Доц. Преслав Пеев, Институт по Океанология: Разработваме туристически маршрут, който да проследява развитието на древните пристанища по българското Черноморие
Варна. През последните две години работим върху един доста забавен план под името „ Инвентаризация на късноантични и средновековни пристанища по Западното Черноморие “. Неговата цел е да разпространяват античните пристанища по българското Черноморие. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Варна доцент доктор Преслав Пеев, от Секция „ Морска геология и археология ”, към Институт по океанология – Българска академия на науките. Той уточни, че още от зората на човешката активност към Черно море животът е мощно повлиян от свързаността с морето.
Последното се отразява от една страна от разнообразни аспекти на мореплаването, а въпреки това от обвързваните с него крайбрежни инфраструктури. Българското Черноморие съставлява район с неповторими географски характерности, играещ решаваща геополитическа роля като свързващо звено сред комерсиалните връзки север - юг сред Константинопол, Дунавския район и Североизточна Европа. По думи на доцент Пеев, българското крайбрежие и тамошните пристанища заемат особено място в портоланите и мореплавателните карти.
Проектът се финансира от Фонда за научни проучвания към Министерството на образованието и науката в България и по сходен фонд от Австрия.
„ От българска страна сме специалисти от Института по Океанология към Българска академия на науките и сътрудници от Регионалния исторически музей във Варна, а от австрийска страна това е отделът по „ Византийски проучвания “ към Австрийската академия на науките, както и един сътрудник от Германския исторически институт – филиал Истанбул.
Основната цел, която сме си сложили в този план е да създадем азбучник на всички открити и известни досега пристанища в българския бранш по Западното Черноморие. След като съберем цялата информация ще бъде издадена книга, в която ще бъдат разказани пристанищата, а също така ще организираме и симпозиум във Виена, на който ще представим нашите достижения “, изясни доцент Преслав Пеев.
Той уточни, че досега са проучени повече от 30 късноантични и средновековни пристанища по българския бряг.
„ Първоначално започнахме от известните пристанища, по които сътрудници археолози са работили. Събрахме цялостна библиографска информация, извадихме цялата налична информация, която се съдържа в писмените извори от Средновековието касаещи съответно пристанищната система по Западното Черноморие. Освен това разгледахме голям картографски материал още от края на 13-ти и началото на 14-ти век до 17-18-ти век.
След като събрахме първичната информация, предвиждаме теренни наблюдения, като за задачата ще използваме най-модерна техника, безпилотни летателни апарати и други сходни уреди, посредством които ще можем да картотекираме и пресъздаваме всички тези монументи, които да бъдат показани на по-широк кръг от фенове на историята и археологията.
В този план, ние преглеждаме българското крайбрежие и като част от един доста огромен търговски ареал, който е обхващал Средиземноморието, Черно море и Северно море. Тук е добре да се подчертае, че Черно море в никакъв случай не е било в периферията на Европа, даже в противен случай – то е един от центровете на Стария континент, изключително през интервала на късната древност и Средновековието. Именно поради това са и толкоз забавни пристанищата по нашия бряг “, сподели още Преслав Пеев.
Специалистът добави, че една от главните целеви групи към които е ориентиран плана са туристите.
„ Целта ни е да достигнем до хората, които се интересуват от история и археология. Всъщност, този план е естествено продължение на предходни наши планове, които още веднъж са в тенденция развиване и възстановяване на туристическите услуги в България. Дори имахме взаимен план с Румъния, в рамките, на който разработихме транснационални туристически направления, единият от които беше тъкмо за проучване на западно черноморските пристанища в България и Румъния. Разбира се, в този план акцентираме единствено и само на българските пристанища “, сподели в умозаключение доцент Преслав Пеев.
Десислава ВАСИЛЕВА
Последното се отразява от една страна от разнообразни аспекти на мореплаването, а въпреки това от обвързваните с него крайбрежни инфраструктури. Българското Черноморие съставлява район с неповторими географски характерности, играещ решаваща геополитическа роля като свързващо звено сред комерсиалните връзки север - юг сред Константинопол, Дунавския район и Североизточна Европа. По думи на доцент Пеев, българското крайбрежие и тамошните пристанища заемат особено място в портоланите и мореплавателните карти.
Проектът се финансира от Фонда за научни проучвания към Министерството на образованието и науката в България и по сходен фонд от Австрия.
„ От българска страна сме специалисти от Института по Океанология към Българска академия на науките и сътрудници от Регионалния исторически музей във Варна, а от австрийска страна това е отделът по „ Византийски проучвания “ към Австрийската академия на науките, както и един сътрудник от Германския исторически институт – филиал Истанбул.
Основната цел, която сме си сложили в този план е да създадем азбучник на всички открити и известни досега пристанища в българския бранш по Западното Черноморие. След като съберем цялата информация ще бъде издадена книга, в която ще бъдат разказани пристанищата, а също така ще организираме и симпозиум във Виена, на който ще представим нашите достижения “, изясни доцент Преслав Пеев.
Той уточни, че досега са проучени повече от 30 късноантични и средновековни пристанища по българския бряг.
„ Първоначално започнахме от известните пристанища, по които сътрудници археолози са работили. Събрахме цялостна библиографска информация, извадихме цялата налична информация, която се съдържа в писмените извори от Средновековието касаещи съответно пристанищната система по Западното Черноморие. Освен това разгледахме голям картографски материал още от края на 13-ти и началото на 14-ти век до 17-18-ти век.
След като събрахме първичната информация, предвиждаме теренни наблюдения, като за задачата ще използваме най-модерна техника, безпилотни летателни апарати и други сходни уреди, посредством които ще можем да картотекираме и пресъздаваме всички тези монументи, които да бъдат показани на по-широк кръг от фенове на историята и археологията.
В този план, ние преглеждаме българското крайбрежие и като част от един доста огромен търговски ареал, който е обхващал Средиземноморието, Черно море и Северно море. Тук е добре да се подчертае, че Черно море в никакъв случай не е било в периферията на Европа, даже в противен случай – то е един от центровете на Стария континент, изключително през интервала на късната древност и Средновековието. Именно поради това са и толкоз забавни пристанищата по нашия бряг “, сподели още Преслав Пеев.
Специалистът добави, че една от главните целеви групи към които е ориентиран плана са туристите.
„ Целта ни е да достигнем до хората, които се интересуват от история и археология. Всъщност, този план е естествено продължение на предходни наши планове, които още веднъж са в тенденция развиване и възстановяване на туристическите услуги в България. Дори имахме взаимен план с Румъния, в рамките, на който разработихме транснационални туристически направления, единият от които беше тъкмо за проучване на западно черноморските пристанища в България и Румъния. Разбира се, в този план акцентираме единствено и само на българските пристанища “, сподели в умозаключение доцент Преслав Пеев.
Десислава ВАСИЛЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ