Във пролетната нощ, люляни от зноен дъх и звезден звън,

Във пролетната нощ, люляни
от задушлив мирис и звезден звън,
сънувахме ний Твойте рани
и безшумно плакахме на сън.

Ний плакахме за Теб на кръста,
за себе си и за света,
за своите ястребови пръсти
и остарели каменни сърца.

И ето: утрото е свежо,
блестят грамади розов цвят,
във млечносинята безбрежност
ята от гълъби летят.

И бий в сърца ни нежна мощ,
и ний простираме ръка -
със пръсти, жадни да помилват
децата, птиците, света.

Картина „ Руска Пасха ”, Николай Рьорих