Джон Болтън в статия за Washington Examiner: Байдън трябва да се изправи срещу Северна Корея през Пекин
Вашингтон. Първите изстрелвания на ракети от страна на Северна Корея в мандата на американския президент Джо Байдън провокираха нормалните спекулации по отношение на желанията на Ким Чен-ун, вероятните отговори на водача на Белия дом и дали да се възобновят договарянията сред Вашингтон и Пхенян. Но преди още веднъж да стартира дипломатически менует, два въпроса изискват отговори. Първо, какъв брой близо е Северна Корея до нуклеарните оръжия и системите, които биха могли да поразят Америка? И второ, в действителност ли Байдън има намерение да попречи на Севера да реализира тези цели, акцентира някогашният консултант по националната сигурност Джон Болтън в публикация за американското издание Washington Examiner .
Що се отнася до опциите, династията на семейство Ким реализира муден, само че постоянен прогрес в продължение на десетилетия. Най-добрият залог, въпреки и нерешителен, е, че запасите на Пхенян от нуклеарни бойни глави непрестанно се усилват. Наблюдателите обаче са разграничени по въпроса дали Северна Корея е в положение да нанесе точни удари и дали ракетите й ще оцелеят при сложния развой на наново нахлуване в атмосферата. Следователно остава задоволително, само че сериозно време, с цел да се спре Северна Корея, преди тя да бъде в положение непосредствено да заплаши Съединени американски щати.
Въпреки това, значими американски съдружници като Япония към този момент са уязвими. Токио от дълго време притиска Вашингтон да застане твърдо против нуклеарните оръжия и ракетите на Пхенян (независимо от техния обсег), като акцентира вярно, че софтуерният прогрес на ракетите с по-малък обсег също е от изгода за развиването на тези с по-голям обхват.
Намеренията на Байдън остават неразбираеми. Администрацията се подигра с изстрелването на две крилати ракети от страна на Северна Корея от 21 март, описвайки ги като „ естествена ракетна активност “. При което Пхенян изстреля две нуклеарни балистични ракети в Японско море. На 25 март Байдън изрично съобщи, че тези последни изстрелвания нарушават Резолюция 1718 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Байдън призна, че Северна Корея е „ най-важният външнополитически въпрос, който той следи “ и че американската дипломация в Пхенян „ би трябвало да бъде обусловена от крайния резултат от денуклеаризацията “. Ако Байдън е сериозен, тогава той отхвърля концепцията, поддържана от интернационалната левица, че Съединени американски щати одобряват режима на Ким като нуклеарна мощ и се пробват просто да го лимитират. „ И да се надяваме, че Байдън няма да е вторият президент, който се влюбва в Ким “, акцентира Болтън.
Тези позиции са нужни, само че надали задоволителни условия за реалистична политика на Съединени американски щати. Байдън сподели още, че „ се консултираме с нашите съдружници и сътрудници “ по отношение на изстрелванията. „ Ако (севернокорейците) решат да ескалират, ние ще отговорим “.
Проблемът: Пхенян към този момент ескалира, а Вашингтон не реагира.
Американските управляващи признават, че са положили няколко старания да стартират полемики с Пхенян, като по този метод евентуално наподобяват обезверени за съглашение. Байдън не е възстановил взаимните американско-южнокорейски военни учения до равнищата, нужни за същинска подготвеност против стандартните набези на Северна Корея. Това би било не просто „ сигнал “, а значима, от дълго време закъсняла промяна сама по себе си. Конгресът би трябвало да я изиска. Следващата седмица японският министър председател Йошихиде Суга ще бъде първият задграничен водач, посетил Белия дом след встъпването в служба на Байдън. Суга акцентира желанието си да „ разиска задълбочено “ опасността от Северна Корея, което значи, че Байдън сигурно ще чуе, преди привършване на настоящия обзор на политиката на Съвета за национална сигурност, мощно, реалистично обръщение за сериозните опасности от стандартната дипломация с Ким.
И Токио, и Вашингтон обаче би трябвало да схванат, че същинската цел на техните старания би трябвало да бъде Пекин, а не Пхенян. Историята потвърди ясно, че Северна Корея в никакъв случай не е взимала стратегическото решение да се откаже от нуклеарните си цели. Винаги е подготвена да търгува обещания за денуклеаризация против финансова помощ и облекчение на глобите. Този маршрут е пробван и несполучлив в продължение на повече от 30 години. Пхенян получава финансовите преимущества авансово, само че мистериозно за някои, в никакъв случай не извършва уговорките си за денуклеаризация. Време е Съединени американски щати да се съсредоточат върху Китай.
В продължение на 70 години Пекин оказва голяма военна помощ на Северна Корея и въпреки напоследък да отхвърля поддръжка за стратегии, свързани с нуклеарната сила, безспорно е предоставял забележителна помощ преди този момент (както и Москва). В политически проект Пекин дава отбрана на Пхенян в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Това не е инцидентно: съответните комунистически партии на Пекин и Пхенян един път се прогласиха за „ толкоз близки, колкото са устните и зъбите “. Икономически Северна Корея ще се срине бързо, в случай че Китай спре енергийните прехвърляния, които съставляват над 90% от нейните доставки, да не приказваме за големите дотации и филантропична помощ. Безспорно Китай сътвори и поддържа Северна Корея. Сега Пекин би трябвало да поеме отговорността си.
Или Си Дзинпин ще предприеме съществени ограничения, с цел да помогне за преустановяване на нуклеарните упоритости на Ким, или рискува фрапантно да увеличи равнището на противоречие сред Китай и Америка. Твърде дълго Вашингтон добродушно приема позицията на Пекин, че и той желае да „ реши “ нуклеарния проблем със Северна Корея. Това евентуално в никакъв случай не е било правилно и сигурно не е правилно през днешния ден. Докато не приемем и не действаме съгласно тази действителност, Пхенян ще продължи да напредва в реализирането на нуклеарните си упоритости.
Джон Болтън е консултант по националната сигурност на президента Доналд Тръмп в интервала сред 2018 и 2019 година Между 2005 и 2006 година той бе дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации.
Превод и редакция: Иван Христов
Що се отнася до опциите, династията на семейство Ким реализира муден, само че постоянен прогрес в продължение на десетилетия. Най-добрият залог, въпреки и нерешителен, е, че запасите на Пхенян от нуклеарни бойни глави непрестанно се усилват. Наблюдателите обаче са разграничени по въпроса дали Северна Корея е в положение да нанесе точни удари и дали ракетите й ще оцелеят при сложния развой на наново нахлуване в атмосферата. Следователно остава задоволително, само че сериозно време, с цел да се спре Северна Корея, преди тя да бъде в положение непосредствено да заплаши Съединени американски щати.
Въпреки това, значими американски съдружници като Япония към този момент са уязвими. Токио от дълго време притиска Вашингтон да застане твърдо против нуклеарните оръжия и ракетите на Пхенян (независимо от техния обсег), като акцентира вярно, че софтуерният прогрес на ракетите с по-малък обсег също е от изгода за развиването на тези с по-голям обхват.
Намеренията на Байдън остават неразбираеми. Администрацията се подигра с изстрелването на две крилати ракети от страна на Северна Корея от 21 март, описвайки ги като „ естествена ракетна активност “. При което Пхенян изстреля две нуклеарни балистични ракети в Японско море. На 25 март Байдън изрично съобщи, че тези последни изстрелвания нарушават Резолюция 1718 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Байдън призна, че Северна Корея е „ най-важният външнополитически въпрос, който той следи “ и че американската дипломация в Пхенян „ би трябвало да бъде обусловена от крайния резултат от денуклеаризацията “. Ако Байдън е сериозен, тогава той отхвърля концепцията, поддържана от интернационалната левица, че Съединени американски щати одобряват режима на Ким като нуклеарна мощ и се пробват просто да го лимитират. „ И да се надяваме, че Байдън няма да е вторият президент, който се влюбва в Ким “, акцентира Болтън.
Тези позиции са нужни, само че надали задоволителни условия за реалистична политика на Съединени американски щати. Байдън сподели още, че „ се консултираме с нашите съдружници и сътрудници “ по отношение на изстрелванията. „ Ако (севернокорейците) решат да ескалират, ние ще отговорим “.
Проблемът: Пхенян към този момент ескалира, а Вашингтон не реагира.
Американските управляващи признават, че са положили няколко старания да стартират полемики с Пхенян, като по този метод евентуално наподобяват обезверени за съглашение. Байдън не е възстановил взаимните американско-южнокорейски военни учения до равнищата, нужни за същинска подготвеност против стандартните набези на Северна Корея. Това би било не просто „ сигнал “, а значима, от дълго време закъсняла промяна сама по себе си. Конгресът би трябвало да я изиска. Следващата седмица японският министър председател Йошихиде Суга ще бъде първият задграничен водач, посетил Белия дом след встъпването в служба на Байдън. Суга акцентира желанието си да „ разиска задълбочено “ опасността от Северна Корея, което значи, че Байдън сигурно ще чуе, преди привършване на настоящия обзор на политиката на Съвета за национална сигурност, мощно, реалистично обръщение за сериозните опасности от стандартната дипломация с Ким.
И Токио, и Вашингтон обаче би трябвало да схванат, че същинската цел на техните старания би трябвало да бъде Пекин, а не Пхенян. Историята потвърди ясно, че Северна Корея в никакъв случай не е взимала стратегическото решение да се откаже от нуклеарните си цели. Винаги е подготвена да търгува обещания за денуклеаризация против финансова помощ и облекчение на глобите. Този маршрут е пробван и несполучлив в продължение на повече от 30 години. Пхенян получава финансовите преимущества авансово, само че мистериозно за някои, в никакъв случай не извършва уговорките си за денуклеаризация. Време е Съединени американски щати да се съсредоточат върху Китай.
В продължение на 70 години Пекин оказва голяма военна помощ на Северна Корея и въпреки напоследък да отхвърля поддръжка за стратегии, свързани с нуклеарната сила, безспорно е предоставял забележителна помощ преди този момент (както и Москва). В политически проект Пекин дава отбрана на Пхенян в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Това не е инцидентно: съответните комунистически партии на Пекин и Пхенян един път се прогласиха за „ толкоз близки, колкото са устните и зъбите “. Икономически Северна Корея ще се срине бързо, в случай че Китай спре енергийните прехвърляния, които съставляват над 90% от нейните доставки, да не приказваме за големите дотации и филантропична помощ. Безспорно Китай сътвори и поддържа Северна Корея. Сега Пекин би трябвало да поеме отговорността си.
Или Си Дзинпин ще предприеме съществени ограничения, с цел да помогне за преустановяване на нуклеарните упоритости на Ким, или рискува фрапантно да увеличи равнището на противоречие сред Китай и Америка. Твърде дълго Вашингтон добродушно приема позицията на Пекин, че и той желае да „ реши “ нуклеарния проблем със Северна Корея. Това евентуално в никакъв случай не е било правилно и сигурно не е правилно през днешния ден. Докато не приемем и не действаме съгласно тази действителност, Пхенян ще продължи да напредва в реализирането на нуклеарните си упоритости.
Джон Болтън е консултант по националната сигурност на президента Доналд Тръмп в интервала сред 2018 и 2019 година Между 2005 и 2006 година той бе дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ