Ботани Бей и Порт Джаксън са третирани настрана от мъжете – описът със 120 наказани на един от шестте затворнически кораба на Първия флот за начало е напълно женски. Когато идват, са изпратени в затвор, наименуван „ женска фабрика “, където перат облекла, шият и предат, до момента в който чакат систематизиране. Много от дамите, превозени в първата наказателна колония в Австралия, водят и деца си със себе си или раждат в някакъв миг по време на осеммесечното пътешестване. Бебетата им остават с тях, до момента в който не бъдат отбити, след което са отведени и прибрани в сиропиталище, където могат да бъдат върнати, откакто майка им завоюва свободата си.
Животът е сложен за всички, когато колонията на Ботани Бей е основана, само че безспорно този вариант е за предпочитане пред ориста, която някои от наказаните биха срещнали във Англия. Архивите демонстрират, че качеството на храната на пандизчията е доста по-добро в Австралия, в сравнение с би било във Англия. За някои и в тази нова земя има благоприятни условия. С повишаването на Ботани Бей и Порт Джаксън всяка година свободни мъже и дами стартират да мигрират от Англия, с цел да търсят шанса си и да се възползват от евтината работна ръка, която оферират наказателните колонии. Ако наказан се държи добре, съблюдава разпоредбите и изтърпи присъдата си, той е свободен, което значи, че би могъл да си купи билет назад до Англия, в случай че пожелае. Повечето обаче избират да останат освен поради високата цена на билета, само че и поради стигмата да бъдеш някогашен шарлатанин във Англия, която просто не съществува в тази нова земя. Осъдените имат опцията да стартират още веднъж на чисто, да се възползват от многото благоприятни условия, които Австралия предлага на новия, бял европейски жител, и даже да се изкачат по обществената стълбица – нещо немислимо назад на английска земя.
През идващите 50 години публичното мнение последователно ще се обърне против Закона за транспортите, защото той ще стартира да се счита за изключително жестока форма на наказване. През 1850 година, 17 години след окончателното унищожаване на робството, превозът до възходящите колонии в Нов Южен Уелс също е отстранен. Но до тогава стотици хиляди европейци към този момент са се открили в Новата земя, доста от тях сменят имената си и оставят тъмното минало зад себе си, определяйки бъдещия курс на тази нова австралийска нация.
