Върнете се в спомените си години назад. Трябва да се

Върнете се в спомените си години обратно. Трябва да се потопите надълбоко в тях, с цел да разберете дали фамилията, в което сте израснали, е било дисфункционално. Баща ви може да е осигурявал финансовата сигурност на фамилията, само че в случай че е изпитвал дълбока злоба или съмнение към дамите, то и неспособността му да ви обича ви е възпряла и вие да се обикнете. Или пък отношението на майка ви към вас, която е проявявала ревнивост и съревнование в тесния фамилен кръг, а на обществено място се е перчела и хвалела с вас - това ви е подтиквало да се държите добре, с цел да спечелите утвърждението й, само че ви е изпълвало със боязън пред враждебността, която вашият триумф е пораждал у нея. Представяме ви мненията на Робин Норууд („ Параноя на пристрастеността ”) и Джон Братшоу („ Тайните на фамилията ”) за токсичната среда, в която се формираме и пренасяме след това в личните си фамилии.
Според Робин Норууд, основното, което би трябвало да се разбере е, че всички нездрави фамилии са неспособни да разискват главните си проблеми, да доближават до корените на явленията. Обсъждат се всевъзможни въпроси, постоянно до погнуса, с цел да не се доближи до основни фамилни секрети, от което фамилиите стават дисфункционални (с нарушени или мощно смутени фамилни функции). Доколко дисфункционално е едно семейство и до каква степен тежко са повредени членовете му се дефинира от степента на мистериозност - бягството от разискване на проблемите. Дисфункционално е това семейство, в което всеки извършва тъкмо избрана фамилна роля и общуването е сведено до изразяването на тази роля. Членовете му не са свободни да разкриват цялостната гама от усеща, прекарвания, потребности и стремежи, а по-скоро са  лимитирани до осъществяването на онази роля, която най-добре подхожда на останалите функции в фамилията. Всяко семейство е построено върху осъществяването на избрани функции, само че промяната на изискванията би трябвало да води и до промени и пригаждане на неговите членове, с цел да се резервира здравината на фамилията. Например майчинската грижа към едногодишното дете е извънредно несъответствуваща за тринадесетгодишното и майката би трябвало да се нагоди към новите действителности. В дисфункционалните фамилии се отхвърлят основните аспекти на действителността и функциите остават непроменени, написа авторката на „ Параноя на пристрастеността ”.Когато никой не е в положение да споделя това, което го вълнува и което вълнува и фамилията като цяло - в действителност, когато съществува негласна възбрана върху сходно шерване (сменя се тематиката на разговор) или когато възбраната е очевидна („ Не обсъждаме такива неща! " ) е допустимо приучване в обезверение в личните оценки, усеща, усещания. Семейството отхвърля фамилната действителност, ние също започваме да я отхвърляме. Изгражда се неустановеност и нерешителност в оценяването както на личните проблеми, по този начин и на външните. Това непоправимо спъва развиването на главните принадлежности, посредством които изживяваме живота си и откриваме контакти с хора и обстановки, споделя Норууд. 
А ето какво ни демонстрира пък схемата на Братшоу за крепко семейство:
Функционалното семейство е:– единицата, с помощта на която оцеляваме и растем ;– почвата, осигуряваща прочувствените потребности на всички членове –баланс сред автономност и взаимозависимост, както и обществена и полова подготовка ;- обезпечава израстване и развиване на всеки обособен член, в това число и на родителите;– място, където човек построява своето самочувствие;– съществена обществена единица, витално значима за обществото.Общуването в едно функционално семейство е съответно и учредено на прекарванията.
Какви са характерностите на здравото семейство:
Висока степен на схващане за себе си и за другите.
Поведение, учредено на съответни сетивни усещания. Ясно схващане за персонална отговорност.
Обратна връзка за осъзнаването на непознатото държание и за личните ни реакции.
Желание да разкрием какво усещаме, желаеме или желаем.
Правилата в едно функционално семейство са открити и ясни.
Двамата съпрузи осъзнават фамилните разлики и им дават изява посредством разпоредбите за другарство, държание и отношение. Тези разлики не се преглеждат като положителни или лоши- просто се одобряват като такива, без това да значи, че спор няма. Наличието му свидетелства за близки и чисти връзки. Откритият спор е тип другарство.При дисфункционалните фамилии проблемите се отхвърлят – там царува или цялостно единодушие / да не се опълчват / или студенина.