През септември се навършват 135 години от рождението на Георги Антонов - достоен флотски офицер и радетел за българската морска идея
Варна. През септември се навършват 135 години от рождението на на Георги Ангелов Антонов – заслужен флотски офицер и труженик за българската морска концепция. Това описаха за Радио „ Фокус “ – Варна от Военноморския музей във Варна.
През 1906 година той приключва Военното учебно заведение като артилерист. Изпратен е на работа като подпоручик във Военния флот. През 1908 година приключва Морския офицерски курс, а по-късно като стажант плава на френски търговски параход, където получава морска практическа подготовка.
През 1912 година е изпратен да специализира в Минния офицерски клас в Морското инженерно учебно заведение „ Император Николай I ” в Кронщат, само че заради експлоадирането на Балканската война се връща в България. Командва бреговата батарея във Варна, а по-късно е изпратен в Дедеагач в новосформираната Беломорска част на флота.
След края на Междусъюзническата война се връща в Русия, само че избухналата Първа международна война прекъсва образованието му.
През интервала от август 1914 до август 1915 година е шеф на Машинното учебно заведение във Варна. При включването на България в Първата международна война е шеф на минната защита на Беломорския флот. През 1916 година е назначен за пълководец на миноносец, а по-късно е командващ група миноносци в Черноморския флот и заместник-началник на Подвижната защита. В края на 1918 година е комендант на пристанище Кюстенджа (Констанца), където, след малко боледуване, на 13 януари 1919 година умира от петнист тиф.
Капитан-лейтенант Георги Антонов се демонстрира и като шпионин в интерес на нашия флот. Преди Балканската война през 1911 година, по време на плаването с френски търговски параход, съумява да събере информация за турския боен флот, неговата организацията, защитата на Проливите и турското морско въоръжение, за което рапортува в Щаба на флота.
Името му е измежду тези, които интензивно разпространяват българската морска концепция, макар, че не доживява основаването на Българския национален морски сговор. Георги Антонов е преводач и създател на учебници и книги, измежду които „ Ръководство по морско дело “ и „ Южната ни граница “. Публикува публикации във всекидневния и военния щемпел, в които обяснява смисъла на морето и ролята на военния флот. Съставя „ Речник към опита за събирание материали за българската военно-морска терминология “, като с това става основоположник на едно течение за пречистване на морския ни език от непознати термини.
За службата си е награден с наши и задгранични оценки, измежду които: Народен медал „ За военна заслуга “ V степен, медал за смелост IV степен
През 1906 година той приключва Военното учебно заведение като артилерист. Изпратен е на работа като подпоручик във Военния флот. През 1908 година приключва Морския офицерски курс, а по-късно като стажант плава на френски търговски параход, където получава морска практическа подготовка.
През 1912 година е изпратен да специализира в Минния офицерски клас в Морското инженерно учебно заведение „ Император Николай I ” в Кронщат, само че заради експлоадирането на Балканската война се връща в България. Командва бреговата батарея във Варна, а по-късно е изпратен в Дедеагач в новосформираната Беломорска част на флота.
След края на Междусъюзническата война се връща в Русия, само че избухналата Първа международна война прекъсва образованието му.
През интервала от август 1914 до август 1915 година е шеф на Машинното учебно заведение във Варна. При включването на България в Първата международна война е шеф на минната защита на Беломорския флот. През 1916 година е назначен за пълководец на миноносец, а по-късно е командващ група миноносци в Черноморския флот и заместник-началник на Подвижната защита. В края на 1918 година е комендант на пристанище Кюстенджа (Констанца), където, след малко боледуване, на 13 януари 1919 година умира от петнист тиф.
Капитан-лейтенант Георги Антонов се демонстрира и като шпионин в интерес на нашия флот. Преди Балканската война през 1911 година, по време на плаването с френски търговски параход, съумява да събере информация за турския боен флот, неговата организацията, защитата на Проливите и турското морско въоръжение, за което рапортува в Щаба на флота.
Името му е измежду тези, които интензивно разпространяват българската морска концепция, макар, че не доживява основаването на Българския национален морски сговор. Георги Антонов е преводач и създател на учебници и книги, измежду които „ Ръководство по морско дело “ и „ Южната ни граница “. Публикува публикации във всекидневния и военния щемпел, в които обяснява смисъла на морето и ролята на военния флот. Съставя „ Речник към опита за събирание материали за българската военно-морска терминология “, като с това става основоположник на едно течение за пречистване на морския ни език от непознати термини.
За службата си е награден с наши и задгранични оценки, измежду които: Народен медал „ За военна заслуга “ V степен, медал за смелост IV степен
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ