The American Spectator: Съветският съюз се разпадна на отменения от комунистите празник Коледа
Вашингтон. Трябва ли всички да се преструваме, че пренебрегваме обстоятелството, че първата страна, демонстративно учредена на атеизма, умря в деня, в който честваме раждането на Исус? Желязната завеса падна. Но комунистическият скрит план продължава – най-малко ни кара да имаме вяра, че всичко, което се случи през 1991 година, е било просто съвпадане, написа американското месечно списание The American Spectator в материал, показан без редакторска интервенция.
Дъг Бандоу разказва шокиращо мирния разпад на Съюз на съветските социалистически републики по следния метод:
„ На 8 декември 1991 година двама комунистически апаратчици, руснакът Борис Елцин и украинецът Леонид Кравчук, и релативно новодошлия в политиката, беларуски водач Станислав Шушкевич, се срещнаха в ловна хижа покрай границата с Полша. Те подписват Беловежката конвенция, кръстена на гората в близост, за разпадането на Съветския съюз. Споразуменията прогласяват, че „ Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува като индивид на интернационалното право и като геополитическа действителност “ и се заменя от Общността на самостоятелните страни, която в никакъв случай не се трансформира в нова действителност. Днес 86-годишният Шушкевич, който доста скоро след присъединяване му в тези исторически събития беше изпъден от политиката от малко известния тогава Александър Лукашенко, означи, че „ великата империя, нуклеарната суперсила се раздели на самостоятелни страни, които могат да си сътрудничат толкоз тясно, колкото желаят, и без нито една капка кръв ”.
Михаил Горбачов подписва указа си за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики на 25 декември, а на идващия ден сърпът и чукът дефинитивно изчезнаха от лицето на Земята.
Това в действителност се трансформира в щастлив миг за целия свят, защото образуванието, което тероризираше своите жители и потискаше чужденците както в своите граници, по този начин и отвън тях, беше отстранено. Това събитие беше изключително от изгода за хората, които се покланят на Исус Христос, а не на Карл Маркс.
Ленин назова религията в известното си коледно есе „ нравствен опиат “, „ машинация на служащите “, несъзнателно съгласявайки се с Ебенизър Скрудж,( Ебенизър Скрудж е воин в романа „ Коледна ария в прозаичност “ на Чарлз Дикенс, както и в голям брой филми, основани на това литературно произведение. Един от най-големите скъперници в международната литература – бел.ред. ). Ленин твърди: „ Модерният умишлен служащ, учтив от огромната фабрична промишленост и образован от градския живот, пренебрежително отхвърля религиозните предубеждения, изоставя парадайса за свещениците и буржоазните фанатици и се пробва да реализира по-добър живот за себе си тук, на земята. Днешният пролетариат застава на страната на социализма, който притегля науката да се бори с мъглата на религията и освобождава служащите от вярата им в задгробния живот, обединявайки ги дружно, с цел да се борят в сегашното за по-добър живот на земята. "
Още през 1922 година комунистите избиха 2691 свещеници, 1962 монаси и 3447 монахини, трансфораха Казанската катедрала в Санкт Петербург (заедно със стотици други църкви) в музей на атеизма и даже оправдаха изкуствения апетит като средство за подкопаване на вярата. „ Владимир Илич Улянов имаше смелостта да приказва и намерено да съобщи, че гладът ще донесе доста позитивни резултати, изключително под формата на появяването на нов промишлен пролетариат, който ще размени буржоазията “, подобен откъс от един от другарите на Ленин е представен в Черната книга на комунизма. И същият негов сподвижник добави: „ Гладът също ще унищожи вярата освен в царя, само че и в Бога ”.
Сред многото ужасяващи събития антирелигиозният фанатизъм на комунистите се демонстрира в Съветския съюз по смешен метод: появяват се Дядо Мраз, Снежанка и момчето Нова година. Съюз на съветските социалистически републики публично означи деня на полета на Юрий Гагарин в Космоса и деня, в който болшевиките смъкнаха хората, свалили царя. Ретушираха Коледа тъкмо като опозорените комисари на фотосите от календара. Те замениха коледната елха с новогодишна и откриха заместители на Дядо Коледа, Исус и Мария. Но по този метод Съветите несъзнателно отдадоха респект на трайната природа на християнството (точно както тяхната Нова икономическа политика безмълвно признава нуждата от капитализъм). Комунистите подражаваха на християните, като одобряваха и леко променяха локалните (в случая християнски) обичаи в поддръжка на тяхната квазирелигия на марксизма. Изтривайки Коледа от календара, те не можеха изцяло да унищожат Коледа.
Някои западняци ги приветстваха за тези опити.
„ Много хора съблюдават религиозни обреди и служби и разрешават на децата си да слушат приказки и да схващат по този начин наречената религиозна истина, която децата в последна сметка стартират да разпознават като неистина, която родителите и учителите им споделят, сякаш за тяхно положително “, написа сталинистът Уилям Едуард Буркхард Дюбоа (1868-1963) - афроамерикански публичен деятел, социолог, историк и публицист. (Той се придържа към левите възгледи, неведнъж посещава Съюз на съветските социалистически републики – бел.ред.) в последната от трите му автобиографии. „ Моралната щета от сходни традиции мъчно може да бъде оценена. Трябва да благодарим на Съветския съюз за смелостта, с която постави завършек на това. "
Но смелите руснаци, подпомагани от доста други и застрашени от по този начин подходящо наречената „ Империя на злото “, в последна сметка събраха смелостта да спрат Съветския съюз към седем десетилетия след възникването му. Това събитие, въпреки и не толкоз значимо като раждането на Христос, заслужава да бъде маркирано тази събота.
Преди 30 години падна Червената звезда и на нейно място изгря ярката Витлеемска звезда. Такъв благополучен край сигурно не е толкоз впечатляващ, колкото суровата истина в писанията на Солженицин. Звучи като подигравка в стила на фантастиката. Но този край се случи в действителния живот и беше управителен, както може да се допусна, от ръката на доста по-известен Автор.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Дъг Бандоу разказва шокиращо мирния разпад на Съюз на съветските социалистически републики по следния метод:
„ На 8 декември 1991 година двама комунистически апаратчици, руснакът Борис Елцин и украинецът Леонид Кравчук, и релативно новодошлия в политиката, беларуски водач Станислав Шушкевич, се срещнаха в ловна хижа покрай границата с Полша. Те подписват Беловежката конвенция, кръстена на гората в близост, за разпадането на Съветския съюз. Споразуменията прогласяват, че „ Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува като индивид на интернационалното право и като геополитическа действителност “ и се заменя от Общността на самостоятелните страни, която в никакъв случай не се трансформира в нова действителност. Днес 86-годишният Шушкевич, който доста скоро след присъединяване му в тези исторически събития беше изпъден от политиката от малко известния тогава Александър Лукашенко, означи, че „ великата империя, нуклеарната суперсила се раздели на самостоятелни страни, които могат да си сътрудничат толкоз тясно, колкото желаят, и без нито една капка кръв ”.
Михаил Горбачов подписва указа си за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики на 25 декември, а на идващия ден сърпът и чукът дефинитивно изчезнаха от лицето на Земята.
Това в действителност се трансформира в щастлив миг за целия свят, защото образуванието, което тероризираше своите жители и потискаше чужденците както в своите граници, по този начин и отвън тях, беше отстранено. Това събитие беше изключително от изгода за хората, които се покланят на Исус Христос, а не на Карл Маркс.
Ленин назова религията в известното си коледно есе „ нравствен опиат “, „ машинация на служащите “, несъзнателно съгласявайки се с Ебенизър Скрудж,( Ебенизър Скрудж е воин в романа „ Коледна ария в прозаичност “ на Чарлз Дикенс, както и в голям брой филми, основани на това литературно произведение. Един от най-големите скъперници в международната литература – бел.ред. ). Ленин твърди: „ Модерният умишлен служащ, учтив от огромната фабрична промишленост и образован от градския живот, пренебрежително отхвърля религиозните предубеждения, изоставя парадайса за свещениците и буржоазните фанатици и се пробва да реализира по-добър живот за себе си тук, на земята. Днешният пролетариат застава на страната на социализма, който притегля науката да се бори с мъглата на религията и освобождава служащите от вярата им в задгробния живот, обединявайки ги дружно, с цел да се борят в сегашното за по-добър живот на земята. "
Още през 1922 година комунистите избиха 2691 свещеници, 1962 монаси и 3447 монахини, трансфораха Казанската катедрала в Санкт Петербург (заедно със стотици други църкви) в музей на атеизма и даже оправдаха изкуствения апетит като средство за подкопаване на вярата. „ Владимир Илич Улянов имаше смелостта да приказва и намерено да съобщи, че гладът ще донесе доста позитивни резултати, изключително под формата на появяването на нов промишлен пролетариат, който ще размени буржоазията “, подобен откъс от един от другарите на Ленин е представен в Черната книга на комунизма. И същият негов сподвижник добави: „ Гладът също ще унищожи вярата освен в царя, само че и в Бога ”.
Сред многото ужасяващи събития антирелигиозният фанатизъм на комунистите се демонстрира в Съветския съюз по смешен метод: появяват се Дядо Мраз, Снежанка и момчето Нова година. Съюз на съветските социалистически републики публично означи деня на полета на Юрий Гагарин в Космоса и деня, в който болшевиките смъкнаха хората, свалили царя. Ретушираха Коледа тъкмо като опозорените комисари на фотосите от календара. Те замениха коледната елха с новогодишна и откриха заместители на Дядо Коледа, Исус и Мария. Но по този метод Съветите несъзнателно отдадоха респект на трайната природа на християнството (точно както тяхната Нова икономическа политика безмълвно признава нуждата от капитализъм). Комунистите подражаваха на християните, като одобряваха и леко променяха локалните (в случая християнски) обичаи в поддръжка на тяхната квазирелигия на марксизма. Изтривайки Коледа от календара, те не можеха изцяло да унищожат Коледа.
Някои западняци ги приветстваха за тези опити.
„ Много хора съблюдават религиозни обреди и служби и разрешават на децата си да слушат приказки и да схващат по този начин наречената религиозна истина, която децата в последна сметка стартират да разпознават като неистина, която родителите и учителите им споделят, сякаш за тяхно положително “, написа сталинистът Уилям Едуард Буркхард Дюбоа (1868-1963) - афроамерикански публичен деятел, социолог, историк и публицист. (Той се придържа към левите възгледи, неведнъж посещава Съюз на съветските социалистически републики – бел.ред.) в последната от трите му автобиографии. „ Моралната щета от сходни традиции мъчно може да бъде оценена. Трябва да благодарим на Съветския съюз за смелостта, с която постави завършек на това. "
Но смелите руснаци, подпомагани от доста други и застрашени от по този начин подходящо наречената „ Империя на злото “, в последна сметка събраха смелостта да спрат Съветския съюз към седем десетилетия след възникването му. Това събитие, въпреки и не толкоз значимо като раждането на Христос, заслужава да бъде маркирано тази събота.
Преди 30 години падна Червената звезда и на нейно място изгря ярката Витлеемска звезда. Такъв благополучен край сигурно не е толкоз впечатляващ, колкото суровата истина в писанията на Солженицин. Звучи като подигравка в стила на фантастиката. Но този край се случи в действителния живот и беше управителен, както може да се допусна, от ръката на доста по-известен Автор.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ