Варна. Оксана Чусовитина е вписана в книгата с рекордите на

Варна. Оксана Чусовитина е вписана в книгата с върховете на Гинес. Тя е единствената спортна гимнастичка със седем участия на олимпийски игри. В момента се приготвя за осмата си олимпиада, където ще е на 46 години. Световната купа във Врана е нещо като генерална подготовка за нея преди игрите в Токио. Изключителната спортистка отдели няколко минути особено за българските медии:

- Гостувате за повторно във Варна. С какви усеща се връщате тук?
- Да, за повторно пристигам в родината на моя другар Йордан Йовчев. Тук се усещам прелестно, тъй като съм измежду близки. Не съм се състезавала много време и Световната купа е първият ми старт, желая да сверя часовника си и да видя до къде съм стигнала в подготовката за олимпийските игри. Надявам се на положителни резултати, в България съм като че ли вкъщи, има слънце и е топло, както е и в Ташкент.
- Проведохте част от подготовката си в Германия, имаше проблем със залата в Ташкент. Сега всичко наред ли е?
- Бях на лагер в Германия, тъй като залата в родината ми се използваше за карантиниране на заболели от Ковид. Сега към този момент всичко е наред.
- Ще се състезавате на осма олимпиада, това е необикновено достижение, връх в международната гимнастика. Как успявате да поддържате спортна форма на 45 години?
- Просто обичам това, което върша и ми се получава добре. Имам нещо като лозунг, който последвам – По-добре да опитам през днешния ден, вместо да скърбя на следващия ден.
- Имахте неотдавна контузия в крайници. Тези проблеми не ви ли отхвърлят или разколебават?
- Това е нещо обикновено, случва се при всеки състезател. Мина и към този момент не мисля за този проблем. Отново ще кажа – доста съм удовлетворена, че България е хазаин на Световна купа, тъй като имам опция да ревизира до къде съм стигнала и какво още имам да свърша.
- Започвате да се състезавате в огромната гимнастика едвам на 15 години. Оттогава до момента са минали 30 години, каква е разликата?
- Може би ще ви изненадам, само че в този момент ми е доста по-лесно. Вече знам какво би трябвало да върша, доста по-осмислено е всичко. А когато бях по-млада, хвърлях доста сили, само че не там, където би трябвало. Разбира се, възрастта ми е напреднала, в случай че бях с 10 години по-млада всичко щеше да е прелестно.
- Имате олимпийски медали за Съюз на съветските социалистически републики и за Германия, само че нямате за Узбекистан. Това ли е вашата цел на тази олимпиада?
- Това е моята фантазия. Затова се сготвям малко по малко. Не дръзвам да си слагам цели, в спорта всичко се случва.
- Само на коронния си апарат прескок ли ще се състезавате?
- Да, тежко ми е към този момент да играя многобой. Възрастта оказва въздействие. Не желая да мятам сили, знаейки, че няма да попадна на край.
- Имате наследник Алишер, той с какво се занимава?
- Синът ми тази година ще стане на 22, ще учи в университет. В момента работи като треньор по баскетбол на дребни деца. Иска да стане учител по математика и по спорт в началното учебно заведение. Сам избра баскетбола, в никакъв случай не съм го карала да се занимава с гимнастика или с нещо друго, което не е по усета му. С мен са се отнасяли по същия метод, никой не ме е карал да върша нещо принудително. Смятам, че детето би трябвало единствено да откри това, което му доставя наслаждение.
- Работили сте като треньор, с това ли смятате да се занимавате след олимпийските игри в Токио?
- Мисля да направя собствен клуб в Узбекистан. Но не за професионален спорт, желая да се занимавам с деца и младежи. Искам да ги привлека към спорта, да оказа помощ на повече хора да бъдат здрави. Треньорската работа е извънредно тежка, преклонявам се пред труда на всички експерти. Освен това е доста неблагодарна специалност.
- Как успявате да съчетаете всички функции в живота – на майка, брачна половинка, състезателка?
- Много ми провървя със фамилията. Изключително признателна съм на моя мъж. Той ми сътвори прелестни условия, с цел да мога да упражнявам. Огромна поддръжка имам от сина ми.
- Живяли сте дълготрайно време в Германия, за какво решихте да се върнете в Узбекистан?
- Да, изкарах 10 години в Германия и се състезавах за тази страна. Синът ми беше болен и имаше потребност от лекуване. Но сърцето ми постоянно е било в Ташкент. Винаги съм знаела, че когато се излекува, ще се върнем в Узбекистан.
- Наричат ви феноменалната Чусовитина или чудото на спортната гимнастика...
- Аз съм елементарен човек, имам своите усеща, неволи и от време на време даже съм в неприятно въодушевление. Няма нищо феноменално в мен, просто се задържах в спорта малко повече. Всичко зависи от индивида, в случай че желае нещо да реализира, постоянно има метод. Ако не желае, нищо не може да го принуди.