Сонда на НАСА "разсъблече" газовия гигант Юпитер и изненада учените
Вътрешността на Юпитер е също толкоз завладяваща, колкото и колоритната повърхнина, разкри обява на американската аерокосмическа организация в сп. " Нейчър ", основаваща се на неповторими данни от сондата " Джуно " (Juno).
Под облаците с червен, кафяв, жълт и наследник цвят се крие въртяща се примес от течен водород и хелий в центъра, големи атмосферни потоци с висока скорост и " екзотични " гравитационни феномени.
Досега учените имаха повърхностни знания за това какво се крие под забележимата част от атмосферата. Юпитер е от категорията на така наречен газови колоси, които нямат твърдо ядро. В случая се оказва, че сходна роля играе доведената под голямото налягане до течно положение примес от водород и хелий, която съставлява 99% от най-голямата планета в Слънчевата система.
" Джуно ", която е в орбита от 2016 година, демонстрира, че колкото повече се навлиза в атмосферата, толкоз по-йонизирани стават газовете. В един миг те одобряват формата на нагорещена плътна като разтопен метал течност. " Центърът можеше да съдържа ядро от скали с висока температура и под огромно налягане, както и може би вода, само че се счита, че и той е течен, а не корав ", изяснява Тристан Жийо от Université Côte d`Azur в Ница, който е част от интернационалния екип.
Мощните течения, сходни на земните джетстрийм, тук са с дълбочина от близо 3000 км под най-горния заоблачен пласт и не престават доста по-дълго, в сравнение с сходни феномени на нашата планета. " Джуно " е основана да огледа под тези облаци ", споделя проф. Йохай Каспи от израелския Институт " Вайцман ", водещ новите измервания на гравитацията на Юпитер.
Над двата полюса са се разположили големи циклони, като към този на Северният полюс обикалят 8, а към Южния - 5 по-малки циклона. Скоростта на ветровете в тях доближава 350 км/ч, а диаметърът им е от порядъка на 4000 до 7000 км. Никъде в Слънчевата система не е следено сходно нещо.
" Въпросът е за какво тези циклони не се сливат, а имат ясни контури, въпреки да са извънредно близко един до различен. Данните от сондата " Касини " ни споделят, че на всеки от полюсите на Сатурн има единствено по един сходен ураган. Най-малкото научаваме, че газовите колоси са се оформили по друг метод ", изяснява Алберто Адриани от Института за галактическа астрофизика и проучване на планетите в Рим.
© NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstadt/Sean Doran
Данните демонстрират дребна, само че значима асиметрия сред гравитационните полета на северното и на южното полукълбо. Тя е предизвиквана от мощните течения - колкото по-надолу проникват те, толкоз повече маса съдържат, оказвайки мощно влияние върху гравитационното поле на планетата, изяснява Каспи.
Учените са сюрпризирани от наличието на първите 3000 км на атмосферата - те съдържат към 1% от масата на Юпитер, до момента в който еквивалентният слой на Земята е пад една милионна от масата на нашата планета, споделя още Каспи. " Фактът, че на Юпитер има подобен голям район, въртящ се в обособени линии от изток на запад, несъмнено ни изненада. "
© NASA/JPL-Caltech
Петата планета след Слънцето е толкоз огромна, че Земята може да се вмести в нея 1300 пъти. Диаметърът ѝ при Екватора е от към 143 000 км, до момента в който земният е към 12 750 км.
" Джуно " е изпълнила едвам една трета от задачата си, а към този момент виждаме началото на един напълно нов Юпитер ", разяснява Скот Болтън, откривател от Югозападния проучвателен институт в Сан Антонио.
Под облаците с червен, кафяв, жълт и наследник цвят се крие въртяща се примес от течен водород и хелий в центъра, големи атмосферни потоци с висока скорост и " екзотични " гравитационни феномени.
Досега учените имаха повърхностни знания за това какво се крие под забележимата част от атмосферата. Юпитер е от категорията на така наречен газови колоси, които нямат твърдо ядро. В случая се оказва, че сходна роля играе доведената под голямото налягане до течно положение примес от водород и хелий, която съставлява 99% от най-голямата планета в Слънчевата система.
" Джуно ", която е в орбита от 2016 година, демонстрира, че колкото повече се навлиза в атмосферата, толкоз по-йонизирани стават газовете. В един миг те одобряват формата на нагорещена плътна като разтопен метал течност. " Центърът можеше да съдържа ядро от скали с висока температура и под огромно налягане, както и може би вода, само че се счита, че и той е течен, а не корав ", изяснява Тристан Жийо от Université Côte d`Azur в Ница, който е част от интернационалния екип.
Мощните течения, сходни на земните джетстрийм, тук са с дълбочина от близо 3000 км под най-горния заоблачен пласт и не престават доста по-дълго, в сравнение с сходни феномени на нашата планета. " Джуно " е основана да огледа под тези облаци ", споделя проф. Йохай Каспи от израелския Институт " Вайцман ", водещ новите измервания на гравитацията на Юпитер.
Над двата полюса са се разположили големи циклони, като към този на Северният полюс обикалят 8, а към Южния - 5 по-малки циклона. Скоростта на ветровете в тях доближава 350 км/ч, а диаметърът им е от порядъка на 4000 до 7000 км. Никъде в Слънчевата система не е следено сходно нещо.
" Въпросът е за какво тези циклони не се сливат, а имат ясни контури, въпреки да са извънредно близко един до различен. Данните от сондата " Касини " ни споделят, че на всеки от полюсите на Сатурн има единствено по един сходен ураган. Най-малкото научаваме, че газовите колоси са се оформили по друг метод ", изяснява Алберто Адриани от Института за галактическа астрофизика и проучване на планетите в Рим.
© NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstadt/Sean Doran
Данните демонстрират дребна, само че значима асиметрия сред гравитационните полета на северното и на южното полукълбо. Тя е предизвиквана от мощните течения - колкото по-надолу проникват те, толкоз повече маса съдържат, оказвайки мощно влияние върху гравитационното поле на планетата, изяснява Каспи.
Учените са сюрпризирани от наличието на първите 3000 км на атмосферата - те съдържат към 1% от масата на Юпитер, до момента в който еквивалентният слой на Земята е пад една милионна от масата на нашата планета, споделя още Каспи. " Фактът, че на Юпитер има подобен голям район, въртящ се в обособени линии от изток на запад, несъмнено ни изненада. "
© NASA/JPL-Caltech
Петата планета след Слънцето е толкоз огромна, че Земята може да се вмести в нея 1300 пъти. Диаметърът ѝ при Екватора е от към 143 000 км, до момента в който земният е към 12 750 км.
" Джуно " е изпълнила едвам една трета от задачата си, а към този момент виждаме началото на един напълно нов Юпитер ", разяснява Скот Болтън, откривател от Югозападния проучвателен институт в Сан Антонио.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ