Коментар на Петър Волгин: Румен Радев като Тарас Булба
Във вътрешнополитически проект става това, за което умните хора предупреждаваха още в края на предходната година. А точно, че другарските връзки сред президента Радев и " Продължаваме промяната " ще продължат прекомерно малко. Сега просто се сбъдват тези прогнози. Виждаме, че връзките сред президентството и водещата партия в ръководещата коалиция са на точката на замръзването. Репликите, които си разменят двете страни, са най-хубавото доказателство за това.
Ако президентът Радев се е надявал, че водачите на " Продължаваме промяната " ще му бъдат постоянно признателни, задето ги направи известни, значи е бил в плен на мощен наивизъм. Да, той е индивидът, който даде старт в огромната политика на Кирил Петков и Асен Василев. Направи ги министри в първия си длъжностен кабинет и по всякакъв начин наблягаше какъв брой ги харесва. Защитаваше ги даже и тогава, когато не трябваше да го прави. Когато стана ясно от решението на Конституционния съд, че Кирил Петков е излъгал за канадското си поданство, преди да стане министър, Румен Радев сподели, че би се радвал, " в случай че България имаше повече министри като него ". Съмнявам се, че през днешния ден президентът би повторил тази си имитация.Тъй или другояче, той направи много, с цел да трансформира незнайните до неотдавна на необятната аудитория Кирил и Асен в заслужаващи доверие политици.
Със сигурност " Продължаваме промяната " нямаше да завоюва изборите, в случай че гласоподавателите не виждаха, че точно Румен Радев, политикът с най-голям рейтинг в страната, стои зад тази групировка. А в символ на признателност за всичко, което президентът направи за тях, през днешния ден Асен Василев и Кирил Петков споделят, че позициите му били " позорни " и се дължали на " недоумение на обстановката ".
Очевадно е, че президентът Радев и тогавашните му любимци от " Продължаваме промяната " имат радикално разнообразни визии по всички значими въпроси. Войната в Украйна, даването на военна помощ на Киев, дейностите на държавното управление към прекъсването на съветския газ, ветото върху началото на договаряния на Скопие за влизане в Европейски Съюз – тези централни за българското общество тематики поставят дълбока разграничителна линия сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2.
Румен Радев има това преимущество, че позициите, които застъпва, са в синхрон с вижданията на по-голямата част от българското общество. Както демонстрират всички социологически изследвания, множеството българи са изрично против изпращането на оръжия на Киев и против повдигането на ветото върху Скопие. Със сигурност на множеството сънародници няма да се хареса и фактът, че ще би трябвало да заплащат 20, 30 или 40% (точната цифра занапред ще се уточнява)по-висока сума за отопление през зимата и да търпят всички останали неволи, свързани със прекъсването на съветските газови доставки. Това пък, естествено, ще докара до намаляване на доверието в партии като " Продължаваме промяната ". И, надлежно, рейтингът на Румен Радев, който към този момент се нарежда като корав конкурент на водената от тази партия политика, ще пораства.
Много е евентуално президентът Радев да се окаже в обстановка, близка до тази на прословутия книжовен воин Тарас Булба. Припомням сюжета на едноименната повест. Героят на съветския публицист Николай Василиевич Гогол, казакът Тарас Булба, води непрекъснати борби против поляците. Редом с него се борят и синовете му Остап и Андрий. Андрий обаче прави съдбовната неточност да се влюби в една красива полякиня. Заслепен от тази обич, той предава своите и се причислява към полските войски. И по този начин на бойното поле един против различен се изправят Тарас Булба и синът му Андрий. " Аз съм те родил, аз ще те убия! ", извиква казашкият атаман и прострелва предалия родината собствен наследник. След което, наблюдавайки безжизненото тяло на Андрий, споделя: " Пропадна, пропадна безславно, като подло куче ".
Да, Румен Радев не е родител на " Продължаваме промяната ", само че е реалност, че главно с помощта на неговите старания тази групировка за негативно време закупи голяма известност. Ето за какво, даже и без да се провиква трагично, като Тарас Булба, президентът Радев би могъл да смъкна доверието си от тази партия. А това би имало същия тежък резултат, какъвто е провокирало наказването, наложено от казашкия атаман, върху личния му наследник. Или, както е споделил Оскар Уайлд, от време на време животът подражава на литературата.
Ако президентът Радев се е надявал, че водачите на " Продължаваме промяната " ще му бъдат постоянно признателни, задето ги направи известни, значи е бил в плен на мощен наивизъм. Да, той е индивидът, който даде старт в огромната политика на Кирил Петков и Асен Василев. Направи ги министри в първия си длъжностен кабинет и по всякакъв начин наблягаше какъв брой ги харесва. Защитаваше ги даже и тогава, когато не трябваше да го прави. Когато стана ясно от решението на Конституционния съд, че Кирил Петков е излъгал за канадското си поданство, преди да стане министър, Румен Радев сподели, че би се радвал, " в случай че България имаше повече министри като него ". Съмнявам се, че през днешния ден президентът би повторил тази си имитация.Тъй или другояче, той направи много, с цел да трансформира незнайните до неотдавна на необятната аудитория Кирил и Асен в заслужаващи доверие политици.
Със сигурност " Продължаваме промяната " нямаше да завоюва изборите, в случай че гласоподавателите не виждаха, че точно Румен Радев, политикът с най-голям рейтинг в страната, стои зад тази групировка. А в символ на признателност за всичко, което президентът направи за тях, през днешния ден Асен Василев и Кирил Петков споделят, че позициите му били " позорни " и се дължали на " недоумение на обстановката ".
Очевадно е, че президентът Радев и тогавашните му любимци от " Продължаваме промяната " имат радикално разнообразни визии по всички значими въпроси. Войната в Украйна, даването на военна помощ на Киев, дейностите на държавното управление към прекъсването на съветския газ, ветото върху началото на договаряния на Скопие за влизане в Европейски Съюз – тези централни за българското общество тематики поставят дълбока разграничителна линия сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2.
Румен Радев има това преимущество, че позициите, които застъпва, са в синхрон с вижданията на по-голямата част от българското общество. Както демонстрират всички социологически изследвания, множеството българи са изрично против изпращането на оръжия на Киев и против повдигането на ветото върху Скопие. Със сигурност на множеството сънародници няма да се хареса и фактът, че ще би трябвало да заплащат 20, 30 или 40% (точната цифра занапред ще се уточнява)по-висока сума за отопление през зимата и да търпят всички останали неволи, свързани със прекъсването на съветските газови доставки. Това пък, естествено, ще докара до намаляване на доверието в партии като " Продължаваме промяната ". И, надлежно, рейтингът на Румен Радев, който към този момент се нарежда като корав конкурент на водената от тази партия политика, ще пораства.
Много е евентуално президентът Радев да се окаже в обстановка, близка до тази на прословутия книжовен воин Тарас Булба. Припомням сюжета на едноименната повест. Героят на съветския публицист Николай Василиевич Гогол, казакът Тарас Булба, води непрекъснати борби против поляците. Редом с него се борят и синовете му Остап и Андрий. Андрий обаче прави съдбовната неточност да се влюби в една красива полякиня. Заслепен от тази обич, той предава своите и се причислява към полските войски. И по този начин на бойното поле един против различен се изправят Тарас Булба и синът му Андрий. " Аз съм те родил, аз ще те убия! ", извиква казашкият атаман и прострелва предалия родината собствен наследник. След което, наблюдавайки безжизненото тяло на Андрий, споделя: " Пропадна, пропадна безславно, като подло куче ".
Да, Румен Радев не е родител на " Продължаваме промяната ", само че е реалност, че главно с помощта на неговите старания тази групировка за негативно време закупи голяма известност. Ето за какво, даже и без да се провиква трагично, като Тарас Булба, президентът Радев би могъл да смъкна доверието си от тази партия. А това би имало същия тежък резултат, какъвто е провокирало наказването, наложено от казашкия атаман, върху личния му наследник. Или, както е споделил Оскар Уайлд, от време на време животът подражава на литературата.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ