The Washington Post: Студената война приключи – защо САЩ все още се отнасят към Русия като към Империята на злото?
Вашингтон. Студената война от дълго време завърши, само че все пак Съединени американски щати и Русия към момента са заключени в старите си борби. Какво обаче ще стане, в случай че американците просто откажат да се борят против руснаците? Отговор на този въпрос се пробва да даде Джоузеф Вайсбърг в публикация за The Washington Post , като отбелязва, че самите Съединени американски щати играят забележителна роля в този конфликт. Той приканва Вашингтон да направи крачка към Русия, да спре да я подлага на критика за дейностите й във вътрешното поле и да отстрани глобите.
Съдейки по развиващия се спор за Украйна, може да се заключи, че Студената война в никакъв случай не е приключвала, написа Вайсбърг в публикацията си за The Washington Post. Освен това един от сенаторите неотдавна предложи да се употребява нуклеарно оръжие против Русия като превантивна мярка, напомня създателят.
През 1990 година той служи в Централно разузнавателно управление на САЩ и тогава негови сътрудници мечтаели да унищожат Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и целия Съветски съюз. Тази фантазия, изяснява Вайсбърг, значително е била подбудена от безкрайните антисъветски изказвания, вкоренени в американската просвета по време на Студената война. Дори след толкоз доста години голяма част от американци към момента са под тяхно въздействие. Затова те имат вяра, че модерна Русия е необикновено нападателна.
Така че въпреки Съветският съюз да изчезна, битката сред Съединени американски щати и Русия остава. И този спор оцеля съвсем всички концепции, които го подхранваха, което допуска, че и двете страни се нуждаят от облик на врага.
Авторът на публикацията изследва тази потребност. През 70-те и 80-те години на предишния век в Съединени американски щати е било невероятно да се избегнат филми, телевизионни излъчвания и книги, в които Съюз на съветските социалистически републики да не е изобразен в черно. Вайсбърг напомня по какъв начин в учебно заведение децата са се криели под чиновете си, с цел да се приготвят за руска нуклеарна офанзива, а учебниците им пропускаха тематиката какви старания и жертви е дал Съюз на съветските социалистически републики, с цел да победи нацизма. Но най-много тази наклонност се демонстрира в медиите.
„ И макар че имаше смелчаци, които сложиха под въпрос този консенсус, означиха обществените достижения на руския режим, както и поддръжката на руския народ за неговите водачи, тези гласове паднаха в покрайнините на публицистиката и научната мисъл, те не бяха видяни “, признава Вайсбърг.
Авторът на публикацията осъзнава какъв брой банален е бил неговият мироглед за „ империята на злото “ в годините след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Освен това от постсъветското пространство идват нови трендове, които трансформирали възгледите му за доста неща – от сталинизма до руските медии. „ Стана ми ясно, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е доста повече като Централно разузнавателно управление на САЩ, в сравнение с съм си представял “.
„ В Америка наподобява, че всички сме заседнали в предишното. Точно както по време на Студената война, ние се считаме за положителни момчета, които са станали жертва на аморален съперник “, написа създателят на публикацията. Но този път Русия, въплътена от Владимир Путин, се възприема като зложелател. Общото разбиране е, че Путин желае да върне славата на Съветския съюз, деспот, който има намерение да популяризира властническата съветска система в чужбина. И макар че съгласно създателя на публикацията това е правилно, би си коствало да се прибавят и други цветове към тази картина, в случай че човек желае да разбере гледната точка на водача на Кремъл.
Както и в руско време, ролята на Съединени американски щати в сегашния спор не се разисква в американското общество. Авторът на публикацията напомня, че когато Путин пристигна на власт, той беше отворен за съдействие със Запада: нямаше антиамериканска изразителност, искаше да укрепи съветската стопанска система посредством търговия. Той поддържа Съединени американски щати, когато след офанзивите от 11 септември той им разреши да основат бази в Централна Азия. Това частично се дължи на обстоятелството, че Русия беше заета с войната в Чечения, което значи обща битка с тероризма, само че това не наруши честността на желанията.
И по-късно в продължение на няколко години Съединени американски щати се пробваха да интегрират някогашните руски републики в западното пространство, постановиха наказания против Русия и нейните ползи като наказване за нейното „ неприятно държание “, както на своя територия, по този начин и в чужбина. Всичко това бяха нападателни ходове, които всеки човек или страна би счел за опасност. Затова той предлага да се преглеждат всевъзможни дейности на Русия в подтекста на това, което Съединени американски щати са създали против Москва. Например той признава, че финансовата поддръжка на Съединени американски щати за съветските групи за наблюдаване на избори и правата на индивида е интервенция във вътрешните работи на страната.
Вайсбърг отбелязва, че през последните години интензивността на спора сред Русия и Съединени американски щати от време на време понижава, само че в никакъв случай не изчезва за дълго време. Съединени американски щати навлизат надълбоко в близката чужбина на Русия, в това число Украйна. Различните цели и съюзи сложиха Русия и Съединени американски щати на разнообразни страни на спора в Сирия. Всеки цикъл на избори в Съединени американски щати дава късмет на Русия да организира своя лична агитация, а всеки случай на политически репресии в Русия дава противоположната опция на Щатите.
Авторът на публикацията разисква какво биха могли да създадат във Вашингтон, с цел да сложат завършек на тази рискова борба. Например, те биха могли да отстранен глобите, да спрат да приказват за вътрешните работи на Русия, да я оставят да взема решение сама проблемите си. Обикновено страните, които са в положение на спор, вършат компромиси, само че в този случай това не става. Затова Вайсбърг приканва Вашингтон да направи жест на благосклонност и да се концентрира върху държанието си.
Няма гаранция, че тази стъпка ще принуди Русия да направи крачка напред или че поради това напрежението ще намалее толкоз доста, че обстановката в Украйна да престане да бъде напрегната. И даже в случай че спорът към Украйна ескалира, Съединени американски щати ще имат опцията да отговорят по разнообразни способи, освен посредством закани и наказания, само че и посредством оценка по какъв начин през годините са подхранвалите опасенията на Русия за загуба на въздействие. „ Изиграхме най-малко доста значима роля в усилването на враждебността сред нашите страни. В последна сметка не можем да направляваме какво ще направи Русия в този дългогодишен спор. Но можем най-малко да се опитаме да се измъкнем от битката “, приключва създателят на публикацията.
Превод и редакция: Тереза Герова
Съдейки по развиващия се спор за Украйна, може да се заключи, че Студената война в никакъв случай не е приключвала, написа Вайсбърг в публикацията си за The Washington Post. Освен това един от сенаторите неотдавна предложи да се употребява нуклеарно оръжие против Русия като превантивна мярка, напомня създателят.
През 1990 година той служи в Централно разузнавателно управление на САЩ и тогава негови сътрудници мечтаели да унищожат Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и целия Съветски съюз. Тази фантазия, изяснява Вайсбърг, значително е била подбудена от безкрайните антисъветски изказвания, вкоренени в американската просвета по време на Студената война. Дори след толкоз доста години голяма част от американци към момента са под тяхно въздействие. Затова те имат вяра, че модерна Русия е необикновено нападателна.
Така че въпреки Съветският съюз да изчезна, битката сред Съединени американски щати и Русия остава. И този спор оцеля съвсем всички концепции, които го подхранваха, което допуска, че и двете страни се нуждаят от облик на врага.
Авторът на публикацията изследва тази потребност. През 70-те и 80-те години на предишния век в Съединени американски щати е било невероятно да се избегнат филми, телевизионни излъчвания и книги, в които Съюз на съветските социалистически републики да не е изобразен в черно. Вайсбърг напомня по какъв начин в учебно заведение децата са се криели под чиновете си, с цел да се приготвят за руска нуклеарна офанзива, а учебниците им пропускаха тематиката какви старания и жертви е дал Съюз на съветските социалистически републики, с цел да победи нацизма. Но най-много тази наклонност се демонстрира в медиите.
„ И макар че имаше смелчаци, които сложиха под въпрос този консенсус, означиха обществените достижения на руския режим, както и поддръжката на руския народ за неговите водачи, тези гласове паднаха в покрайнините на публицистиката и научната мисъл, те не бяха видяни “, признава Вайсбърг.
Авторът на публикацията осъзнава какъв брой банален е бил неговият мироглед за „ империята на злото “ в годините след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Освен това от постсъветското пространство идват нови трендове, които трансформирали възгледите му за доста неща – от сталинизма до руските медии. „ Стана ми ясно, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е доста повече като Централно разузнавателно управление на САЩ, в сравнение с съм си представял “.
„ В Америка наподобява, че всички сме заседнали в предишното. Точно както по време на Студената война, ние се считаме за положителни момчета, които са станали жертва на аморален съперник “, написа създателят на публикацията. Но този път Русия, въплътена от Владимир Путин, се възприема като зложелател. Общото разбиране е, че Путин желае да върне славата на Съветския съюз, деспот, който има намерение да популяризира властническата съветска система в чужбина. И макар че съгласно създателя на публикацията това е правилно, би си коствало да се прибавят и други цветове към тази картина, в случай че човек желае да разбере гледната точка на водача на Кремъл.
Както и в руско време, ролята на Съединени американски щати в сегашния спор не се разисква в американското общество. Авторът на публикацията напомня, че когато Путин пристигна на власт, той беше отворен за съдействие със Запада: нямаше антиамериканска изразителност, искаше да укрепи съветската стопанска система посредством търговия. Той поддържа Съединени американски щати, когато след офанзивите от 11 септември той им разреши да основат бази в Централна Азия. Това частично се дължи на обстоятелството, че Русия беше заета с войната в Чечения, което значи обща битка с тероризма, само че това не наруши честността на желанията.
И по-късно в продължение на няколко години Съединени американски щати се пробваха да интегрират някогашните руски републики в западното пространство, постановиха наказания против Русия и нейните ползи като наказване за нейното „ неприятно държание “, както на своя територия, по този начин и в чужбина. Всичко това бяха нападателни ходове, които всеки човек или страна би счел за опасност. Затова той предлага да се преглеждат всевъзможни дейности на Русия в подтекста на това, което Съединени американски щати са създали против Москва. Например той признава, че финансовата поддръжка на Съединени американски щати за съветските групи за наблюдаване на избори и правата на индивида е интервенция във вътрешните работи на страната.
Вайсбърг отбелязва, че през последните години интензивността на спора сред Русия и Съединени американски щати от време на време понижава, само че в никакъв случай не изчезва за дълго време. Съединени американски щати навлизат надълбоко в близката чужбина на Русия, в това число Украйна. Различните цели и съюзи сложиха Русия и Съединени американски щати на разнообразни страни на спора в Сирия. Всеки цикъл на избори в Съединени американски щати дава късмет на Русия да организира своя лична агитация, а всеки случай на политически репресии в Русия дава противоположната опция на Щатите.
Авторът на публикацията разисква какво биха могли да създадат във Вашингтон, с цел да сложат завършек на тази рискова борба. Например, те биха могли да отстранен глобите, да спрат да приказват за вътрешните работи на Русия, да я оставят да взема решение сама проблемите си. Обикновено страните, които са в положение на спор, вършат компромиси, само че в този случай това не става. Затова Вайсбърг приканва Вашингтон да направи жест на благосклонност и да се концентрира върху държанието си.
Няма гаранция, че тази стъпка ще принуди Русия да направи крачка напред или че поради това напрежението ще намалее толкоз доста, че обстановката в Украйна да престане да бъде напрегната. И даже в случай че спорът към Украйна ескалира, Съединени американски щати ще имат опцията да отговорят по разнообразни способи, освен посредством закани и наказания, само че и посредством оценка по какъв начин през годините са подхранвалите опасенията на Русия за загуба на въздействие. „ Изиграхме най-малко доста значима роля в усилването на враждебността сред нашите страни. В последна сметка не можем да направляваме какво ще направи Русия в този дългогодишен спор. Но можем най-малко да се опитаме да се измъкнем от битката “, приключва създателят на публикацията.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ