Може ли Меланшон да консолидира лявото във Франция
Във Франция предстоят парламентарни избори. На 12ти и 19ти юни ще се проведат двата тура, които ще предопределят за идващите пет години политическите разделения във френския законодателен орган.
След привидното усилване на лявата вълна в Европа (в Германия, отпред е канцлер от социалдемократическата партия в коалиция със зелените), забавно е да се проучва, дали втората стопанска система на Европейски Съюз може да поеме даже по-краен курс отпред с Жан-Люк Меланшон.
След спорното президентство на Франсоа Оланд, във Франция последва цялостен срив на доверието в лявото. От мажоритарно показана партия в перода 2012 – 2017, френската социалистическа партия се срина от 331 депутати на 44 в последните парламентарни избори. Заговори се публично за «изчезване на лявото» и завършек на една от най-силните систематични партии. Междувременно обаче, анализатори, медии и политици подцениха мощните изяви на крайния болшевик Жан-Люк Меланшон.
През 2012та той съумява да пробие в Народното събрание, отвън всевъзможен алианс със социалистите, с 10 депутати. На изборите 2017та съумява да усили въздействието на своята партия «Непокорна Франция» (фр.: «La France Insoumise») с още 7 спомагателни места, като в това време неговата партия получава доверие и на европейско равнище, побеждавайки социалистите през 2019та по брой гласове, вземайки 6 мандата в Европейския парламент. На първи тур на президентските избори преди месец Меланшон направи най-голямата изненада като излезе на 3то място с рекордните над 7 милиона гласа. Само 400 хиляди липсваха на Меланшон, с цел да задмине обичайния претендент на патриотичната десница Марин льо Пен. За тези 400хил. Меланшон би трябвало да вини точно социалиститe, които неизвестно за какво, след фиаското през 2017та, от години наред изкарват авансово губещи претенденти, каквато беше и Ан Идалго, недолюбвания кмет на Париж. Въпросната дама съумя да събере преди месец тъкмо 1,26% (или 616хил. гласа). Но точно тези гласове щяха да дадат нужната поддръжка на Меланшон да отиде на втори тур против Макрон, задминавайки льо Пен.
Въпреки това, вместо да търси политически реваншизъм против социалистите, които очевидно го подкопаваха толкоз години, Меланшон се потвърди за следващ път като образован пълководец. В момента на писането на тази публикация водачът на «Непокорна Франция» договаря необятен ляв алианс, включващ неговата партия, Социалистическата партия, партията на зелените, както и историческата Френска комунистическа партия. Този необятен алианс има за последна цел да наложи Жан-Люк Меланшон като предстоящ Премиер на Петата френска република. В тази си цел Меланшон вижда вероятен реванш против Макрон за загубата на първи тур на президентските избори.
Ако подобен сюжет с президент Макрон и министър председател Меланшон се реализира, то на практика Макрон ще е блокиран през целия си мандат да реализира своята политическа стратегия. Тук е редно да напомним, че Франция е полупрезидентска република. Начело на изпълнителната власт седи Премиер-министър, който се назначава и освобождава от Президента. И в случай че партията, чийто претендент е спечелил президентските избори, има болшинство в Народното събрание, министър председателят може свободно да бъде заменен когато и да е от президента. Съвсем друга е обстановката обаче, в която парламентарното болшинство е друго по политическа ориентировка, от президента. Тогава, де факто, президентът няма различен избор, с изключение на да назначи министър председател от партията, спечелила най-вече мандати в Народното събрание. На тъкмо това разчита и Меланшон. Ако неговият алианс завоюва парламентарните избори през юни, същинският водач на Франция ще бъде той, а не Еманюел Макрон.
В един подобен сюжет програмата на Меланшон е повече от радикална. Тя включва излизането на Франция от НАТО, само че в това време връщането на наборната работа в армията. Във вътрешнополитически проект Меланшон планува тотална смяна на Конституцията и привикване на Велико национално заседание за «преминаване към Шеста френска република», всеобщо изборно право от 16 годишна възраст, излизането на Франция от нуклеарната сила, увеличение на минималната работна заплата, мораториум върху дълга на здравната каса, насъбран по време на Ковид рецесията, както и редица други екологични и обществени начинания. Всичко това звучи добре на хартия, само че остава да се види какво следва за 200те хиляди французи, които работят в нуклеарния бранш след вероятно прекъсване на нуклеарните мощности на Франция, за които данъкоплатците са платили през годините повече от 150 милиарда евро, както и от кое място Меланшон ще извади колосалните 200 милиарда с цел да угоди на европейските бюрократи с тяхната зелена договорка. Франция е страната с най-високи налози, членуваща в Организацията за икономическо съдействие и развиване (организация от 35те най-развити международни икономики) и е мъчно да се убеди френския гласоподавател, че ще би трябвало да заплаща още повече за гориво и електрическа енергия в идващото десетилетие.
Казва се, че да даваш заричане е аристократично, а да изпълниш обещанието е еснафско. Предстои да забележим дали Меланшон ще се пребори за премиерския пост и дали ще извърши амбициозната си стратегия. Едно е несъмнено обаче, французите имат опит с политици, които през годините са идвали на власт с революционни политически платформи и след това са били пращани на бунището на историята. Дано «казусът Меланшон» не се окаже сходен.
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
След привидното усилване на лявата вълна в Европа (в Германия, отпред е канцлер от социалдемократическата партия в коалиция със зелените), забавно е да се проучва, дали втората стопанска система на Европейски Съюз може да поеме даже по-краен курс отпред с Жан-Люк Меланшон.
След спорното президентство на Франсоа Оланд, във Франция последва цялостен срив на доверието в лявото. От мажоритарно показана партия в перода 2012 – 2017, френската социалистическа партия се срина от 331 депутати на 44 в последните парламентарни избори. Заговори се публично за «изчезване на лявото» и завършек на една от най-силните систематични партии. Междувременно обаче, анализатори, медии и политици подцениха мощните изяви на крайния болшевик Жан-Люк Меланшон.
През 2012та той съумява да пробие в Народното събрание, отвън всевъзможен алианс със социалистите, с 10 депутати. На изборите 2017та съумява да усили въздействието на своята партия «Непокорна Франция» (фр.: «La France Insoumise») с още 7 спомагателни места, като в това време неговата партия получава доверие и на европейско равнище, побеждавайки социалистите през 2019та по брой гласове, вземайки 6 мандата в Европейския парламент. На първи тур на президентските избори преди месец Меланшон направи най-голямата изненада като излезе на 3то място с рекордните над 7 милиона гласа. Само 400 хиляди липсваха на Меланшон, с цел да задмине обичайния претендент на патриотичната десница Марин льо Пен. За тези 400хил. Меланшон би трябвало да вини точно социалиститe, които неизвестно за какво, след фиаското през 2017та, от години наред изкарват авансово губещи претенденти, каквато беше и Ан Идалго, недолюбвания кмет на Париж. Въпросната дама съумя да събере преди месец тъкмо 1,26% (или 616хил. гласа). Но точно тези гласове щяха да дадат нужната поддръжка на Меланшон да отиде на втори тур против Макрон, задминавайки льо Пен.
Въпреки това, вместо да търси политически реваншизъм против социалистите, които очевидно го подкопаваха толкоз години, Меланшон се потвърди за следващ път като образован пълководец. В момента на писането на тази публикация водачът на «Непокорна Франция» договаря необятен ляв алианс, включващ неговата партия, Социалистическата партия, партията на зелените, както и историческата Френска комунистическа партия. Този необятен алианс има за последна цел да наложи Жан-Люк Меланшон като предстоящ Премиер на Петата френска република. В тази си цел Меланшон вижда вероятен реванш против Макрон за загубата на първи тур на президентските избори.
Ако подобен сюжет с президент Макрон и министър председател Меланшон се реализира, то на практика Макрон ще е блокиран през целия си мандат да реализира своята политическа стратегия. Тук е редно да напомним, че Франция е полупрезидентска република. Начело на изпълнителната власт седи Премиер-министър, който се назначава и освобождава от Президента. И в случай че партията, чийто претендент е спечелил президентските избори, има болшинство в Народното събрание, министър председателят може свободно да бъде заменен когато и да е от президента. Съвсем друга е обстановката обаче, в която парламентарното болшинство е друго по политическа ориентировка, от президента. Тогава, де факто, президентът няма различен избор, с изключение на да назначи министър председател от партията, спечелила най-вече мандати в Народното събрание. На тъкмо това разчита и Меланшон. Ако неговият алианс завоюва парламентарните избори през юни, същинският водач на Франция ще бъде той, а не Еманюел Макрон.
В един подобен сюжет програмата на Меланшон е повече от радикална. Тя включва излизането на Франция от НАТО, само че в това време връщането на наборната работа в армията. Във вътрешнополитически проект Меланшон планува тотална смяна на Конституцията и привикване на Велико национално заседание за «преминаване към Шеста френска република», всеобщо изборно право от 16 годишна възраст, излизането на Франция от нуклеарната сила, увеличение на минималната работна заплата, мораториум върху дълга на здравната каса, насъбран по време на Ковид рецесията, както и редица други екологични и обществени начинания. Всичко това звучи добре на хартия, само че остава да се види какво следва за 200те хиляди французи, които работят в нуклеарния бранш след вероятно прекъсване на нуклеарните мощности на Франция, за които данъкоплатците са платили през годините повече от 150 милиарда евро, както и от кое място Меланшон ще извади колосалните 200 милиарда с цел да угоди на европейските бюрократи с тяхната зелена договорка. Франция е страната с най-високи налози, членуваща в Организацията за икономическо съдействие и развиване (организация от 35те най-развити международни икономики) и е мъчно да се убеди френския гласоподавател, че ще би трябвало да заплаща още повече за гориво и електрическа енергия в идващото десетилетие.
Казва се, че да даваш заричане е аристократично, а да изпълниш обещанието е еснафско. Предстои да забележим дали Меланшон ще се пребори за премиерския пост и дали ще извърши амбициозната си стратегия. Едно е несъмнено обаче, французите имат опит с политици, които през годините са идвали на власт с революционни политически платформи и след това са били пращани на бунището на историята. Дано «казусът Меланшон» не се окаже сходен.
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ