***ВЪРВЯ ПОКРАЙ КОЛИТЕ, спрели пред варненско училище. Стъклото на една

***ВЪРВЯ ПОКРАЙ КОЛИТЕ, спрели пред варненско учебно заведение. Стъклото на една от тях се смъква и измежду вълните тютюнев пушек съзирам цялостна, подпухнала жена с цигара, а на задната седалка две дребни деца.
- Вие сте оня, Емил Златев, нали? - слушам разкъсан глас.- Оня, същият - удостоверявам с особена, бъкаща от липса на топлина, усмивка. Усмивка без съществуване на усмивка.- От доста време желая да ви запитвам за здравето си - продължава цигареното създание, а аз давам крачка обратно, тъй като излизащият от вътрешната страна канцероген може да задуши и вол.Зяпам я няколко секунди.- Преди да попитате за здравето си, дали не е належащо да се заинтересувате за здравето на децата си? - изказвам неприязнено и показвам с глава към задната седалка. - Как, мислите, им се отразява тоя облак тютюн и то в затвореното купе?Пушещата поглежда децата и отсича:- Нищо им няма. Свикнали са.Мдааа, споделям си и с цел да не отворя вратата, да я извлека на открито и да й лепна здрав пестник, подминавам нататък, додето слушам:- Златев, ей, Златев! Чакай малко, бе!Свивам юмруци в джобовете и вървя без да се обръщам.Демокрация ли?Демокрация ли, казахте?
***ЕДИН БАЩА, С ЦИГАРА В РЪКА МИ ДОВЕРЯВА:- Имам две дъщерички, обаче доста са им слаби дробовете.Мълча, виждам го и очаквам.- Много кашлят. С жена ми пушим на балкона, в никакъв случай в стаята, само че те се скъсват да кашлят.Дърпам се на отдалеченост от дима на цигарата и подмятам:- Не мислиш ли, че кашлицата им идва от това, че с жена ти пушите? Дрехите ви, кожата ви, дъхът ви... всичко излъчва миризма на цигари, това нервира детските дробове и те се стремят да се освободят от него. А то е отрова. Съзнаваш ли го?Той изтръсква цигарата, пъха я в единия ъгъл на устата и додето се мръщи от дима, споделя:- Абе, не е по този начин, просто са им слаби дробовете. Пък като пораснат, сами ще си изберат дали да пушат или не.Усмихвам се с оная, изчезналата усмивка.- Мислиш ли, че като пораснат ще имат някакъв избор? - запитвам.- Е, че по какъв начин? Всеки има!- Има, но няма! - отрязвам. - Закърмени са с мляко, в което плува никотин. Живеят в дом, в който всичко мирише на цигари, родителите им дишат в лицата им никотин, по улицата виждат възрастни с цигари... Това е техният свят и това са образците, които виждат. Не познават нищо друго, с цел да го изберат.Онзи ме гледа.- И какво в този момент? - пита. - Да откажа пушенето ли? Няма да стане!- Дори поради децата?Той мълчи, гледа в земята, пуши и повтаря:- Няма да стане тая!Усмихвам се, вглеждам се в „ виновните “ му бащини очи и тъй като диалогът е привършен, махвам с ръка и подминавам.С юмруци, свити в джобовете.Понеже е народна власт.
***НЕЩО, КОЕТО НЕ ЗНАЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ:Бори се единствено мощният организъм.Само мощният организъм подхваща непрекъснати опити да се отърси, да се пребори и да преодолее нещо.Детето е малко, наподобява слабичко, само че...Но физиологичните му системи са във напредък и въпреки неукрепнали, не търпят отровите и задушаващия тютюнев пушек, по тази причина дробовете спазматично се борят да ги изхвърлят.Ако нападателната тютюнева намеса на неразбиращите родители продължи, въпрос на време е детското тяло да привикне, да се съобщи и да се откаже. И всички да въздъхнат умерено, без да схващат, че борещото се до неотдавна младо тяло към този момент е в нескончаем нокдаун, от който след време ще излезе с цената на тежки заболявания, завещани му от родителите и възрастните. А опцията за избор... е съвсем несъществуваща.Не и в сходно домашно, учебно, улично и публично човешко обграждане.
***В КРАЯ:Изводите ли?Изводите са лесни.Важното е действието на всички нас... след изводите.
Източник