Във физиката съществува термин наречен период на полуразпад. Това е

Във физиката съществува термин наименуван " интервал на полуразпад ". Това е времето, належащо за едно количество да намалее на половина от първичната си стойност. Нещо сходно се следи и в родната политика - от четири години крачим от едни избори на други избори, партии се разцепват, нови се появяват и незабавно се разпадат, с цел да се появят още по-нови, доверието в институциите се изпарява. Политическият полуразпад избухна изключително блестящо в 50-ото Народно заседание.

Петдесетият парламент бе много пъстър и фрагментиран. В него влязоха седем политически партии. Голямата изненада бе " Величие ". Парламентарната им група се състоеше от 13 народни представители и за по-малко от месец от началото на 50-ото Народно събрание тя се разцепи. Депутатите от " Величие " се разделиха на два лагера - едните подкрепяха водача на парламентарната група Николай Марков, а другите идеолога на партията Ивелин Михайлов. Марков и Михайлов способстваха за разпада на парламентарната група с нападките си един към различен и взаимните обвинявания, в това число и такива гранични с закононарушение, и то не в самия парламент, а отвън него. И по тази причина и не стана ясно този разпад идеологическа основа има ли.

Политическите земетресения не подминаха и редиците на " столетната " Българска социалистическа партия. На изборите на 9 юни 2024 година социалистите затвърдиха придвижването си на свободно рухване и завоюваха 7,06% от гласовете, което ги направи пета политическа мощ. Подкрепата за партията се сви едвам до към 151 000 гласа, а водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова пое отговорност за слабите резултати на изборите и подаде оставка.

В редиците на социалистите пролича разделянето на два лагера, завършени към водача в оставка Корнелия Нинова и новото краткотрайно управление в лицата на Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов. Конфликтът сред тях се задълбочи, като се стигна до там Националният съвет на Българска социалистическа партия да изключи Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев от партията. Изключените оспорват отстраняването си с неналичието на кворум на Националния съвет.

Най-ярко въплъщение на политическия полуразпад в страната е обстановката с различен систематичен политически състезател - Движение за права и свободи. Конфликтът по оста Ахмед Доган - Делян Пеевски раздруса политическата сцена у нас. В началото на годината Пеевски и Джевдет Чакъров бяха избрани за съпредседатели на партията. Този ход до известна степен вещаеше проблеми, тъй като като има повече от един водач, всеки ще има разнообразни хрумвания за развиване на партията.

Разривът сред почетния ръководител и избраният от него за " феномен " в политиката избухна при гласуването на проектокабинета Росен Желязков. Противно на упованията парламентарната група на Движение за права и свободи не гласоподава монолитно. 14 депутати гласоподава " срещу ", а един - " въздържал се ". Последва вълна на остракиране - съпредседателят на партията Делян Пеевски изключи от парламентарната група " нелоялните " депутати, измежду които бе и другият съпредседател Джевдет Чакъров.

Роенето в Движение за права и свободи продължи дотам, че партията загуби статута си на втора политическа мощ и се трансформира в четвърта такава. Ахмед Доган неколкократно изиска оставката на Пеевски. Той обаче бе неотстъпчив и не пожела да сдаде партията, а двете фракции започнаха гневна борба за преодоляване на структурите на Движение за права и свободи. Тежки сражения се водиха и за уеб страницата на партията, даже по-тежки от тези за централата. Последната сцена на конфликт по оста Пеевски-Доган стана ЦИК с дейностите по регистрацията за предварителните избори на 27 октомври, за които и двете ДПС-та подадоха документите си. На съвещание с кворум от 11 души, само че без наличието на ръководителя Камелия Нейкова, ЦИК гласоподава протоколно решение по едно и също време и без следващ номер в регистъра да одобри документите на двете групи представители на Движение за права и свободи, след което и двете обединения засипаха Комисията и оттова съда с тъжби, контражалби, претенции и контраискания.

Политическият полуразпад сякаш пожали обединението ПП-ДБ. Тя наподобява постоянна, въпреки и да изгуби една солидна част от гласоподавателите си на предходните избори, а и водачът на " Да, България " Христо Иванов хвърли оставка и се отдръпна от политиката. Макар и " Зелено придвижване " да напусна обединението, ДСБ, " Да, България " и " Продължаваме промяната " наподобяват най-малко видимо обединени на фона на политическите земетресения в страната и след интервал на чудене да продължат ли брака си или не.

Стабилно на политическата сцена стои май и ГЕРБ - партията на Бойко Борисов. Бившият министър председател, въпреки и към този момент на една напреднала политика възраст, е ярката фигура, която държи партията сплотена. Тук обаче се прокрадва въпроса " А какво ще се с случи с ГЕРБ след Бойко Борисов? ".

Драмите към регистрациите в ЦИК за следващите предварителни парламентарни избори също забиха гвоздей в ковчега на разпадащата се политическа система у нас. ДПС-Доган и ДПС-Пеевски подадоха документи за присъединяване във вота на 27 октомври като обединения. ЦИК обаче отхвърли да записва двете фракции, защото те включваха в състава си името на абревиатурата " Движение за права и свободи ". Скандали имаше и при регистрацията на Българска социалистическа партия. Наскоро изключените от партията Георги Свиленски и Иван Ченчев записаха социалистите за изборите. Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българска социалистическа партия обаче се разграничи от регистрацията. В навечерието на предизборната акция огромното ляво обединяване Българска социалистическа партия - Обединена левица стана факт. Броени дни по-късно обаче стартира разпад - партия МИР напусна обединението, заваляха и обвинявания, къде директни - къде с недомлъвки - за зависимости към водачи в листите.

Решението на Върховният административен съд за регистрацията на " Движение за права и свободи - Ново начало " също подкопа и дребното останала религия в изборния развой у нас. Върховен административен съд подреди на ЦИК да записва партията на Делян Пеевски за изборите, макар че заявката за регистрацията бе подадено онлайн, преди формалното начало на подаването на документи за присъединяване в изборите и към него липсваха набор от документи. Това правосъдно решение още веднъж повдигна въпроса за зависимостите на институциите от авторитетни политически фигури.

Освен в партиите у нас се вижда и разпад на политическата система като мислене за нея. Може би най-яркият белег за това е изборната интензивност. Тя понижава след всеки минал избор. На изборите за Народното събрание и членове на Европейския парламент тя бе към 34%. Това слага въпроса за легитимността на ръководството. Може ли кабинет, определен с гласовете на по-малко от 10% от популацията, да ръководи страната? Българските гласоподаватели развиха незаинтересованост към политическите процеси заради неизпълнените обещания, множеството рецесии, роящи се една след друга и една от друга, и неналичието на нови лица, които да предложат нещо друго. Все по-често се повдига въпросът за промяната на държавното ръководство, защото в очите на доста гласоподаватели парламентарната република като форма на ръководство към този момент е изчерпана.

На изборите през октомври ще се явят 28 партии и обединения. Сред участниците във вота се виждат много дребни и екзотични партии (Бригада, Русофили за България, МЕЧ, Величие, Синя България, Български напредък и др.), които обаче се появи, че имат силата да обединят група хора към своите хрумвания. Или пък към водачите си? Това спомага за раздробяването на вота и предстояща и предвиждана още по-силната фрагментация на идващия парламент. Съвместното ръководство сред партии с радикално разнообразни визии от мъчно постижима нужда се трансформира в мираж.

Последните социологически изследвания сочат, че в 51-то Народно заседание ще има най-малко седем партии. Техният брой може да нарасне до девет предвид на ниската изборна интензивност, която смъква прага за влизането в Народното събрание. Подобна обстановка прави основаването на държавно управление извънредно комплицирана и съвсем невъзможна предвид на видяното през последните години. Също по този начин влизането на непознати за необятната общност партии в Народното събрание не вещае непоклатимост и предвидимост, а по-скоро продължение на политическата рецесия. Друг огромен проблем е неналичието на стратегия за ръководство, която постоянно е сменена с общи приказки и положителни пожелания.

Полуразпадът е на път да разгради политическата система до атомно равнище и всичко да би трябвало да бъде съграждане от нулата. Това обаче отваря нова опция.

И вяра от пепелта да се роди една нова политическа система, с нови партии, които да поведат страната по по-благоприятен път на развиване.