Засукана дама или скромна съпруга - избор тогава и сега
Във век, когато летим, докъдето желаяме, когато купуваме с един клик, когато се движим с транспортни средства на ток и когато сантименталните връзки към този момент не са под общоприет знак, се оказва, че у нас някои правила сред мъжа и дамата са си останали съвсем същите, като преди 200 години. Това ни демонстрира едно писмо от Захарий Зограф до годеницата му Катерина.
През XIX век едни от уважаваните хора са били зографите, хората, които рисуват икони и фрески. Българският живописец от Самоковската школа, Захарий оставя подписа си върху първата икона едвам на 19-годишна възраст. Негови произведения има в църкви в Пловдив, Копривщица, в редица манастири, измежду които Рилския, Троянския и Бачковския. Прекарал е година и половина на свещения Атон.
Не са му били непознати обаче и любовните трепети и терзания. Докато рисува в двете черкви в Пловдив – " Св.св. Константин и Елена " и " Св. Петка Стара ", сред 1836 и 1837 година, в Самоков го чака неговата избраница Катерина, която се тревожи дали обичаният й няма да се залюби с някоя пловдивчанка. Той й написа писмо, в което споделя, че няма учредения за терзания. Защото...
„ Желая да не е по-голяма дамата от мъжа, да не заповедува и да я имам за съдружник на работата ми и на насладата и на жалбата.
Затова не пожелах жена от Филибе, тъй като желаят да заповедуват, за какво са огромни на Филибе дамите.
Имат си свои къщи, имат си и постелки, и покривките и покъщината, имат и жалтици, и маргарит, и диамант, и сос хиляди грошове. ”
Захарий Зограф споделя на своята избраница и по какъв начин съгласно него са били „ излъгвани ” мъжете в тракийския град:
„ Па кого желаят за шурей, пазарат го като магаре да го земе момата, до какъв брой стане пазаро. Ако е по-харно момчето – или по-добре да реча магарето – перво нумеро дават му 30 000 и къщата от керемидите нагоре (а може да падне и до 2 000). Па като доведат сватовете на женитба и като влезне у къщата на момата, седне и на миндер, тоест всичко готово откри. Па й се радва доде е сватбата. Като замине сватбата, фане жена му като кадия да съди и той постави уши като магаре купено. ”
Самият той е безусловно сигурен какво желае от своята брачна половинка и го споделя на Катерина.
„ А в случай че речем за какво самоковките да са толко дребни, или в случай че речеш аз за какво съм по-малка – по-малка си, за какво те аз закупувам и ти заповедувам.
Що ти реча да правиш, ти заповед да чуваш, тоест на табихето ми прислужник да бъдеш.
Защото двама чорбаджии на един стол не можат да седят. Защото аз съм табихетлия човек. Жената да се знае за какво е жена и мъжо за какво е мъж. И по този начин кой ме земе да добрува ".
През 1841 година Захарий Зограф в действителност се дами за Катерина Хаджигюрова и остава с нея до своя край.
Фредерик Шопен и Жорж Санд: обич сред редовете
През XIX век едни от уважаваните хора са били зографите, хората, които рисуват икони и фрески. Българският живописец от Самоковската школа, Захарий оставя подписа си върху първата икона едвам на 19-годишна възраст. Негови произведения има в църкви в Пловдив, Копривщица, в редица манастири, измежду които Рилския, Троянския и Бачковския. Прекарал е година и половина на свещения Атон.
Не са му били непознати обаче и любовните трепети и терзания. Докато рисува в двете черкви в Пловдив – " Св.св. Константин и Елена " и " Св. Петка Стара ", сред 1836 и 1837 година, в Самоков го чака неговата избраница Катерина, която се тревожи дали обичаният й няма да се залюби с някоя пловдивчанка. Той й написа писмо, в което споделя, че няма учредения за терзания. Защото...
„ Желая да не е по-голяма дамата от мъжа, да не заповедува и да я имам за съдружник на работата ми и на насладата и на жалбата.
Затова не пожелах жена от Филибе, тъй като желаят да заповедуват, за какво са огромни на Филибе дамите.
Имат си свои къщи, имат си и постелки, и покривките и покъщината, имат и жалтици, и маргарит, и диамант, и сос хиляди грошове. ”
Захарий Зограф споделя на своята избраница и по какъв начин съгласно него са били „ излъгвани ” мъжете в тракийския град:
„ Па кого желаят за шурей, пазарат го като магаре да го земе момата, до какъв брой стане пазаро. Ако е по-харно момчето – или по-добре да реча магарето – перво нумеро дават му 30 000 и къщата от керемидите нагоре (а може да падне и до 2 000). Па като доведат сватовете на женитба и като влезне у къщата на момата, седне и на миндер, тоест всичко готово откри. Па й се радва доде е сватбата. Като замине сватбата, фане жена му като кадия да съди и той постави уши като магаре купено. ”
Самият той е безусловно сигурен какво желае от своята брачна половинка и го споделя на Катерина.
„ А в случай че речем за какво самоковките да са толко дребни, или в случай че речеш аз за какво съм по-малка – по-малка си, за какво те аз закупувам и ти заповедувам.
Що ти реча да правиш, ти заповед да чуваш, тоест на табихето ми прислужник да бъдеш.
Защото двама чорбаджии на един стол не можат да седят. Защото аз съм табихетлия човек. Жената да се знае за какво е жена и мъжо за какво е мъж. И по този начин кой ме земе да добрува ".
През 1841 година Захарий Зограф в действителност се дами за Катерина Хаджигюрова и остава с нея до своя край.
Фредерик Шопен и Жорж Санд: обич сред редовете
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ