Международният съд в Хага нареди на Израел да спре офанзивата в Рафах
Решението, прочетеноот съдията Науаф Салам в Международния съд (МС) в Хага, е в отговор на незабавна молба, подадена от Южна Африка.
Южна Африка обоснова молбата си до Министерски съвет с аргумента, че предходните ограничения на съда по отношение на войната в Газа са били несъответстващи.
Макар че решенията на съда са обвързващи, той не разполага със средства за налагане на насилственото им осъществяване. Съдът обаче може да призове Съвета за сигурност на Организация на обединените нации да предприеме дейности, показва ДПА.
Междувременно висшият представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел сподели, че няколко европейски страни са се пробвали да сплашат съдии от Международния углавен съд (МНС) поради делото против израелски водачи. Той предизвести страните да спрат да се месят и да почитат съда, предадоха Ройтерс и Българска телеграфна агенция.
В понеделник основният прокурор на МНС Карим Хан заяви, че е изискал издаване на заповеди за арест за премиера на Израел Бенямин Нетаняху и за министъра на защитата Йоав Галант, както и за трима водачи на " Хамас ". " Прокурорът не е направил нищо повече от това да повдигне обвиняване, а съдът ще вземе решение ", съобщи Борел пред испанската телевизия ТВЕ.
Върховният представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел
Снимка: БТА/АП, Jean-Francois Badias
" Междувременно апелирам всички, като се стартира от израелското държавно управление и някои европейски държавни управления, да не сплашват съдиите ", добави той. " Не ги заплашвайте, не се опитвайте да повлияете на решението им ", предизвести още Борел.
Хан упрекна тримата водачи на " Хамас " в закононарушения, включващи изтребване, взимане на заложници и полово принуждение, а двамата израелски министри - в закононарушения, включващи също изтребване, потребление на глада като оръжие и съзнателно нахлуване против цивилни.
Израел отхвърли да е правил военни закононарушения в Газа и твърди, че МНС няма пълномощия там. Страната прикани страните да отхвърлят обвиняванията на съда, които окачестви като политически стимулирани.
" Хамас " също отхвърли обвиняванията против своите водачи.
Няколко страни осъдиха решението на прокурора на МНС да изиска ареста на израелските министри, измежду които и Съединени американски щати, най-близкият съдружник на Израел, който не е член на МНС. Вчера Унгария дефинира настояването за издаване на заповеди за арест като " политическо решение ", което съгласно нея дискредитира съда.
Тази седмица, Испания, Норвегия и Ирландия оповестиха, че ще признаят самостоятелна палестинска страна, което е още една стъпка към усилването на изолацията на Израел, разяснява Ройтерс.
Според Тел Авив това възнаграждава нападенията на " Хамас " на 7 октомври и ще укрепи ислямистката формация, само че Борел отхвърли тази рецензия. " Когато се споделя, че това укрепва " Хамас ", аз виждам противоположното, тъй като палестинският свят е разграничен сред власт, която признаваме, която финансираме, с която си сътрудничим (...) и терористична организация, която считаме за такава ", сподели той.
Борел уточни още, че и други европейски страни обмислят да признаят палестинска страна, само че не даде повече детайлности. Той сподели, че критикуването на дейностите на израелското държавно управление не би трябвало да се счита за антисемитско. " Всеки път, когато някой вземе решение да поддържа построяването на палестинска страна, нещо, което всички в Европа поддържат... реакцията на Израел е да го трансформира в антисемитска офанзива ", уточни той.
Девет от общо 27 страни членки на Европейския съюз признават Държавата Палестина. Осем от тях го направиха преди присъединението си към блока - още откакто палестинският водач Ясер Арафат разгласи на 15 ноември 1988 година Палестина за самостоятелна страна - Малта, Кипър, Чехия и Словакия (до 1993 година Чехословакия), Унгария, Румъния, България и Полша. Те бяха последвани през 2014 година от Швеция, която стана първата страна, признала Палестина след влизането си в Европейски Съюз.
Южна Африка обоснова молбата си до Министерски съвет с аргумента, че предходните ограничения на съда по отношение на войната в Газа са били несъответстващи.
Макар че решенията на съда са обвързващи, той не разполага със средства за налагане на насилственото им осъществяване. Съдът обаче може да призове Съвета за сигурност на Организация на обединените нации да предприеме дейности, показва ДПА.
Междувременно висшият представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел сподели, че няколко европейски страни са се пробвали да сплашат съдии от Международния углавен съд (МНС) поради делото против израелски водачи. Той предизвести страните да спрат да се месят и да почитат съда, предадоха Ройтерс и Българска телеграфна агенция.
В понеделник основният прокурор на МНС Карим Хан заяви, че е изискал издаване на заповеди за арест за премиера на Израел Бенямин Нетаняху и за министъра на защитата Йоав Галант, както и за трима водачи на " Хамас ". " Прокурорът не е направил нищо повече от това да повдигне обвиняване, а съдът ще вземе решение ", съобщи Борел пред испанската телевизия ТВЕ.
Върховният представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел
Снимка: БТА/АП, Jean-Francois Badias
" Междувременно апелирам всички, като се стартира от израелското държавно управление и някои европейски държавни управления, да не сплашват съдиите ", добави той. " Не ги заплашвайте, не се опитвайте да повлияете на решението им ", предизвести още Борел.
Хан упрекна тримата водачи на " Хамас " в закононарушения, включващи изтребване, взимане на заложници и полово принуждение, а двамата израелски министри - в закононарушения, включващи също изтребване, потребление на глада като оръжие и съзнателно нахлуване против цивилни.
Израел отхвърли да е правил военни закононарушения в Газа и твърди, че МНС няма пълномощия там. Страната прикани страните да отхвърлят обвиняванията на съда, които окачестви като политически стимулирани.
" Хамас " също отхвърли обвиняванията против своите водачи.
Няколко страни осъдиха решението на прокурора на МНС да изиска ареста на израелските министри, измежду които и Съединени американски щати, най-близкият съдружник на Израел, който не е член на МНС. Вчера Унгария дефинира настояването за издаване на заповеди за арест като " политическо решение ", което съгласно нея дискредитира съда.
Тази седмица, Испания, Норвегия и Ирландия оповестиха, че ще признаят самостоятелна палестинска страна, което е още една стъпка към усилването на изолацията на Израел, разяснява Ройтерс.
Според Тел Авив това възнаграждава нападенията на " Хамас " на 7 октомври и ще укрепи ислямистката формация, само че Борел отхвърли тази рецензия. " Когато се споделя, че това укрепва " Хамас ", аз виждам противоположното, тъй като палестинският свят е разграничен сред власт, която признаваме, която финансираме, с която си сътрудничим (...) и терористична организация, която считаме за такава ", сподели той.
Борел уточни още, че и други европейски страни обмислят да признаят палестинска страна, само че не даде повече детайлности. Той сподели, че критикуването на дейностите на израелското държавно управление не би трябвало да се счита за антисемитско. " Всеки път, когато някой вземе решение да поддържа построяването на палестинска страна, нещо, което всички в Европа поддържат... реакцията на Израел е да го трансформира в антисемитска офанзива ", уточни той.
Девет от общо 27 страни членки на Европейския съюз признават Държавата Палестина. Осем от тях го направиха преди присъединението си към блока - още откакто палестинският водач Ясер Арафат разгласи на 15 ноември 1988 година Палестина за самостоятелна страна - Малта, Кипър, Чехия и Словакия (до 1993 година Чехословакия), Унгария, Румъния, България и Полша. Те бяха последвани през 2014 година от Швеция, която стана първата страна, признала Палестина след влизането си в Европейски Съюз.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ