Когато вършиш добро, спасяваш душата си
ВАСИЛ ПЕТРОВ е приключил НМА " Панчо Владигеров ". Има голям репертоар от стандарти и кавъри, поп и джаз. Издал е 14 албума - “Love Songs Vol.1 ”, “ВАСИЛ ”, " Васил Петров пее Гершуин ", " Нещо друго ", " Дует с Румен Тосков ", " Петров пее Пармаков ", " Другият ", " Васил Петров - джаз и блус " и други Многобройни са изявите му от джаз клубове и пиано питейни заведения до огромни концертни сцени и фестивали у нас и по света. Гастролирал е в Швеция, Финландия, страните от някогашна Югославия, Норвегия, Съединени американски щати, Германия, Русия, Монако, Сардиния и други Работил е с най-известните български джаз реализатори и композитори - Румен Тосков, Васил Пармаков, Венцеслав Михайлов, с " Акустична версия ", Биг бенда на Вили Казасян и други Има взаимни планове с филхармонии и оперни реализатори, на една сцена е концертирал с американските джазмени Монти Александър (един от пианистите на Франк Синатра), Дан Морети, Фил Проженцано, холивудския артист Бен Крос и други Васил Петров е притежател на влиятелни креативен награди и почетни оценки. /> - Господин Петров, и тази година спазвате традицията през декември да вършиме турне с репертоар от коледни класики във Ваш прочит. Но в този момент, наред със Стара Загора, Димитровград и Пловдив, другите два концерта са в Северна Македония - Крива паланка и Струмица. Как породи тази концепция?
- Идеята пристигна от Симфониета - Враца, от шефа Христо Павлов. Тази година имам по-кратко турне, само че и коледни балове. Преди повече от 20 години имах присъединяване на " Еврофест " в Скопие. Сега ми е забавно да се срещна с нова аудитория.
- А на 25 декември ще Ви забележим в Коледното матине в Музикалния спектакъл. Каква е програмата на този концерт?
- Там съм поканен като посетител с самостоятелна стратегия, както предходната година, когато концертът беше в зала " България ". В него ще вземат участие Еделина Кънева, Орлин Горанов и младежка филхармония под диригентството на маестро Славил Димитров.
- През 2024 година Вие празнувате три десетилетия професионална музикална кариера. Почти през целия август пътувахте с турнето си " The Best Of ". Точно преди началото му претърпяхте случай, само че не отменихте нито един концерт и не разочаровахте своите фенове. Какво е за Вас публиката?
- Да, директно преди турнето счупих гален, доста съм признателен на екипа на Благоевградската болница - те ме изпратиха при доктор Александър Илиев в болница " Света Анна " в София, който за два дни ме подвигна на крайници и съумях да спася турнето. Сложиха ми специфична шина-ботуш, с която ми беше доста удобно на сцената и не беше проблем да заставам прав. Започнахме турнето от Летния спектакъл във Варна, като част от програмата на Музикалния фестивал " Варненско лято ", изнесохме 11 поредни концерта и по-късно още два, и завършихме в Античния спектакъл в Пловдив на 1 септември, където бе открит 20-ият Есенен салон на изкуството.
А що се отнася до публиката - най-голямата премия е да видиш обичта, признанието в очите на хората, когато ги срещаш след концерт, когато се снимаш с тях и им даваш подписи. На сцената по време на концерта също се усеща отношението на публиката. То е обвързвано с отдаване, с огромна любов и това е най-голямата премия, доста пъти по-важна от всичко останало. Тогава виждаш, че не си работил на вятъра, че си ощастливил хората освен с въодушевление, само че си провокирал у тях по-възвишени усеща и страсти посредством това, което правиш. Единствено публиката може да ти подари тази премия.
- Завършвате юбилейното си турне на 21 януари следващата година в Зала 1 на НДК в София дружно с Плевенската филхармония и маестро Христо Павлов. На сцената паралелно до Вас ще има 70-80 музиканти в величествен театър.
- Наистина ще бъде внушително зрелище. Ще имам посетител солисти, другари, Хилда Казасян, с която пътуваме към този момент 6-7 години с три разнообразни плана, Теодосий Спасов, с който сме подготвили изненада за публиката - ще обединим фолклора с джаза, Мария Илиева ще бъде на сцената, както и виртуозната млада цигуларка Зорница Иларионова, която ме съпровожда в турнето и в доста концерти. Специално за събитието идва аржентинската звезда Карен Соуза, с която се запознахме през лятото на Джаз и арт фестивал " Орешака " и имаме записан дует. Тя одобри с най-голямо наслаждение да взе участие в моя концерт и ще сложи началото с няколко осъществявания. Това за мен е огромна чест.
- За 30 години на сцената успяхте ли да осъществите част от най-желаните си креативен планове и планове?
- Да, само че постоянно има още и още. Защото в процеса на работа човек открива доста нови неща в безкрайните дълбини на музиката. И си слага все по-високи цели. Но задоволително неща съумях да реализира, които първоначално ми изглеждаха недостижими. С течение на времето получих в професионално отношение уменията, които би трябвало да има един артист, рутината, която натрупва, също дава убеденост, без да е прекомерна. Винаги би трябвало да има някакъв боязън, някаква, дребна даже, нерешителност, с цел да може осъществяването да е по-интересно, по-очарователно.
- Имате доста планове със симфонични оркестри, което е много друго от по-камерните изяви.
- Много е друго! Големият оркестър ти дава сериозен пиедестал и поддръжка. Аз работя от най-камерната групировка - имам концертни стратегии единствено с пиано и глас, с джаз трио, с квартет, дребен бенд, биг бенд, до симфоничния оркестър, което е може би най-хубавото чувство на сцената, изключително при баладите, пък и освен. Когато са добре направени аранжиментите за този оркестър, звучи огромно и красиво. Съвсем друго чувство има и публиката, като чуе един оркестър. Например, една ария от началото на кариерата ми - " Другият ", основана от Константин Цеков и Живка Шопова, през годините Румен Тосков, господ да го елементарни, я направи за един от албумите ми, а в този момент Ангел Заберски-младши я оркестрира симфонично и звучи по напълно различен метод, доста по-мащабно, по-красиво на огромната сцена. В последните години по традиция върша по едно лятно и едно коледно турне, и двете симфонични, с Врачанската филхармония, със Старозагорската и Русенската опера. През другото време съм зает с Хилда Казасян и Теодосий Спасов с Плевенската филхармония, някъде и с щрайх, за трите плана - " Да обичаш Гершуин ", " Световното кино в музика " и " Да послушаме кино “ с българска кино музика. Като прибавим и корпоративните участия, годината се напълва.
- През 2021 година издадохте 14-ия си студиен албум, наименуван " Love Songs vol. 1 ". Кога да чакаме продължението?
- Разбира се, ще има продължение, само че в последно време не остана време. Догодина, живи и здрави, ще вляза в студио и ще го запиша.
- А няма ли да има филм за юбилейното турне?
- Концертът на 21 януари ще бъде сниман, както предходните ми два концерт-спектакъла в Зала 1, с цел да може да го видят повече фенове, ще бъде под формата на филм, излъчен от Българска национална телевизия.
- Предвид наситената Ви стратегия тази година, имахте ли време да композирате, да рисувате?
- Нямах доста време, само че имам насъбрани много неща. Особено през интервала на КОВИД, до момента в който си стоях у дома, рисувах, композирах интензивно, тъй че има задоволително доста продукция.
- Към многочислените Ви оценки неотдавна бе добавен и Почетният знак на президента - високо самопризнание, което е израз на това, че страната ни се гордее с Вас.
- Така излиза... Благодарен съм за това самопризнание от страна на страната и, дай боже, в действителност да го заслужавам. Защото има доста надарени хора, които с триумфите и достиженията си способстват за богатството на България, на хората, които живеят тук.
- Вие доста пъти сте пели дружно с детски обединения, преди няколко години въведохте на огромната сцена дребната тогава певица и пианистка Валерия Стоянова, която към този момент композира свои песни. Талантливите деца и младежи са бъдещето на българската просвета и за тях е доста скъпа поддръжката на опитни и именити актьори като Вас. Вие имахте ли такива ментори?
- Не тъкмо. Аз започнах с Вили Казасян, Царство му небесно, и оркестъра да пътувам при започване на 90-те години. Имах хора, на които директно или индиректно да разгадавам като опит, който да ми предадат, като информация за музиката, за джаза. Нямаше да обърна внимание на джаза, в случай че не бях попаднал на сбирката на Захари Петров, Царство му небесно, която беше една от най-богатите джаз сбирки в София, той беше непосредствен другар на фамилията. Започнах да чувам джаз - първо инструментален, след това вокален, и по този начин се увлякох. И се оказа, че очевидно в него ми е било мястото.
Има доста надарени хора, които съм показал на сцената, както Валерия, и други. Догодина ще поканя една млада изпълнителка на алт саксофон, която тази година бе финалистка на " Евъргрийн фестивал ", проведен от Руми Коцева, и свири на нейния концерт при започване на декември.
- Около огромните християнски празници хората отварят сърцата си, емпатията и щедростта намират разнообразни благородни проявления. Смятате ли, че през днешния ден, в нашето комплицирано време и общество, сме способни да показваме състрадание и съпричастност към непознати?
- Надявам се да е по този начин. Защото това е смисълът на живота. Всъщност емпатията е да обичаш освен околните, роднините и приятелите си, само че да обичаш този, който ти е чужд. Защото индивидът е твой близък, както се споделя в Библията, и да му помагаш, когато е в потребност, несъмнено е дребен героизъм. Ако вършим това - любовта към Бога и любовта към близък, в случай че я имаме в сърцата си, сме изпълнили целия закон, както се споделя в Писанието.
- В навечерието сме на светли празници. Преди да почетем трапезата, която укрепва тялото и поддържа живота ни, защо би трябвало да отправим признателност в тихата и свята нощ на Рождество?
- За всичко. Най-вече, че сме доживели следващата Бъдни вечер и Коледа, дочакали сме Рождество Христово, и за всички богатства, които имаме. И за тестванията да благодарим, те са значими - каляват волята, каляват духа. Винаги да молим Господ да е милосърден към нас, за прегрешенията ни, тъй като има секрети, незнайни грехове, ние си мислим, че сме праведни, само че не е тъкмо по този начин. Затова и прошката е доста значима. И ние да умеем да прощаваме.
- Което не е елементарно...
- Не е елементарно, прошката е за духовните хора, за духовните аристократи.
- Каква ще бъде молитвата Ви - за Вас, за обичаните Ви хора и за България?
- Молитвата ми ще бъде обърната към Бога за най-баналните неща и най-истинските - за здравето, за крепкостта на духа, човек да може постоянно да избира вярното, най-хубавото за себе си, а най-хубаво за теб е постоянно да вършиш добрини на хората. Защото това обогатява и избавя душата ти.
- Идеята пристигна от Симфониета - Враца, от шефа Христо Павлов. Тази година имам по-кратко турне, само че и коледни балове. Преди повече от 20 години имах присъединяване на " Еврофест " в Скопие. Сега ми е забавно да се срещна с нова аудитория.
- А на 25 декември ще Ви забележим в Коледното матине в Музикалния спектакъл. Каква е програмата на този концерт?
- Там съм поканен като посетител с самостоятелна стратегия, както предходната година, когато концертът беше в зала " България ". В него ще вземат участие Еделина Кънева, Орлин Горанов и младежка филхармония под диригентството на маестро Славил Димитров.
- През 2024 година Вие празнувате три десетилетия професионална музикална кариера. Почти през целия август пътувахте с турнето си " The Best Of ". Точно преди началото му претърпяхте случай, само че не отменихте нито един концерт и не разочаровахте своите фенове. Какво е за Вас публиката?
- Да, директно преди турнето счупих гален, доста съм признателен на екипа на Благоевградската болница - те ме изпратиха при доктор Александър Илиев в болница " Света Анна " в София, който за два дни ме подвигна на крайници и съумях да спася турнето. Сложиха ми специфична шина-ботуш, с която ми беше доста удобно на сцената и не беше проблем да заставам прав. Започнахме турнето от Летния спектакъл във Варна, като част от програмата на Музикалния фестивал " Варненско лято ", изнесохме 11 поредни концерта и по-късно още два, и завършихме в Античния спектакъл в Пловдив на 1 септември, където бе открит 20-ият Есенен салон на изкуството.
А що се отнася до публиката - най-голямата премия е да видиш обичта, признанието в очите на хората, когато ги срещаш след концерт, когато се снимаш с тях и им даваш подписи. На сцената по време на концерта също се усеща отношението на публиката. То е обвързвано с отдаване, с огромна любов и това е най-голямата премия, доста пъти по-важна от всичко останало. Тогава виждаш, че не си работил на вятъра, че си ощастливил хората освен с въодушевление, само че си провокирал у тях по-възвишени усеща и страсти посредством това, което правиш. Единствено публиката може да ти подари тази премия.
- Завършвате юбилейното си турне на 21 януари следващата година в Зала 1 на НДК в София дружно с Плевенската филхармония и маестро Христо Павлов. На сцената паралелно до Вас ще има 70-80 музиканти в величествен театър.
- Наистина ще бъде внушително зрелище. Ще имам посетител солисти, другари, Хилда Казасян, с която пътуваме към този момент 6-7 години с три разнообразни плана, Теодосий Спасов, с който сме подготвили изненада за публиката - ще обединим фолклора с джаза, Мария Илиева ще бъде на сцената, както и виртуозната млада цигуларка Зорница Иларионова, която ме съпровожда в турнето и в доста концерти. Специално за събитието идва аржентинската звезда Карен Соуза, с която се запознахме през лятото на Джаз и арт фестивал " Орешака " и имаме записан дует. Тя одобри с най-голямо наслаждение да взе участие в моя концерт и ще сложи началото с няколко осъществявания. Това за мен е огромна чест.
- За 30 години на сцената успяхте ли да осъществите част от най-желаните си креативен планове и планове?
- Да, само че постоянно има още и още. Защото в процеса на работа човек открива доста нови неща в безкрайните дълбини на музиката. И си слага все по-високи цели. Но задоволително неща съумях да реализира, които първоначално ми изглеждаха недостижими. С течение на времето получих в професионално отношение уменията, които би трябвало да има един артист, рутината, която натрупва, също дава убеденост, без да е прекомерна. Винаги би трябвало да има някакъв боязън, някаква, дребна даже, нерешителност, с цел да може осъществяването да е по-интересно, по-очарователно.
- Имате доста планове със симфонични оркестри, което е много друго от по-камерните изяви.
- Много е друго! Големият оркестър ти дава сериозен пиедестал и поддръжка. Аз работя от най-камерната групировка - имам концертни стратегии единствено с пиано и глас, с джаз трио, с квартет, дребен бенд, биг бенд, до симфоничния оркестър, което е може би най-хубавото чувство на сцената, изключително при баладите, пък и освен. Когато са добре направени аранжиментите за този оркестър, звучи огромно и красиво. Съвсем друго чувство има и публиката, като чуе един оркестър. Например, една ария от началото на кариерата ми - " Другият ", основана от Константин Цеков и Живка Шопова, през годините Румен Тосков, господ да го елементарни, я направи за един от албумите ми, а в този момент Ангел Заберски-младши я оркестрира симфонично и звучи по напълно различен метод, доста по-мащабно, по-красиво на огромната сцена. В последните години по традиция върша по едно лятно и едно коледно турне, и двете симфонични, с Врачанската филхармония, със Старозагорската и Русенската опера. През другото време съм зает с Хилда Казасян и Теодосий Спасов с Плевенската филхармония, някъде и с щрайх, за трите плана - " Да обичаш Гершуин ", " Световното кино в музика " и " Да послушаме кино “ с българска кино музика. Като прибавим и корпоративните участия, годината се напълва.
- През 2021 година издадохте 14-ия си студиен албум, наименуван " Love Songs vol. 1 ". Кога да чакаме продължението?
- Разбира се, ще има продължение, само че в последно време не остана време. Догодина, живи и здрави, ще вляза в студио и ще го запиша.
- А няма ли да има филм за юбилейното турне?
- Концертът на 21 януари ще бъде сниман, както предходните ми два концерт-спектакъла в Зала 1, с цел да може да го видят повече фенове, ще бъде под формата на филм, излъчен от Българска национална телевизия.
- Предвид наситената Ви стратегия тази година, имахте ли време да композирате, да рисувате?
- Нямах доста време, само че имам насъбрани много неща. Особено през интервала на КОВИД, до момента в който си стоях у дома, рисувах, композирах интензивно, тъй че има задоволително доста продукция.
- Към многочислените Ви оценки неотдавна бе добавен и Почетният знак на президента - високо самопризнание, което е израз на това, че страната ни се гордее с Вас.
- Така излиза... Благодарен съм за това самопризнание от страна на страната и, дай боже, в действителност да го заслужавам. Защото има доста надарени хора, които с триумфите и достиженията си способстват за богатството на България, на хората, които живеят тук.
- Вие доста пъти сте пели дружно с детски обединения, преди няколко години въведохте на огромната сцена дребната тогава певица и пианистка Валерия Стоянова, която към този момент композира свои песни. Талантливите деца и младежи са бъдещето на българската просвета и за тях е доста скъпа поддръжката на опитни и именити актьори като Вас. Вие имахте ли такива ментори?
- Не тъкмо. Аз започнах с Вили Казасян, Царство му небесно, и оркестъра да пътувам при започване на 90-те години. Имах хора, на които директно или индиректно да разгадавам като опит, който да ми предадат, като информация за музиката, за джаза. Нямаше да обърна внимание на джаза, в случай че не бях попаднал на сбирката на Захари Петров, Царство му небесно, която беше една от най-богатите джаз сбирки в София, той беше непосредствен другар на фамилията. Започнах да чувам джаз - първо инструментален, след това вокален, и по този начин се увлякох. И се оказа, че очевидно в него ми е било мястото.
Има доста надарени хора, които съм показал на сцената, както Валерия, и други. Догодина ще поканя една млада изпълнителка на алт саксофон, която тази година бе финалистка на " Евъргрийн фестивал ", проведен от Руми Коцева, и свири на нейния концерт при започване на декември.
- Около огромните християнски празници хората отварят сърцата си, емпатията и щедростта намират разнообразни благородни проявления. Смятате ли, че през днешния ден, в нашето комплицирано време и общество, сме способни да показваме състрадание и съпричастност към непознати?
- Надявам се да е по този начин. Защото това е смисълът на живота. Всъщност емпатията е да обичаш освен околните, роднините и приятелите си, само че да обичаш този, който ти е чужд. Защото индивидът е твой близък, както се споделя в Библията, и да му помагаш, когато е в потребност, несъмнено е дребен героизъм. Ако вършим това - любовта към Бога и любовта към близък, в случай че я имаме в сърцата си, сме изпълнили целия закон, както се споделя в Писанието.
- В навечерието сме на светли празници. Преди да почетем трапезата, която укрепва тялото и поддържа живота ни, защо би трябвало да отправим признателност в тихата и свята нощ на Рождество?
- За всичко. Най-вече, че сме доживели следващата Бъдни вечер и Коледа, дочакали сме Рождество Христово, и за всички богатства, които имаме. И за тестванията да благодарим, те са значими - каляват волята, каляват духа. Винаги да молим Господ да е милосърден към нас, за прегрешенията ни, тъй като има секрети, незнайни грехове, ние си мислим, че сме праведни, само че не е тъкмо по този начин. Затова и прошката е доста значима. И ние да умеем да прощаваме.
- Което не е елементарно...
- Не е елементарно, прошката е за духовните хора, за духовните аристократи.
- Каква ще бъде молитвата Ви - за Вас, за обичаните Ви хора и за България?
- Молитвата ми ще бъде обърната към Бога за най-баналните неща и най-истинските - за здравето, за крепкостта на духа, човек да може постоянно да избира вярното, най-хубавото за себе си, а най-хубаво за теб е постоянно да вършиш добрини на хората. Защото това обогатява и избавя душата ти.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ