Преглед на някои от основните теми в световния печат
Вашингтон. През късата си история самостоятелна Финландия просто не е била канена на доста събития, само че през днешния ден вратите на НАТО, флагмана на западния свят, са необятно отворени за нея – както и за съседката й Швеция. И както президентът и министър-председателят на Финландия споделиха ясно в новогодишните си речи, тя ще реши дали да се причисли към Алианса или не - без предварителна консултация с Русия, написа американското списание Foreign Policy .
Това опонира на ерата на Студената война, когато Финландия не взе нито едно значимо решение, без да се съветва с Москва. Може би даже ще бъдем очевидци на повратна точка в връзките на северните страни с НАТО, написа изданието.
Още през 1995 година, на семинар в Дъблин, публицист от финландския ежедневник Helsingin Sanomat означи, че НАТО във финландския политически речник „ към този момент не е проклинание от четири букви “. Още тогава всичко се променяше. По време на Студената война Финландия и нейната съседка Швеция, както е известно, поддържаха самостоятелен статут, осигурявайки лична отбрана на забележителна цена и впечатляващ труд във всички сфери на живота. Но за какво НАТО да е проклинание? По време на Студената война в Швеция и Финландия, при най-малкото споменаване на съюза, те в действителност се свиваха, като че ли от нецензурна дума в учтива компания.
Разбира се, Швеция, въпреки официално да поддържа политика на неутралитет, скрито си сътрудничи с НАТО. Започвайки от края на 40-те години на предишния век, социалдемократическото държавно управление на страната доставя Съединени американски щати и други страни от НАТО с разузнаване, купува оръжия от тях и се надява, че при положение на руско навлизане Съединени американски щати ще им се притекат на помощ.
Дори някогашният министър председател Улоф Палме, който не криеше неприязънта си към Съединените щати и даже взе участие в протестно шествие против войната във Виетнам, продължи това съдействие до гибелта си през 1986 година „ И шведите бяха последните, които знаеха за това “, сподели пред Шведското радио през 1994 година някогашният американски дипломат в страната Родни Кенеди-Минот, който служи в страната от 1977 до 1980 година
Всъщност шведите толкоз имаха вяра в самозащитата, че с готовност и даже възторг участваха в по този начин наречената тотална защита - комплицирана система, в която множеството жители играха своята роля в сигурността на страната. Около 3 милиона шведи (а общото население на страната варираше от 7 до 8,5 милиона), служили във въоръжените сили и взели участие в гражданска отбрана - създадени са оперативни проекти за стратегически значими компании при положение на изключителни обстановки (включително подземни бункери), има укрепени военни радиокомуникационни канали, а доста шведи караха армейски камиони и даже образоваха служебни кучета.
Така че, когато през 1994 година 22-годишният Пол Йонсон беше свикан на военна работа, той даже не се опита да я избегне, макар че учи в американски лицей (и имаше стипендия за тенис на маса). Напротив, бъдещият интернационален академик с възторг се впусна в новата си роля в бреговата защита. И даже тогава той не се съмняваше, че страната му би трябвало да влезе в НАТО. „ НАТО притегля страните към масата за сигурност “, споделяше тогава той. „ Той подсигурява трансатлантическата връзка и оказва помощ на съдружниците да приведат армията във форма “.
„ Ако ме бяха попитали тогава дали Албания ще стане член на НАТО преди Швеция, просто щях да избухна от смях “, добави Йонсон. Впоследствие той приключва докторската си степен по военни науки и през днешния ден ръководи комисията по защита на шведския парламент. Швеция, несъмнено, в никакъв случай не се причисли към НАТО. „ Нашият самостоятелен статут е обвързван повече с националната еднаквост, в сравнение с с политиката за сигурност “.
Финландия, по време на Студената война, не можеше да си сътрудничи със Съединените щати, макар цялото си предпочитание: след Втората международна война Съветският съюз принуди съседа си да подпише по този начин наречения Договор за другарство и по всевъзможен метод го държеше в желязната си „ другарска прегръдка “. Съгласно контракта на финландците даже не беше позволено да имат спомагателни паравоенни организации, с помощта на които Швеция построи впечатляваща защита.
Бившият президент на Финландия, могъщият и твърдоглав Урхо Кеконен, беше хитра лисица и постоянно поставяше утвърждението на Москва над личния си парламент. Въпреки това, неговите дейности разрешиха на Финландия да се интегрира в Западна Европа, без да си навлече гнева на Москва. И даже в дните на Кеконен и Договора за другарство финландците не пропуснаха нито една опция да защитят страната си от Съветите. След Втората международна война те интензивно ползват така наречен „ психическа самоотбрана “, с цел да вдъхнат предпочитание на жителите да защитят родината си.
Тази политика беше толкоз сполучлива, че допитване на Галъп през 2015 година разкри, че финландците са по-склонни да пазят страната си от останалите европейци. За съпоставяне, 74% от финландците, 55% от шведите и единствено 18% от германците са подготвени да вземат оръжие. Разбира се, жителите на една ловко ръководена, само че необвързана страна ще го създадат Те са по-склонни да пазят родината си от тези, които са привикнали да разчитат на американската войска.
Но като се има поради салдото на силите (5,6 милиона Финландия против съседка с население от 146 милиона), когато три четвърти са подготвени да се защитят, това е извънреден образец за цивилен дълг. Освен това през 60-те години на предишния век финландците последваха образеца на прилежаща Швеция и откриха курсове за национална защита за бъдещи водачи. И до ден сегашен щастливците, от парламентаристи до бизнес водачи, учат правилата на националната сигурност във Финландия по местоживеене и построяват неповторими връзки, които сплотяват страната още повече.
И, несъмнено, финландците имаха своя неповторима музика. Финландските оркестри и хорове продължиха да извършват финландски творби, даже когато Кеконен ухажваше Москва с всички сили - това беше като групова инжекция на национална горделивост..
Когато финландският президент Саули Ниинистьо сподели в новогодишното си послание към народа, че „ нашето пространство за маневриране и независимост на избор значи, че можем да се присъединим към алианс и да аплайваме за участие в НАТО, в случай че решим да го създадем “, това е извънредно по-важно в сравнение с в случай че президентът на Швейцария би споделил това.
По-важното е, че министър председателят Санна Марин акцентира на същото обръщение в новогодишното си послание: „ Запазваме си опцията да аплайваме за участие в НАТО. Трябва да подкрепим свободата на избор и да подсигуряваме, че тя остава действителност, защото право на всяка страна е да дефинира своята лична политика за сигурност. И двете изказвания бяха дадени дни откакто представителят на съветското външно министерство Мария Захарова предизвести за " съществени политически и военни последствия ", в случай че Финландия и Швеция се причислят към Алианса.
„ Руснаците са тези, които предизвикат всички тези диалози за НАТО “, сподели някогашният финландски дипломат в Москва Рене Ниберг, съавтор на държавен отчет от 2016 година за участието на Финландия в НАТО. „ Но същинският проблем не е участието на Финландия или Швеция, а Украйна. Като отклонява интернационалното внимание към разширението на НАТО, Русия се пробва да скрие дълбоката си контузия - Украйна, която към този момент е изгубила.
Финландия и изключително Швеция прекараха доста години след края на Студената война в страдания за участието в НАТО и думите на финландските водачи не могат да не обиден съседа им. „ Швеция и Финландия имат извънредно тясно военно съдействие и даже взаимно обмисляне “, сподели Джонсън. Тъй като в реалност двете страни могат да се причислят към Алианса единствено дружно, публичното отношение е извънредно значимо.
Миналата година, в годишна анкета на министерството на защитата на страната, 24% от финландците поддържаха участието в НАТО, по отношение на 20% през 2020 година През последните години делът на последователите се движи към двадесет %. Подобно изследване в Швеция при започване на 2021 година откри, че 46% желаят да се причислят към НАТО, по отношение на 43% три години по-рано.
В последна сметка Финландия и Швеция могат или не могат да аплайват за участие в НАТО. Но основният миг, върху който Ниинистьо и Марин са се фокусирали, е, че те би трябвало да решат сами. Какво избавление и за двете страни – изключително за Финландия – в края на краищата те прекараха толкоз доста тревожни десетилетия, страхувайки се по какъв начин Москва ще реагира на техните решения!
И в случай че Кеконен вярваше, че е задължен да желае утвърждението на Кремъл освен по военни въпроси, то днешна Финландия, работи по лична воля и се явява без покана.
***
Вашингтон. Защо американските стратегически ползи не включват Украйна, разяснява американското изолационистко списание The National Interest .
Успешната външна политика изхожда от рамка, в която са вписани главните стратегически ползи на страната. Тази конструкция не е безусловно комплицирана. През интервала на интернационално владичество на Англия тя има единствено два правилото: да резервира превъзходство в морето и да не разрешава на никого да се издигне в континентална Европа.
Когато Студената война завърши, Съединените щати не бяха в положение да формулират сходни правила. Вместо това те пропиляха своя еднополюсен миг за случайни ограничения против обособени рецесии (Сомалия, Косово) и донкихотски опити да преправят света по собствен облик и сходство (Афганистан, Ирак, Сирия, Либия). Всичко приключи с съвсем цялостен неуспех: ориста на тези страни стана още по-трудна, безчет хора починаха или бяха осакатени, самите Съединени щати пропиляха трилиони долари, а интернационалната система стана нестабилна и ненадеждна.
Сега сме очевидци на може би най-опасния опит за продължение на този незнаен път и показване на Украйна като жизненоважен народен интерес на Съединените щати и евентуален член на НАТО, за който Съединени американски щати даже са подготвени да влезнат във война.
Ако външната политика на Съединени американски щати имаше стратегически правила, по какъв начин биха изглеждали те и по какъв начин Украйна щеше да се впише в тях?
Според създателя Съединените щати имат три съществени стратегически интереса.
Първо, основаване по-стабилна интернационална система. Стабилността е най-полезна за този, който е на върха и през днешния ден тази позиция се заема от Съединените щати.
Второ, отбягване на съпротива под формата на китайско-руски съюз. Ползите за Съединените щати, че втора нуклеарна суперсила и втора икономическа суперсила няма да се опълчват на тях в съюз, са напълно явни. Ако един от най-големите външнополитически триумфи на Хенри Кисинджър беше повратът към Китай, който отстрани опасността от китайско-съветски съюз, по какъв начин може да се оцени американската политика, която, в противен случай, докара до неговото наново основаване?
И най-после, трето, понижаване на риска от нуклеарна война. За да се направи това, е належащо да се избегне въоръжен спор с друга нуклеарна мощ в обстановка, когато нейните жизненоважни ползи са застрашени, само че личните американски не са застрашени.
Украйна, като всяка друга страна, желае да оцелее и да просперира като самостоятелна страна. Но позицията й, както вътрешна, по този начин и външна, е нежелана. Икономиката изтъкана от корупция и затънала в корупция, и управляващите би трябвало да се оправят с съветското малцинство, натрапчиво и огорчено. Тя има обща, въпреки и постоянно спорна история със прилежаща Русия – която е доста по-богата и също по този начин има нуклеарни оръжия.
Украйна всъщност би трябвало да избере от една от двете благоприятни условия: или да се научи да съществува по някакъв метод с Русия, задоволявайки главните ползи на двете страни, или да подписа стратегически съюз с друга мощ и да провокира мощния си комшия. Единствените, които са подобаващи за тази роля, са Съединени американски щати. И точно към тях се стреми Украйна – също така Америка я предизвиква по всевъзможен вероятен метод.
Защо Украйна избира този вид, не е мъчно да се разбере. Тя желае да тръгне по стъпките на своите балтийски и източноевропейски съседи, за които участието в НАТО и Европейски Съюз ускори националната самостоятелност. Въз основа на стратегическите ползи на Съединени американски щати обаче е мъчно да си представим по-лош избор. След Виенския конгрес през 1815 година, в случай че не и по-рано, стана ясно, че една постоянна интернационална система се нуждае от легитимност и че е допустима единствено при липса на недоволни сили.
Недоволството на Русия от настоящия интернационален ред набъбна на фона на разширението на НАТО и доближи сериозна точка. Създаването на по-стабилна интернационална система изисква отчитане на виталните ползи както на Русия, по този начин и на Украйна. Подпомагането на Киев да балансира копнежа си за по-тесни връзки с Европа с нуждата от създаване на допустими връзки с Русия значи подсилване на главните ползи както на самата Украйна, по този начин и на Съединените щати. Това ще помогне на Украйна да избегне допустима национална покруса. А Русия – да откри по-ползотворни връзки със Запада, да понижи изкушението от боен съюз с Китай и да понижи опасността от стандартен въоръжен спор, който заплашва да прерасне в нуклеарен.
***
Ню Йорк. Русия продължава да държи напрегнат украинската граница. Американското издание The New York Times разгласява нова карта на концентрацията на съветските войски край Украйна. По предварителни данни там има към 100 000 съветски военни.
Според вестника най-новата карта е формирана въз основа на информация, получена от украински и западни публични лица, както и от сателитни фотоси.
Изданието отбелязва, че съветските войски обкръжават Украйна от три страни. На картата са маркирани типовете войски и техният брой, посочени са типовете съоръжение. По предварителни данни към 100 000 съветски бойци са ситуирани в региона на украинската граница.
Анализатори, интервюирани от NYT, не дават отговор еднопосочно дали Русия има намерение да нападна Украйна. В същото време те показват, че Москва е на път да получи всичко належащо за масирана инвазия.
Картата демонстрира десетки места на централизация на съветски войски с артилерия, тежка техника и танкове. По-специално, три групи са ситуирани близо до Воронеж, две групи са по-близо до границата на Беларус, друга е покрай Волгоград, две са близо до окупирания Донбас, по една в Краснодарския край и в окупирания Крим.
По-рано Reuters заяви, че Русия продължава да насочва военни сили към границите на украинската страна. Компанията Maxar Technologies, която работи в региона на разузнаването, пусна нови сателитни фотоси, показващи нова централизация на съветски войски покрай границите на Украйна и в завладения Крим. Руснаците докараха на полуострова стотици бронетранспортьори, танкове, самоходна артилерия и системи за противовъздушна защита. Натрупване на сили е записано на полигона Солоти, в град Елня и на полигона Погоново край Воронеж.
В допълнение, английската отбранителна и разследваща компания Janes също разгласява сателитни фотоси, показващи продължаващото пренасяне на съветски войски към украинските граници.
Това опонира на ерата на Студената война, когато Финландия не взе нито едно значимо решение, без да се съветва с Москва. Може би даже ще бъдем очевидци на повратна точка в връзките на северните страни с НАТО, написа изданието.
Още през 1995 година, на семинар в Дъблин, публицист от финландския ежедневник Helsingin Sanomat означи, че НАТО във финландския политически речник „ към този момент не е проклинание от четири букви “. Още тогава всичко се променяше. По време на Студената война Финландия и нейната съседка Швеция, както е известно, поддържаха самостоятелен статут, осигурявайки лична отбрана на забележителна цена и впечатляващ труд във всички сфери на живота. Но за какво НАТО да е проклинание? По време на Студената война в Швеция и Финландия, при най-малкото споменаване на съюза, те в действителност се свиваха, като че ли от нецензурна дума в учтива компания.
Разбира се, Швеция, въпреки официално да поддържа политика на неутралитет, скрито си сътрудничи с НАТО. Започвайки от края на 40-те години на предишния век, социалдемократическото държавно управление на страната доставя Съединени американски щати и други страни от НАТО с разузнаване, купува оръжия от тях и се надява, че при положение на руско навлизане Съединени американски щати ще им се притекат на помощ.
Дори някогашният министър председател Улоф Палме, който не криеше неприязънта си към Съединените щати и даже взе участие в протестно шествие против войната във Виетнам, продължи това съдействие до гибелта си през 1986 година „ И шведите бяха последните, които знаеха за това “, сподели пред Шведското радио през 1994 година някогашният американски дипломат в страната Родни Кенеди-Минот, който служи в страната от 1977 до 1980 година
Всъщност шведите толкоз имаха вяра в самозащитата, че с готовност и даже възторг участваха в по този начин наречената тотална защита - комплицирана система, в която множеството жители играха своята роля в сигурността на страната. Около 3 милиона шведи (а общото население на страната варираше от 7 до 8,5 милиона), служили във въоръжените сили и взели участие в гражданска отбрана - създадени са оперативни проекти за стратегически значими компании при положение на изключителни обстановки (включително подземни бункери), има укрепени военни радиокомуникационни канали, а доста шведи караха армейски камиони и даже образоваха служебни кучета.
Така че, когато през 1994 година 22-годишният Пол Йонсон беше свикан на военна работа, той даже не се опита да я избегне, макар че учи в американски лицей (и имаше стипендия за тенис на маса). Напротив, бъдещият интернационален академик с възторг се впусна в новата си роля в бреговата защита. И даже тогава той не се съмняваше, че страната му би трябвало да влезе в НАТО. „ НАТО притегля страните към масата за сигурност “, споделяше тогава той. „ Той подсигурява трансатлантическата връзка и оказва помощ на съдружниците да приведат армията във форма “.
„ Ако ме бяха попитали тогава дали Албания ще стане член на НАТО преди Швеция, просто щях да избухна от смях “, добави Йонсон. Впоследствие той приключва докторската си степен по военни науки и през днешния ден ръководи комисията по защита на шведския парламент. Швеция, несъмнено, в никакъв случай не се причисли към НАТО. „ Нашият самостоятелен статут е обвързван повече с националната еднаквост, в сравнение с с политиката за сигурност “.
Финландия, по време на Студената война, не можеше да си сътрудничи със Съединените щати, макар цялото си предпочитание: след Втората международна война Съветският съюз принуди съседа си да подпише по този начин наречения Договор за другарство и по всевъзможен метод го държеше в желязната си „ другарска прегръдка “. Съгласно контракта на финландците даже не беше позволено да имат спомагателни паравоенни организации, с помощта на които Швеция построи впечатляваща защита.
Бившият президент на Финландия, могъщият и твърдоглав Урхо Кеконен, беше хитра лисица и постоянно поставяше утвърждението на Москва над личния си парламент. Въпреки това, неговите дейности разрешиха на Финландия да се интегрира в Западна Европа, без да си навлече гнева на Москва. И даже в дните на Кеконен и Договора за другарство финландците не пропуснаха нито една опция да защитят страната си от Съветите. След Втората международна война те интензивно ползват така наречен „ психическа самоотбрана “, с цел да вдъхнат предпочитание на жителите да защитят родината си.
Тази политика беше толкоз сполучлива, че допитване на Галъп през 2015 година разкри, че финландците са по-склонни да пазят страната си от останалите европейци. За съпоставяне, 74% от финландците, 55% от шведите и единствено 18% от германците са подготвени да вземат оръжие. Разбира се, жителите на една ловко ръководена, само че необвързана страна ще го създадат Те са по-склонни да пазят родината си от тези, които са привикнали да разчитат на американската войска.
Но като се има поради салдото на силите (5,6 милиона Финландия против съседка с население от 146 милиона), когато три четвърти са подготвени да се защитят, това е извънреден образец за цивилен дълг. Освен това през 60-те години на предишния век финландците последваха образеца на прилежаща Швеция и откриха курсове за национална защита за бъдещи водачи. И до ден сегашен щастливците, от парламентаристи до бизнес водачи, учат правилата на националната сигурност във Финландия по местоживеене и построяват неповторими връзки, които сплотяват страната още повече.
И, несъмнено, финландците имаха своя неповторима музика. Финландските оркестри и хорове продължиха да извършват финландски творби, даже когато Кеконен ухажваше Москва с всички сили - това беше като групова инжекция на национална горделивост..
Когато финландският президент Саули Ниинистьо сподели в новогодишното си послание към народа, че „ нашето пространство за маневриране и независимост на избор значи, че можем да се присъединим към алианс и да аплайваме за участие в НАТО, в случай че решим да го създадем “, това е извънредно по-важно в сравнение с в случай че президентът на Швейцария би споделил това.
По-важното е, че министър председателят Санна Марин акцентира на същото обръщение в новогодишното си послание: „ Запазваме си опцията да аплайваме за участие в НАТО. Трябва да подкрепим свободата на избор и да подсигуряваме, че тя остава действителност, защото право на всяка страна е да дефинира своята лична политика за сигурност. И двете изказвания бяха дадени дни откакто представителят на съветското външно министерство Мария Захарова предизвести за " съществени политически и военни последствия ", в случай че Финландия и Швеция се причислят към Алианса.
„ Руснаците са тези, които предизвикат всички тези диалози за НАТО “, сподели някогашният финландски дипломат в Москва Рене Ниберг, съавтор на държавен отчет от 2016 година за участието на Финландия в НАТО. „ Но същинският проблем не е участието на Финландия или Швеция, а Украйна. Като отклонява интернационалното внимание към разширението на НАТО, Русия се пробва да скрие дълбоката си контузия - Украйна, която към този момент е изгубила.
Финландия и изключително Швеция прекараха доста години след края на Студената война в страдания за участието в НАТО и думите на финландските водачи не могат да не обиден съседа им. „ Швеция и Финландия имат извънредно тясно военно съдействие и даже взаимно обмисляне “, сподели Джонсън. Тъй като в реалност двете страни могат да се причислят към Алианса единствено дружно, публичното отношение е извънредно значимо.
Миналата година, в годишна анкета на министерството на защитата на страната, 24% от финландците поддържаха участието в НАТО, по отношение на 20% през 2020 година През последните години делът на последователите се движи към двадесет %. Подобно изследване в Швеция при започване на 2021 година откри, че 46% желаят да се причислят към НАТО, по отношение на 43% три години по-рано.
В последна сметка Финландия и Швеция могат или не могат да аплайват за участие в НАТО. Но основният миг, върху който Ниинистьо и Марин са се фокусирали, е, че те би трябвало да решат сами. Какво избавление и за двете страни – изключително за Финландия – в края на краищата те прекараха толкоз доста тревожни десетилетия, страхувайки се по какъв начин Москва ще реагира на техните решения!
И в случай че Кеконен вярваше, че е задължен да желае утвърждението на Кремъл освен по военни въпроси, то днешна Финландия, работи по лична воля и се явява без покана.
***
Вашингтон. Защо американските стратегически ползи не включват Украйна, разяснява американското изолационистко списание The National Interest .
Успешната външна политика изхожда от рамка, в която са вписани главните стратегически ползи на страната. Тази конструкция не е безусловно комплицирана. През интервала на интернационално владичество на Англия тя има единствено два правилото: да резервира превъзходство в морето и да не разрешава на никого да се издигне в континентална Европа.
Когато Студената война завърши, Съединените щати не бяха в положение да формулират сходни правила. Вместо това те пропиляха своя еднополюсен миг за случайни ограничения против обособени рецесии (Сомалия, Косово) и донкихотски опити да преправят света по собствен облик и сходство (Афганистан, Ирак, Сирия, Либия). Всичко приключи с съвсем цялостен неуспех: ориста на тези страни стана още по-трудна, безчет хора починаха или бяха осакатени, самите Съединени щати пропиляха трилиони долари, а интернационалната система стана нестабилна и ненадеждна.
Сега сме очевидци на може би най-опасния опит за продължение на този незнаен път и показване на Украйна като жизненоважен народен интерес на Съединените щати и евентуален член на НАТО, за който Съединени американски щати даже са подготвени да влезнат във война.
Ако външната политика на Съединени американски щати имаше стратегически правила, по какъв начин биха изглеждали те и по какъв начин Украйна щеше да се впише в тях?
Според създателя Съединените щати имат три съществени стратегически интереса.
Първо, основаване по-стабилна интернационална система. Стабилността е най-полезна за този, който е на върха и през днешния ден тази позиция се заема от Съединените щати.
Второ, отбягване на съпротива под формата на китайско-руски съюз. Ползите за Съединените щати, че втора нуклеарна суперсила и втора икономическа суперсила няма да се опълчват на тях в съюз, са напълно явни. Ако един от най-големите външнополитически триумфи на Хенри Кисинджър беше повратът към Китай, който отстрани опасността от китайско-съветски съюз, по какъв начин може да се оцени американската политика, която, в противен случай, докара до неговото наново основаване?
И най-после, трето, понижаване на риска от нуклеарна война. За да се направи това, е належащо да се избегне въоръжен спор с друга нуклеарна мощ в обстановка, когато нейните жизненоважни ползи са застрашени, само че личните американски не са застрашени.
Украйна, като всяка друга страна, желае да оцелее и да просперира като самостоятелна страна. Но позицията й, както вътрешна, по този начин и външна, е нежелана. Икономиката изтъкана от корупция и затънала в корупция, и управляващите би трябвало да се оправят с съветското малцинство, натрапчиво и огорчено. Тя има обща, въпреки и постоянно спорна история със прилежаща Русия – която е доста по-богата и също по този начин има нуклеарни оръжия.
Украйна всъщност би трябвало да избере от една от двете благоприятни условия: или да се научи да съществува по някакъв метод с Русия, задоволявайки главните ползи на двете страни, или да подписа стратегически съюз с друга мощ и да провокира мощния си комшия. Единствените, които са подобаващи за тази роля, са Съединени американски щати. И точно към тях се стреми Украйна – също така Америка я предизвиква по всевъзможен вероятен метод.
Защо Украйна избира този вид, не е мъчно да се разбере. Тя желае да тръгне по стъпките на своите балтийски и източноевропейски съседи, за които участието в НАТО и Европейски Съюз ускори националната самостоятелност. Въз основа на стратегическите ползи на Съединени американски щати обаче е мъчно да си представим по-лош избор. След Виенския конгрес през 1815 година, в случай че не и по-рано, стана ясно, че една постоянна интернационална система се нуждае от легитимност и че е допустима единствено при липса на недоволни сили.
Недоволството на Русия от настоящия интернационален ред набъбна на фона на разширението на НАТО и доближи сериозна точка. Създаването на по-стабилна интернационална система изисква отчитане на виталните ползи както на Русия, по този начин и на Украйна. Подпомагането на Киев да балансира копнежа си за по-тесни връзки с Европа с нуждата от създаване на допустими връзки с Русия значи подсилване на главните ползи както на самата Украйна, по този начин и на Съединените щати. Това ще помогне на Украйна да избегне допустима национална покруса. А Русия – да откри по-ползотворни връзки със Запада, да понижи изкушението от боен съюз с Китай и да понижи опасността от стандартен въоръжен спор, който заплашва да прерасне в нуклеарен.
***
Ню Йорк. Русия продължава да държи напрегнат украинската граница. Американското издание The New York Times разгласява нова карта на концентрацията на съветските войски край Украйна. По предварителни данни там има към 100 000 съветски военни.
Според вестника най-новата карта е формирана въз основа на информация, получена от украински и западни публични лица, както и от сателитни фотоси.
Изданието отбелязва, че съветските войски обкръжават Украйна от три страни. На картата са маркирани типовете войски и техният брой, посочени са типовете съоръжение. По предварителни данни към 100 000 съветски бойци са ситуирани в региона на украинската граница.
Анализатори, интервюирани от NYT, не дават отговор еднопосочно дали Русия има намерение да нападна Украйна. В същото време те показват, че Москва е на път да получи всичко належащо за масирана инвазия.
Картата демонстрира десетки места на централизация на съветски войски с артилерия, тежка техника и танкове. По-специално, три групи са ситуирани близо до Воронеж, две групи са по-близо до границата на Беларус, друга е покрай Волгоград, две са близо до окупирания Донбас, по една в Краснодарския край и в окупирания Крим.
По-рано Reuters заяви, че Русия продължава да насочва военни сили към границите на украинската страна. Компанията Maxar Technologies, която работи в региона на разузнаването, пусна нови сателитни фотоси, показващи нова централизация на съветски войски покрай границите на Украйна и в завладения Крим. Руснаците докараха на полуострова стотици бронетранспортьори, танкове, самоходна артилерия и системи за противовъздушна защита. Натрупване на сили е записано на полигона Солоти, в град Елня и на полигона Погоново край Воронеж.
В допълнение, английската отбранителна и разследваща компания Janes също разгласява сателитни фотоси, показващи продължаващото пренасяне на съветски войски към украинските граници.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ