American Thinker: Русия използва срещу НАТО американската политика на сдържане
Вашингтон. След разпадането на Съветския съюз и Варшавския контракт НАТО наруши устното съглашение сред държавния секретар Джеймс Бейкър и съветския външен министър Едуард Шеварднадзе и стартира огромна агресия на изток, написа американското списание American Thinker в материал, показан без редакторска интервенция.
От позиция на Москва тази агресия може да се преглежда единствено като тактика за обграждане на Русия с врагове, които са в действителност личните й съседи. На фона на икономическата и военна уязвимост на страната този развой продължи без спиране. След обединяването на Германия Алиансът набъбна от 16 на 28 страни.
Още на 5 февруари 1997 година Джордж Кенан, американски посланик и създател на концепциите от Студената война и курса на „ сдържането “, оракулски предизвестява Америка на страниците на New York Times за заплахите от сходна политика:
„ …Разширяването на НАТО ще бъде най-фаталната неточност на американската политика през целия интервал след края на Студената война… Може да се чака, че сходно решение ще ускори националистическите, антизападните и милитаристични трендове в съветското публично мнение; ще има отрицателни последствия за развиването на демокрацията в Русия, ще съживи атмосферата на Студената война в връзките сред Изтока и Запада и ще тласне съветската външна политика в направления, които мощно не харесваме. "
Настоящите събития произтичат от тази " най-фатална " неточност.
Днешна Русия е в положение да постави завършек на това и президентът Путин начерта алена линия в Украйна.
Той даде да се разбере безусловно ясно, че няма да разреши на Киев да влезе в НАТО. За спокойно решение на този въпрос той предложи на президента Байдън да даде на Русия гаранции, че Украйна няма да се причисли към военния съюз. Но генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отхвърли тази концепция и удостовери правото на Алианса да кани нови страни в редиците си. Освен в случай че обстановката не се промени, Москва няма да има различен избор, с изключение на да нахлуе в Украйна.
За Москва сходна инвазия не крие особени опасности нито във боен, нито в политически, нито в стопански проект.
Във военно отношение президентът Байдън към този момент бутна Украйна под влака, с изключване на военната интервенция на НАТО. Дори и да промени решението си, страните от Алианса, които са понижили военния си капацитет, няма да могат да се конкурират с съветската войска. Ако Путин даде заповед за навлизане, съветските танкове ще влязат в Киев след по-малко от ден. Имаше известия, че Министерството на защитата на Съединени американски щати е декларирало, че това може да се случи през 2022 година
В политически проект събитието ще провокира доста звук и наказание, само че не се чакат основни разтърсвания. След анексирането на Крим Русия беше изключена от Г-8 и отстранена от присъединяване в Съвета на Европа. Тези „ сурови “ ограничения не костваха й песъчинка от кримските плажове.
Путин също помни добре, че когато Червената войска опустоши Будапеща през 1956 година, построи Берлинската стена през 1961 година и нахлу в Чехословакия през 1968 година, Америка и нейните съдружници от НАТО стояха безпомощно настрана, наблюдавайки касапницата и единствено ръсейки празни закани.
Икономически е малко евентуално демократичните страни да поддържат нови антируски наказания. Те безспорно ще изострят сегашния стопански спад, породен от пандемията на ковид, и ще провокират рецесия, която ще удари личните им стопански системи.
Но даже и при положение на нови наказания, западните демокрации би трябвало да осъзнаят от висотата на тези седем години и половина, че Москва преглежда украинската обстановка като геополитически въпрос от първостепенно значение. Следователно решимостта на Москва няма да отслабне, даже в случай че глобите останат в действие през идващите 100 години. Извършването на едно и също деяние няма да даде разнообразни резултати.
Друг резултат можеше да бъде реализиран, в случай че Байдън и сходните му бяха последвали съвета на Наполеон и се пробваха да схванат съветската външна политика: „ Да познаваш географията на една страна значи да познаваш нейната политика “, написа Бонапарт.
Американските водачи очевидно са в несъгласие с географията; в противоположен случай те биха разбрали, че съветската земя, разпростряла се в девет часови зони в цяла Европа и Азия, обитаема с малко по-малко от 150 милиона души, може да се отбрани единствено посредством съществуването на буферна зона сред нея и евентуалните съперници.
Иронията е, че Путин ползва концепцията за ограничение на Джордж Кенан наопаки - стопира разширението на НАТО. Докато Украйна е самостоятелна буферна страна сред Русия и НАТО, тя ще бъде доминирана от първата. Поради тази причина Москва ще резервира независимостта на Киев. При този сюжет НАТО няма да може да нападна Русия, без да наруши суверенитета на Украйна. Тогава Москва ще й се притече на помощ.
Докато Америка и нейните съдружници от НАТО обмислят наказателни ограничения против Русия, вместо да се пробват да решат основания от тях проблем, нахлуването наподобява неизбежно.
Ако това се случи, Украйна ще престане да бъде унитарна страна. Руснаците ще я разделят на три обособени страни: Източна, Централна и Западна. За Украйна, страдаща от вътрешни разделения, това няма да е нещо неестествено, само че ще алармира на някогашните руски спътници, че НАТО не е избавление, а единствено задължение.
Превод и редакция: Юлиян Марков
От позиция на Москва тази агресия може да се преглежда единствено като тактика за обграждане на Русия с врагове, които са в действителност личните й съседи. На фона на икономическата и военна уязвимост на страната този развой продължи без спиране. След обединяването на Германия Алиансът набъбна от 16 на 28 страни.
Още на 5 февруари 1997 година Джордж Кенан, американски посланик и създател на концепциите от Студената война и курса на „ сдържането “, оракулски предизвестява Америка на страниците на New York Times за заплахите от сходна политика:
„ …Разширяването на НАТО ще бъде най-фаталната неточност на американската политика през целия интервал след края на Студената война… Може да се чака, че сходно решение ще ускори националистическите, антизападните и милитаристични трендове в съветското публично мнение; ще има отрицателни последствия за развиването на демокрацията в Русия, ще съживи атмосферата на Студената война в връзките сред Изтока и Запада и ще тласне съветската външна политика в направления, които мощно не харесваме. "
Настоящите събития произтичат от тази " най-фатална " неточност.
Днешна Русия е в положение да постави завършек на това и президентът Путин начерта алена линия в Украйна.
Той даде да се разбере безусловно ясно, че няма да разреши на Киев да влезе в НАТО. За спокойно решение на този въпрос той предложи на президента Байдън да даде на Русия гаранции, че Украйна няма да се причисли към военния съюз. Но генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отхвърли тази концепция и удостовери правото на Алианса да кани нови страни в редиците си. Освен в случай че обстановката не се промени, Москва няма да има различен избор, с изключение на да нахлуе в Украйна.
За Москва сходна инвазия не крие особени опасности нито във боен, нито в политически, нито в стопански проект.
Във военно отношение президентът Байдън към този момент бутна Украйна под влака, с изключване на военната интервенция на НАТО. Дори и да промени решението си, страните от Алианса, които са понижили военния си капацитет, няма да могат да се конкурират с съветската войска. Ако Путин даде заповед за навлизане, съветските танкове ще влязат в Киев след по-малко от ден. Имаше известия, че Министерството на защитата на Съединени американски щати е декларирало, че това може да се случи през 2022 година
В политически проект събитието ще провокира доста звук и наказание, само че не се чакат основни разтърсвания. След анексирането на Крим Русия беше изключена от Г-8 и отстранена от присъединяване в Съвета на Европа. Тези „ сурови “ ограничения не костваха й песъчинка от кримските плажове.
Путин също помни добре, че когато Червената войска опустоши Будапеща през 1956 година, построи Берлинската стена през 1961 година и нахлу в Чехословакия през 1968 година, Америка и нейните съдружници от НАТО стояха безпомощно настрана, наблюдавайки касапницата и единствено ръсейки празни закани.
Икономически е малко евентуално демократичните страни да поддържат нови антируски наказания. Те безспорно ще изострят сегашния стопански спад, породен от пандемията на ковид, и ще провокират рецесия, която ще удари личните им стопански системи.
Но даже и при положение на нови наказания, западните демокрации би трябвало да осъзнаят от висотата на тези седем години и половина, че Москва преглежда украинската обстановка като геополитически въпрос от първостепенно значение. Следователно решимостта на Москва няма да отслабне, даже в случай че глобите останат в действие през идващите 100 години. Извършването на едно и също деяние няма да даде разнообразни резултати.
Друг резултат можеше да бъде реализиран, в случай че Байдън и сходните му бяха последвали съвета на Наполеон и се пробваха да схванат съветската външна политика: „ Да познаваш географията на една страна значи да познаваш нейната политика “, написа Бонапарт.
Американските водачи очевидно са в несъгласие с географията; в противоположен случай те биха разбрали, че съветската земя, разпростряла се в девет часови зони в цяла Европа и Азия, обитаема с малко по-малко от 150 милиона души, може да се отбрани единствено посредством съществуването на буферна зона сред нея и евентуалните съперници.
Иронията е, че Путин ползва концепцията за ограничение на Джордж Кенан наопаки - стопира разширението на НАТО. Докато Украйна е самостоятелна буферна страна сред Русия и НАТО, тя ще бъде доминирана от първата. Поради тази причина Москва ще резервира независимостта на Киев. При този сюжет НАТО няма да може да нападна Русия, без да наруши суверенитета на Украйна. Тогава Москва ще й се притече на помощ.
Докато Америка и нейните съдружници от НАТО обмислят наказателни ограничения против Русия, вместо да се пробват да решат основания от тях проблем, нахлуването наподобява неизбежно.
Ако това се случи, Украйна ще престане да бъде унитарна страна. Руснаците ще я разделят на три обособени страни: Източна, Централна и Западна. За Украйна, страдаща от вътрешни разделения, това няма да е нещо неестествено, само че ще алармира на някогашните руски спътници, че НАТО не е избавление, а единствено задължение.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ