Ще останат без метал: САЩ се заеха с руския алуминий
Вашингтон обмисля цялостна възбрана на вноса на алуминий от Русия. Анализаторите предизвестяват, че това ще докара до дефицит на метал и повишаване на международните цени, което ще навреди както на американската, по този начин и на европейската промишлености.
Вече са минавали от тук
Според “Блумбърг ” администрацията на Джо Байдън се готви да забрани съветския алуминий.
След тази вест котировките на Лондонската железна борса незабавно се повишиха с 8,5% до 2400 $ за звук. Русия е вторият по величина производител на алуминий в света след Китай, с шест % дял от международния пазар.
През 2018 година “Русал ” към този момент беше под наказания. Това на процедура сковава американските и европейските металурзи. Увеличението на вносните мита докара до 60% скок в цената на алуминиевия оксид, който е основен съставен елемент в производството на метала.
Тогава австралийско-британският тръст “Рио Тинто ” разгласи вероятното прекъсване на няколко предприятия. “Алкоа ”, най-големият производител на алуминий в Съединени американски щати, предизвести за всеобщи съкращения, а различен колос, “Сенчъри Алуминъм ”, регистрира внезапен спад на облагите.
„ Митата имаха противоположен резултат: високите облаги бяха изядени от изкривения пазар и фантастичните нараствания на разноските “, сподели изпълнителният шеф на “Алкоа ” Рой Харви. Двуалуминиевият оксид се трансформира в най-големия разходен продукт, задминавайки даже електричеството.
Списък с благоприятни условия
Сега, съгласно “Блумбърг ”, Белият дом обмисля три разновидността: цялостна възбрана на доставките, внезапно увеличение на митата и наказания против “Русал ”. В структурата на американския импорт съветският алуминий съставлява към 10 %.
През последните шест месеца износът на алуминий и никел от Русия за Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз е повишен със 70% спрямо предходната година. Месечните доставки на алуминий за американците са до 21 на 100.
Засега котировките понижават: с повече от 20% по отношение на пролетта, заради инфлацията и влошаващите се стопански вероятности. От август обаче автомобилният пазар в Съединени американски щати и Европейски Съюз бързо се възвръща от пандемията. Това значи, че търсенето на първични материали ще се усили. Важен фактор е и прекосяването към електрическа двигателна сила. Ако в елементарна кола алуминият коства приблизително 534 $, то в електрическата кола той коства съвсем 650 $, отбелязва Михаил Аким, професор във ВШИ.
В допълнение, алуминият се употребява необятно в строителството, в производството на домашен уреди, електронните джаджи, в авиационната промишленост, космоса и защитата.
Собственият не стига
В Европа и Съединени американски щати има производители на примитивен алуминий, само че те не са задоволителни.
" Трябва да се има поради, че тази промишленост е доста енергоемка. Русал употребява главно относително " зелена " електрическа енергия от водноелектрически централи. Китай най-вече въглища ", показва Михаил Аким.
В случай на възбрана на вноса от Русия цените на американския пазар ще скочат с 10-20%, считат анализатори. Ще има дефицит и той няма да бъде решен бързо.
" В Съединени американски щати производството спада, да вземем за пример “Алкоа ” затвори линия за електролиза от 54 000 тона в завода си в щата Индиана. Всички основни консуматори на алуминий, от металурзите до автомобилната промишленост, ще бъдат наранени ", споделя Леонид Хазанов, самостоятелен специалист промишлен специалист.
Съмнителни други възможности
Недостигът ще принуди американците да купуват метал в чужбина на повишени цени. Възможно е вносът от Канада да се усили, счита Николай Неплюев, финансов специалист и съветник по частни вложения.
Според Хазанов заводите в Китай и Близкия изток могат да се преглеждат като различни снабдители.
" Вносът на алуминий от Китай обаче не е преференциален за Вашингтон по политически аргументи - това е усилването на въздействието на Пекин. А предприятията от Близкия изток няма да обезпечат нужните размери, като се има поради, че към този момент имат задоволително поръчки. Както и да е, цените за американските клиенти сигурно ще бъдат нараснали “, уверен е анализаторът.
Ситуацията в Европа, сподели той, зависи от Байдън. Ако той забрани единствено вноса в Съединени американски щати, тогава изтеглените количества ще бъдат пренасочени към Европейски Съюз, където е малко евентуално металът да бъде зарязан. Ако приказваме за наказания против “Русал ”, то актуалните му европейски клиенти могат да прекратят съществуващите си контракти, с цел да не си основават проблеми. И след американците, те също ще би трябвало да търсят други сътрудници.
" Иранизирането " на доставките по сиви схеми единствено ще обогати медиаторите от трети страни, акцентират специалистите. А рестриктивните мерки върху бизнеса в долари доста ще усложнят международната търговия с алуминий.
Заглавие : Съединени американски щати принуждават Европа към самоубийство
Поредната акция по самопоглъщането на Европа се организира в края на предходната седмица в Брюксел. Това беше срещата на високо ниво на Европейски Съюз и други събития, на които проамерикански настроени европейци нападнаха Германия и другите заболели някогашни европейски водачи, настоявайки за стъпка на зад във връзка с бизнеса и като цяло на всевъзможни връзки с Китай.
Ако приказваме за съответните резултати от тази бурна двудневна замяна на отзиви, те не са огромни. Европейски Съюз е толкоз необикновен механизъм, той не толкоз дава нареждания на своите страни членки, колкото оказва напън върху тях. Тоест най-често никой няма потребност от признатите компромисни дефинитивни документи, въпросът е в полемиките за тях и по други мотиви.
Механиката на напън е почти следната: идват сигнали от европейското държавно управление в Брюксел - Европейската комисия, а тя излъчва команди от Вашингтон, подкрепяни от хор гневните балтийски джуджета и другите сходни.
А ето по какъв начин беше в тази ситуация: в навечерието на срещата в Съединени американски щати се появи Стратегията за национална сигурност, където Китай е посочен като главно геополитическо предизвикателство. Веднага стартира да се раздвижва един от по-малко забележимите трансмисионни ремъци - Европейската работа за външна активност (малък мозъчен концерн в Брюксел, който се управлява персонално от Жозеп Борел, първият посланик на ЕС). Тази работа приготви документ за срещата, в който европейците се приканват да втвърдят връзките си с Китай, защото той е и геополитическо предизвикателство за Европа. Самият Борел незабавно приказва, повтаряйки всички съществени положения на отчета. Освен това той разгласи малко конкретика: би трябвало да „ понижим зависимостта “, можете да си сътрудничим с Китай единствено във връзка с „ битката с изменението на климата “, в екологията и медицината.
Всичко като по часовник. В случая най-ясно се изрече министър-председателят на Финландия, която предизвести европейците да не си сътрудничат със " страни като Китай ".
Не бива да мислите, че те говореха единствено за това: те също се караха за взаимно подкрепяне в доставките на горива преди пагубната зима, те се пробваха да обсъдят глобите против Иран за прекомерно ефикасните дронове. Но в случай че приказваме за геополитически последствия, тогава главният сюжет беше китайският. По-точно - китайско-германският.
Факт е, че при започване на ноември се очакваше немският канцлер Олаф Шолц да посети Пекин отпред на мощна делегация от немски бизнес. Няма дата, само че има информация за тези доста зли джуджета, които предизвестяват Германия: никакви обособени покупко-продажби с Пекин, Европа би трябвало да приказва с китайците в един глас - техният, несъмнено, глас.
Тук би трябвало да напомним, че Жозеп Борел, който в този момент води конвоя, търсещ бракоразвод от Китай, загатна очевидното не толкоз от дълго време: че Китай „ основава основите за нашия разцвет “. Тоест целият неотдавнашен сладостен живот на европейците беше построен върху относително евтина работна ръка (с висока квалификация) от Китай. Плюс евтини доставки на енергийни запаси от Русия.
С енергийните запаси всичко към този момент е ясно, макар обстоятелството, че самите европейци не го схващат доста добре - те се кълнат на своите срещи на високо ниво. Сега, с цел да трансфорат Европа дефинитивно в развалина, напълно подвластна от Съединени американски щати, остава да пресекат втория ѝ източник на обикновено битие.
Цялостната картина тук е следната: още през 2020 година Китай зае позицията на първия търговски сътрудник на Европейски Съюз, изпреварвайки Съединени американски щати (тези числа не включват услугите и другите финанси, тук Съединени американски щати са начело). В края на предходната година комерсиалният оборот сред КНР и Европейски Съюз се усили още повече и възлиза на 695,5 милиарда евро, до момента в който Съединени американски щати усили изоставането си. Тази година растежът още веднъж е с 8,8 %, а европейските вложения в Китай също са нарастнали внезапно. Това е геополитическо предизвикателство (преди всичко за САЩ).
Но това е Европа като цяло. Но в случай че е по страни, то е ясно, че Германия, Италия и още няколко страни търгуват и си сътрудничат с Китай, само че не и упоменатите дребни балтийци и впрочем. И в този момент поражда невиждана обстановка за тях: свалянето на европейските водачи, германците, провалянето на немската промишленост. И тогава, кой знае, Полша може да стане основната мощ на Европа и всички останали - и изключително германците - ще се опасяват от нея.
От самото начало украинският скрит план беше употребен и за спиране на китайско-европейските връзки. На първи април, 1 април, се организира среща на високо ниво ЕС-Китай, на която напълно съществено се пробваха да убедят Пекин да " осъди Москва ". Въпреки това в Брюксел имаше „ усеща, че Китай не е заинтригуван да оказва напън върху Русия “. Сега всичко ще бъде по-сериозно.
Какъв е ползата на Китай в европейската посока? На първо място би трябвало да има просперираща стопанска система, т.е. хората в Европа да живеят добре, да купуват китайски артикули и да изнасят нещо високотехнологично. Разрухата на Европа, където треперят от мраз и придвижват най-хубавата продукция в Съединени американски щати, не е толкоз забавна за Китай. Следователно територията, която се е лишила от съветски петрол и газ, губи своята прелест, само че в бъдеще се чака стопански напредък в други райони, които са другари на Китай - Близкия изток, Африка, Латинска Америка, да не приказваме за прилежаща Азия.
Особеното в обстановката за Олаф Шолц е, че ръцете му са вързани освен от съседите му по Балтийско море. Има и пета колона - дребни зелени човечета, т.е. фанатици, за които да унищожат личната си и други промишлености, да върнат хората в Средновековието, е фантазия и смисълът на целия им политически живот. Шолц управлява коалиция, в която просто има потребност от “Зелените ”. Тези хора обаче добре знаят, че към 80% от слънчевите панели в света се управляват от китайците. Тук са подготвени да си сътрудничат с Пекин. Предстои да забележим по какъв начин ли ще си заплати Германия. Американците ще ѝ обяснят.
Заглавие : Кадрите вземат решение всичко: Си Цзинпин остана отпред на ККП
Какво значат преизбирането на Си Цзинпин за водач на ККП, оставката на Лиз Тръс от премиерския пост, който тя заемаше едвам месец и половина, и идните след две седмици междинни избори в Съединени американски щати, на които Администрацията на Байдън ще загуби надзор над Конгреса? Имат ли общо? Че във всеки от тези случаи се взема решение въпросът за властта? Не единствено. Важното е, че виждаме кардинално разнообразни способи за решаването му. Освен това сполучливото разрешаване на въпроса за властта ни разрешава да предвиждаме изхода от геополитическата борба сред Запада, от една страна, и Китай и Русия, от друга.
На завършилия през вчерашния ден ХХ конгрес на КПК нямаше конспирация с преизбирането на Си Цзинпин за общоприет секретар - освен това, въпросът беше решен още през 2016 година, когато стана ясно, че предходният предел от два мандата ще бъде отстранен. Тоест, новината за третия мандат на Си продължава шест години, само че до самия край беше съвсем пренебрегната на Запад. Защо? За да може да играят на тематиката с несъгласието и неустойчивостта в китайското държавно управление. Виждаме същото във връзка с Русия: от какъв брой години се разискват тематиките за " здравословните проблеми " на Путин, " разцеплението в съветското управление " или прехвърлянето, т.е. предаването на властта от Путин след идващите избори. Така е и с Китай - с ремонти към обстоятелството, че Западът знае още по-малко за вътрешния живот на китайското държавно управление, в сравнение с за нашия, и те схващат подредбите в него толкоз зле, колкото ги разбираха в руските години (С кремлинолози, гадаещи по разположението на членовете на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз на Мавзолея по време на паради).
Си Цзинпин може да ръководи цялостен живот: няма ограничавания за това какъв брой дълго може да бъде на власт в ККП. Освен това, с цел да резервира властта си, той не трябваше да остава на поста общоприет секретар от самото начало - теоретично той можеше да го се отдръпна от него след 10 години, като съобщи стола на предстоящ правоприемник, само че резервира поста началник на Централният боен съвет - основен орган, който разрешава надзор, в това число стратегически решения. Но това ще зависи от здравословното му положение: в случай че разреши, тогава Си, несъмнено, ще да остане на поста си най-малко до 2035 година
Тази година от дълго време е избрана в партийни и държавни документи като миг за реализиране на социалистическата рационализация, създаване на умерено проспериращо общество и довеждане докрай на промените. Тоест Китай ще стане толкоз мощен, че никой и нищо няма да може да го спре по пътя към реализиране на главната цел, сложена за 2049 година, т.е. стогодишнината от основаването на КНР. След това Китай би трябвало да стане „ великата мощ на актуалния социализъм, богата, мощна, хармонична “ и впрочем. С други думи, световен хегемон вместо Съединени американски щати ли? Не, просто най-силната, най-богатата и обективна (тоест хармонично) уредена страна в света.
Има ли Си съображение за сходни упоритости? Разбира се. Освен това той може освен да докара Китай до последния стадий от изкачването към върха, само че и да види резултата (не единствено Дън Сяопин, само че и доста други китайски водачи са живели в пенсия доста над 90 години). Засега е ясно: по пътя към 2035 година Си ще би трябвало да преодолее доста провокации и тествания – и казусът с Тайван не е главният (макар и най-горещият за американците).
Трансформацията на международния ред върви доста по-бързо, в сравнение с изглеждаше преди три години, което значи, че напрежението, което Китай ще изпита, ще бъде по-високо от предстоящото. Това важи за всичко – и стопанската система, и външната търговия, и идеологията, и интернационалните връзки. Китай искаше да измине по-голямата част от пътя до върха при в случай че не слънчево, то най-малко безшумно време, само че снежната стихия стартира на по-ниска надморска височина, в сравнение с очакваше. Сега би трябвало да отиде по-далеч при доста по-трудни условия и от време на време да стопира, с цел да не падне. Но Си няма да се откаже от задачата си, както и Владимир Путин няма да се откаже от своята. Всеки от тях слага преди всичко националните ползи на страната си, само че на международната сцена стоят тил до тил. И по пътя към върха от ден на ден ще би трябвало да вървят дружно.
Путин и Си са на практика връстници - китайският водач ще отпразнува 70-ия си рожден ден идващия юни, макар че имат изцяло друг генезис и житейски опит. Но колкото по-дълго са на власт, толкоз повече общи неща имат – и освен тъй като схващат по-добре големите преимущества на тясното и стратегическо съдействие сред нашите страни. Путин е на върха на властта от съвсем 23 години, само че и Си не дилетант. Десет години на първа позиция, а преди този момент пет години на позицията на правоприемник, т.е. втори човек.
За десетилетие и половина Си Цзинпин натрупа голям опит, в това число във външната политика, а тази страна е слаба за доста китайски водачи. Сега Си стана умел интернационален състезател и по отношение на Путин в световните каузи тяхното въздействие е даже голямо. И двамата могат да отделят от ден на ден и повече сила за външни фронтове, също така да възнамеряват и играят, разчитайки на персоналната си мощ, в дълготрайна вероятност (Путин може да бъде избран отново за президент през 2030 г.). Тоест във времето, когато ще настъпят основни промени в международния ред: той ще стане необратим и в доста връзки преходът му от западноцентричен към многополюсен, учреден на салдото на силите сред основни цивилизации и междурегионални съюзи, ще отнеме място.
Доверието играе основна роля както в персоналните, по този начин и в междудържавните връзки, изключително когато става въпрос за нуждата от създаване на стратегически проекти. Следователно Путин и Си, единствено с помощта на това, получават в допълнение преимущество пред своите противници - Запада и неговото ядров лицето на англосаксонските сили.
Защото атлантическият хайлайф се сблъска освен с рецесия в целия си глобализационен план (и една от главните аргументи бяха личните им неточности, свързани с надценяване на опциите им и подценяване на степента на опозиция на цивилизационните сили), само че и с кадрова рецесия в личните си редици. Ясно е, че англосаксонските сили се ръководят не от човеци, а от системи, институции, структури, следени от непублични елити. Но рецесията на глобалисткия план също съответствува с рецесията на обществената власт, т.е. на публичните елити: виждаме това в най-очевидната форма в Съединени американски щати и Англия от 2015-16 година насам, т.е. с Брекзит и успехите на Тръмп (една сплотяваща се Европа има свои лични — и не по-малко — проблеми, само че от геополитическа позиция тя е водена).
Англосаксонците имат сериозна кадрова рецесия с обществени персони - по тази причина антисистемният Тръмп се явява като предизвикателство към системата, по тази причина искрено слабата Тръс се озовава на Даунинг Стрийт, по тази причина бяха принудени да побеждават Тръмп със 78-годишния Байдън, който няма кой да размени през 2024 година Ако всичко това не беше насложено върху външни провокации за англосаксонците, тяхната система въпреки всичко можеше да се оправи с вътрешния политически дисбаланс. Но в изискванията на външна стихия кадровият проблем, т.е. въпросът за висшата власт (тази, която се демонстрира на избирателя), се оказва тънкото място за страните от ядрото на международния капитал.
Ето за какво са толкоз нелепи разсъжденията на западните политици за това по какъв начин ще изградят връзки с Русия „ след Путин “ или техните гадания за приемника на Си Цзинпин. Икономическото, военното и пропагандното (в международен мащаб) предимство на обединявания Запад е към момента огромно, само че очевидно трендовете не са в негова изгода. И като се има поради, че Западът даже не може да откри капитани за кораба, попаднал в стихия, тъжните вероятности могат да станат действителност доста по-скоро, в сравнение с наподобява от 2022 година
Китайците и руснаците знаят освен какво не желаят и кой е съперникът им, само че и накъде отиват (въпреки че имаме проблеми с облика на бъдещето, само че ще стане по-ясно с напредването на спецоперацията) и кой е водещи. Няма да оставим на Запада да ни отклони от този път.
Превод: В.Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Вече са минавали от тук
Според “Блумбърг ” администрацията на Джо Байдън се готви да забрани съветския алуминий.
След тази вест котировките на Лондонската железна борса незабавно се повишиха с 8,5% до 2400 $ за звук. Русия е вторият по величина производител на алуминий в света след Китай, с шест % дял от международния пазар.
През 2018 година “Русал ” към този момент беше под наказания. Това на процедура сковава американските и европейските металурзи. Увеличението на вносните мита докара до 60% скок в цената на алуминиевия оксид, който е основен съставен елемент в производството на метала.
Тогава австралийско-британският тръст “Рио Тинто ” разгласи вероятното прекъсване на няколко предприятия. “Алкоа ”, най-големият производител на алуминий в Съединени американски щати, предизвести за всеобщи съкращения, а различен колос, “Сенчъри Алуминъм ”, регистрира внезапен спад на облагите.
„ Митата имаха противоположен резултат: високите облаги бяха изядени от изкривения пазар и фантастичните нараствания на разноските “, сподели изпълнителният шеф на “Алкоа ” Рой Харви. Двуалуминиевият оксид се трансформира в най-големия разходен продукт, задминавайки даже електричеството.
Списък с благоприятни условия
Сега, съгласно “Блумбърг ”, Белият дом обмисля три разновидността: цялостна възбрана на доставките, внезапно увеличение на митата и наказания против “Русал ”. В структурата на американския импорт съветският алуминий съставлява към 10 %.
През последните шест месеца износът на алуминий и никел от Русия за Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз е повишен със 70% спрямо предходната година. Месечните доставки на алуминий за американците са до 21 на 100.
Засега котировките понижават: с повече от 20% по отношение на пролетта, заради инфлацията и влошаващите се стопански вероятности. От август обаче автомобилният пазар в Съединени американски щати и Европейски Съюз бързо се възвръща от пандемията. Това значи, че търсенето на първични материали ще се усили. Важен фактор е и прекосяването към електрическа двигателна сила. Ако в елементарна кола алуминият коства приблизително 534 $, то в електрическата кола той коства съвсем 650 $, отбелязва Михаил Аким, професор във ВШИ.
В допълнение, алуминият се употребява необятно в строителството, в производството на домашен уреди, електронните джаджи, в авиационната промишленост, космоса и защитата.
Собственият не стига
В Европа и Съединени американски щати има производители на примитивен алуминий, само че те не са задоволителни.
" Трябва да се има поради, че тази промишленост е доста енергоемка. Русал употребява главно относително " зелена " електрическа енергия от водноелектрически централи. Китай най-вече въглища ", показва Михаил Аким.
В случай на възбрана на вноса от Русия цените на американския пазар ще скочат с 10-20%, считат анализатори. Ще има дефицит и той няма да бъде решен бързо.
" В Съединени американски щати производството спада, да вземем за пример “Алкоа ” затвори линия за електролиза от 54 000 тона в завода си в щата Индиана. Всички основни консуматори на алуминий, от металурзите до автомобилната промишленост, ще бъдат наранени ", споделя Леонид Хазанов, самостоятелен специалист промишлен специалист.
Съмнителни други възможности
Недостигът ще принуди американците да купуват метал в чужбина на повишени цени. Възможно е вносът от Канада да се усили, счита Николай Неплюев, финансов специалист и съветник по частни вложения.
Според Хазанов заводите в Китай и Близкия изток могат да се преглеждат като различни снабдители.
" Вносът на алуминий от Китай обаче не е преференциален за Вашингтон по политически аргументи - това е усилването на въздействието на Пекин. А предприятията от Близкия изток няма да обезпечат нужните размери, като се има поради, че към този момент имат задоволително поръчки. Както и да е, цените за американските клиенти сигурно ще бъдат нараснали “, уверен е анализаторът.
Ситуацията в Европа, сподели той, зависи от Байдън. Ако той забрани единствено вноса в Съединени американски щати, тогава изтеглените количества ще бъдат пренасочени към Европейски Съюз, където е малко евентуално металът да бъде зарязан. Ако приказваме за наказания против “Русал ”, то актуалните му европейски клиенти могат да прекратят съществуващите си контракти, с цел да не си основават проблеми. И след американците, те също ще би трябвало да търсят други сътрудници.
" Иранизирането " на доставките по сиви схеми единствено ще обогати медиаторите от трети страни, акцентират специалистите. А рестриктивните мерки върху бизнеса в долари доста ще усложнят международната търговия с алуминий.
Заглавие : Съединени американски щати принуждават Европа към самоубийство
Поредната акция по самопоглъщането на Европа се организира в края на предходната седмица в Брюксел. Това беше срещата на високо ниво на Европейски Съюз и други събития, на които проамерикански настроени европейци нападнаха Германия и другите заболели някогашни европейски водачи, настоявайки за стъпка на зад във връзка с бизнеса и като цяло на всевъзможни връзки с Китай.
Ако приказваме за съответните резултати от тази бурна двудневна замяна на отзиви, те не са огромни. Европейски Съюз е толкоз необикновен механизъм, той не толкоз дава нареждания на своите страни членки, колкото оказва напън върху тях. Тоест най-често никой няма потребност от признатите компромисни дефинитивни документи, въпросът е в полемиките за тях и по други мотиви.
Механиката на напън е почти следната: идват сигнали от европейското държавно управление в Брюксел - Европейската комисия, а тя излъчва команди от Вашингтон, подкрепяни от хор гневните балтийски джуджета и другите сходни.
А ето по какъв начин беше в тази ситуация: в навечерието на срещата в Съединени американски щати се появи Стратегията за национална сигурност, където Китай е посочен като главно геополитическо предизвикателство. Веднага стартира да се раздвижва един от по-малко забележимите трансмисионни ремъци - Европейската работа за външна активност (малък мозъчен концерн в Брюксел, който се управлява персонално от Жозеп Борел, първият посланик на ЕС). Тази работа приготви документ за срещата, в който европейците се приканват да втвърдят връзките си с Китай, защото той е и геополитическо предизвикателство за Европа. Самият Борел незабавно приказва, повтаряйки всички съществени положения на отчета. Освен това той разгласи малко конкретика: би трябвало да „ понижим зависимостта “, можете да си сътрудничим с Китай единствено във връзка с „ битката с изменението на климата “, в екологията и медицината.
Всичко като по часовник. В случая най-ясно се изрече министър-председателят на Финландия, която предизвести европейците да не си сътрудничат със " страни като Китай ".
Не бива да мислите, че те говореха единствено за това: те също се караха за взаимно подкрепяне в доставките на горива преди пагубната зима, те се пробваха да обсъдят глобите против Иран за прекомерно ефикасните дронове. Но в случай че приказваме за геополитически последствия, тогава главният сюжет беше китайският. По-точно - китайско-германският.
Факт е, че при започване на ноември се очакваше немският канцлер Олаф Шолц да посети Пекин отпред на мощна делегация от немски бизнес. Няма дата, само че има информация за тези доста зли джуджета, които предизвестяват Германия: никакви обособени покупко-продажби с Пекин, Европа би трябвало да приказва с китайците в един глас - техният, несъмнено, глас.
Тук би трябвало да напомним, че Жозеп Борел, който в този момент води конвоя, търсещ бракоразвод от Китай, загатна очевидното не толкоз от дълго време: че Китай „ основава основите за нашия разцвет “. Тоест целият неотдавнашен сладостен живот на европейците беше построен върху относително евтина работна ръка (с висока квалификация) от Китай. Плюс евтини доставки на енергийни запаси от Русия.
С енергийните запаси всичко към този момент е ясно, макар обстоятелството, че самите европейци не го схващат доста добре - те се кълнат на своите срещи на високо ниво. Сега, с цел да трансфорат Европа дефинитивно в развалина, напълно подвластна от Съединени американски щати, остава да пресекат втория ѝ източник на обикновено битие.
Цялостната картина тук е следната: още през 2020 година Китай зае позицията на първия търговски сътрудник на Европейски Съюз, изпреварвайки Съединени американски щати (тези числа не включват услугите и другите финанси, тук Съединени американски щати са начело). В края на предходната година комерсиалният оборот сред КНР и Европейски Съюз се усили още повече и възлиза на 695,5 милиарда евро, до момента в който Съединени американски щати усили изоставането си. Тази година растежът още веднъж е с 8,8 %, а европейските вложения в Китай също са нарастнали внезапно. Това е геополитическо предизвикателство (преди всичко за САЩ).
Но това е Европа като цяло. Но в случай че е по страни, то е ясно, че Германия, Италия и още няколко страни търгуват и си сътрудничат с Китай, само че не и упоменатите дребни балтийци и впрочем. И в този момент поражда невиждана обстановка за тях: свалянето на европейските водачи, германците, провалянето на немската промишленост. И тогава, кой знае, Полша може да стане основната мощ на Европа и всички останали - и изключително германците - ще се опасяват от нея.
От самото начало украинският скрит план беше употребен и за спиране на китайско-европейските връзки. На първи април, 1 април, се организира среща на високо ниво ЕС-Китай, на която напълно съществено се пробваха да убедят Пекин да " осъди Москва ". Въпреки това в Брюксел имаше „ усеща, че Китай не е заинтригуван да оказва напън върху Русия “. Сега всичко ще бъде по-сериозно.
Какъв е ползата на Китай в европейската посока? На първо място би трябвало да има просперираща стопанска система, т.е. хората в Европа да живеят добре, да купуват китайски артикули и да изнасят нещо високотехнологично. Разрухата на Европа, където треперят от мраз и придвижват най-хубавата продукция в Съединени американски щати, не е толкоз забавна за Китай. Следователно територията, която се е лишила от съветски петрол и газ, губи своята прелест, само че в бъдеще се чака стопански напредък в други райони, които са другари на Китай - Близкия изток, Африка, Латинска Америка, да не приказваме за прилежаща Азия.
Особеното в обстановката за Олаф Шолц е, че ръцете му са вързани освен от съседите му по Балтийско море. Има и пета колона - дребни зелени човечета, т.е. фанатици, за които да унищожат личната си и други промишлености, да върнат хората в Средновековието, е фантазия и смисълът на целия им политически живот. Шолц управлява коалиция, в която просто има потребност от “Зелените ”. Тези хора обаче добре знаят, че към 80% от слънчевите панели в света се управляват от китайците. Тук са подготвени да си сътрудничат с Пекин. Предстои да забележим по какъв начин ли ще си заплати Германия. Американците ще ѝ обяснят.
Заглавие : Кадрите вземат решение всичко: Си Цзинпин остана отпред на ККП
Какво значат преизбирането на Си Цзинпин за водач на ККП, оставката на Лиз Тръс от премиерския пост, който тя заемаше едвам месец и половина, и идните след две седмици междинни избори в Съединени американски щати, на които Администрацията на Байдън ще загуби надзор над Конгреса? Имат ли общо? Че във всеки от тези случаи се взема решение въпросът за властта? Не единствено. Важното е, че виждаме кардинално разнообразни способи за решаването му. Освен това сполучливото разрешаване на въпроса за властта ни разрешава да предвиждаме изхода от геополитическата борба сред Запада, от една страна, и Китай и Русия, от друга.
На завършилия през вчерашния ден ХХ конгрес на КПК нямаше конспирация с преизбирането на Си Цзинпин за общоприет секретар - освен това, въпросът беше решен още през 2016 година, когато стана ясно, че предходният предел от два мандата ще бъде отстранен. Тоест, новината за третия мандат на Си продължава шест години, само че до самия край беше съвсем пренебрегната на Запад. Защо? За да може да играят на тематиката с несъгласието и неустойчивостта в китайското държавно управление. Виждаме същото във връзка с Русия: от какъв брой години се разискват тематиките за " здравословните проблеми " на Путин, " разцеплението в съветското управление " или прехвърлянето, т.е. предаването на властта от Путин след идващите избори. Така е и с Китай - с ремонти към обстоятелството, че Западът знае още по-малко за вътрешния живот на китайското държавно управление, в сравнение с за нашия, и те схващат подредбите в него толкоз зле, колкото ги разбираха в руските години (С кремлинолози, гадаещи по разположението на членовете на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз на Мавзолея по време на паради).
Си Цзинпин може да ръководи цялостен живот: няма ограничавания за това какъв брой дълго може да бъде на власт в ККП. Освен това, с цел да резервира властта си, той не трябваше да остава на поста общоприет секретар от самото начало - теоретично той можеше да го се отдръпна от него след 10 години, като съобщи стола на предстоящ правоприемник, само че резервира поста началник на Централният боен съвет - основен орган, който разрешава надзор, в това число стратегически решения. Но това ще зависи от здравословното му положение: в случай че разреши, тогава Си, несъмнено, ще да остане на поста си най-малко до 2035 година
Тази година от дълго време е избрана в партийни и държавни документи като миг за реализиране на социалистическата рационализация, създаване на умерено проспериращо общество и довеждане докрай на промените. Тоест Китай ще стане толкоз мощен, че никой и нищо няма да може да го спре по пътя към реализиране на главната цел, сложена за 2049 година, т.е. стогодишнината от основаването на КНР. След това Китай би трябвало да стане „ великата мощ на актуалния социализъм, богата, мощна, хармонична “ и впрочем. С други думи, световен хегемон вместо Съединени американски щати ли? Не, просто най-силната, най-богатата и обективна (тоест хармонично) уредена страна в света.
Има ли Си съображение за сходни упоритости? Разбира се. Освен това той може освен да докара Китай до последния стадий от изкачването към върха, само че и да види резултата (не единствено Дън Сяопин, само че и доста други китайски водачи са живели в пенсия доста над 90 години). Засега е ясно: по пътя към 2035 година Си ще би трябвало да преодолее доста провокации и тествания – и казусът с Тайван не е главният (макар и най-горещият за американците).
Трансформацията на международния ред върви доста по-бързо, в сравнение с изглеждаше преди три години, което значи, че напрежението, което Китай ще изпита, ще бъде по-високо от предстоящото. Това важи за всичко – и стопанската система, и външната търговия, и идеологията, и интернационалните връзки. Китай искаше да измине по-голямата част от пътя до върха при в случай че не слънчево, то най-малко безшумно време, само че снежната стихия стартира на по-ниска надморска височина, в сравнение с очакваше. Сега би трябвало да отиде по-далеч при доста по-трудни условия и от време на време да стопира, с цел да не падне. Но Си няма да се откаже от задачата си, както и Владимир Путин няма да се откаже от своята. Всеки от тях слага преди всичко националните ползи на страната си, само че на международната сцена стоят тил до тил. И по пътя към върха от ден на ден ще би трябвало да вървят дружно.
Путин и Си са на практика връстници - китайският водач ще отпразнува 70-ия си рожден ден идващия юни, макар че имат изцяло друг генезис и житейски опит. Но колкото по-дълго са на власт, толкоз повече общи неща имат – и освен тъй като схващат по-добре големите преимущества на тясното и стратегическо съдействие сред нашите страни. Путин е на върха на властта от съвсем 23 години, само че и Си не дилетант. Десет години на първа позиция, а преди този момент пет години на позицията на правоприемник, т.е. втори човек.
За десетилетие и половина Си Цзинпин натрупа голям опит, в това число във външната политика, а тази страна е слаба за доста китайски водачи. Сега Си стана умел интернационален състезател и по отношение на Путин в световните каузи тяхното въздействие е даже голямо. И двамата могат да отделят от ден на ден и повече сила за външни фронтове, също така да възнамеряват и играят, разчитайки на персоналната си мощ, в дълготрайна вероятност (Путин може да бъде избран отново за президент през 2030 г.). Тоест във времето, когато ще настъпят основни промени в международния ред: той ще стане необратим и в доста връзки преходът му от западноцентричен към многополюсен, учреден на салдото на силите сред основни цивилизации и междурегионални съюзи, ще отнеме място.
Доверието играе основна роля както в персоналните, по този начин и в междудържавните връзки, изключително когато става въпрос за нуждата от създаване на стратегически проекти. Следователно Путин и Си, единствено с помощта на това, получават в допълнение преимущество пред своите противници - Запада и неговото ядров лицето на англосаксонските сили.
Защото атлантическият хайлайф се сблъска освен с рецесия в целия си глобализационен план (и една от главните аргументи бяха личните им неточности, свързани с надценяване на опциите им и подценяване на степента на опозиция на цивилизационните сили), само че и с кадрова рецесия в личните си редици. Ясно е, че англосаксонските сили се ръководят не от човеци, а от системи, институции, структури, следени от непублични елити. Но рецесията на глобалисткия план също съответствува с рецесията на обществената власт, т.е. на публичните елити: виждаме това в най-очевидната форма в Съединени американски щати и Англия от 2015-16 година насам, т.е. с Брекзит и успехите на Тръмп (една сплотяваща се Европа има свои лични — и не по-малко — проблеми, само че от геополитическа позиция тя е водена).
Англосаксонците имат сериозна кадрова рецесия с обществени персони - по тази причина антисистемният Тръмп се явява като предизвикателство към системата, по тази причина искрено слабата Тръс се озовава на Даунинг Стрийт, по тази причина бяха принудени да побеждават Тръмп със 78-годишния Байдън, който няма кой да размени през 2024 година Ако всичко това не беше насложено върху външни провокации за англосаксонците, тяхната система въпреки всичко можеше да се оправи с вътрешния политически дисбаланс. Но в изискванията на външна стихия кадровият проблем, т.е. въпросът за висшата власт (тази, която се демонстрира на избирателя), се оказва тънкото място за страните от ядрото на международния капитал.
Ето за какво са толкоз нелепи разсъжденията на западните политици за това по какъв начин ще изградят връзки с Русия „ след Путин “ или техните гадания за приемника на Си Цзинпин. Икономическото, военното и пропагандното (в международен мащаб) предимство на обединявания Запад е към момента огромно, само че очевидно трендовете не са в негова изгода. И като се има поради, че Западът даже не може да откри капитани за кораба, попаднал в стихия, тъжните вероятности могат да станат действителност доста по-скоро, в сравнение с наподобява от 2022 година
Китайците и руснаците знаят освен какво не желаят и кой е съперникът им, само че и накъде отиват (въпреки че имаме проблеми с облика на бъдещето, само че ще стане по-ясно с напредването на спецоперацията) и кой е водещи. Няма да оставим на Запада да ни отклони от този път.
Превод: В.Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ