Днес се навършват 100 години от рождението на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера
Варна. На 29 април 2021 година означаваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера. Това оповестиха от Държавна опера - Варна . В първите 30 години от историята на оперния спектакъл тя основава забележителни мостри на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в основните сопранови партии от международната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, фотоси и изявления, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за който певицата се отличава с „ богата звукова палитра, необятен диапазон и ослепителен артистичен гений “. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков.
Лиляна Анастасова наследява музикалния гений от обичания си татко, който бил фамозен юрист в Търговище, само че и добър тенор, пеел и свирел на китара.
Макар че Лиляна също се откроявала с певческа заложба, желала в началото да следва история, само че ориста я изпратила където би трябвало – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в преди малко основаната през 1947 година Варненска национална опера с основен живописен началник Петър Райчев.
Първата българска оперна легенда идва от международните подиуми, с цел да подкрепи развиването на оперното изкуство в България и да постави на първо време основите на оперния спектакъл в родния си град. Той незабавно назначава на работа обещаващото младо сопрано, само че „ другарите “ от Комунистическата партия незабавно го привикват и го предизвестяват, че като щерка на „ капиталистически интелигент “, Лиляна няма място в операта.
На това Петър Райчев дава отговор следното: “В операта аз не вземам деятели, а оперни артисти! “ и тази негова имитация остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достолепие в тези сложни обществено-политически времена.
Лиляна Анастасова в никакъв случай не не помни уроците на Петър Райчев: „ Имах щастието да вземам участие в основаването на Варненската опера през 1947 година В първите години доста ми оказа помощ националният актьор Петър Райчев. Голям възпитател, той деликатно и търпеливо ме насочваше, поведе ме по стръмната пътека, внушавайки ми непрекъснато: „ Няма изкуство без тъга “. От него научих за всяка роля да диря литература, да се зпознавам с епохата, в която живее моята героиня, с концепциите, които тя изповядва. Търся и плочи, с цел да чуя записи на други певици, само че не с цел да имитирам, а за инспекция на това, което съм постигнала “.
Първата роля Чо-Чо-Сан в „ Мадам Бътерфлай “ от Пучини също разсънва мемоари: „ Бях млада, неопитна и доста се вълнувах дали ще се оправя. Изпитвах театрален боязън, само че с умеене и такт Петър Райчев ми оказа помощ да преодолея терзанията си “.
Не след дълго й разпореждат Сантуца от операта „ Селска чест “ на Маскани, първата независима централна партия, която извършва единствено Лиляна Анастасова без дубльорка. След това идват основните функции на Тоска в едноименната опера и Леонора в „ Трубадур “ от Верди, Ярославна в „ Княз Игор “ от Бородин, Наташа в „ Русалка “ от Даргомижски, Амелия в „ Бал с маски “, Аида в „ Аида “ и Принцеса Еболи в „ Дон Карлос “ от Верди, Лиза в „ Дама Пика “ от Чайковски, Елвира в „ Ернани “, Абигайл в „ Набуко “ и Леонора в „ Силата на ориста “ от Верди, Турандот в „ Турандот “ от Пучини, Татяна в „ Евгений Онегин “ от Чайковски, Драгана в „ Имало едно време “ от П. Хаджиев, Норма в „ Норма “ от Белини, Марта във „ Фауст “ на Гуно и други.
Признава, че и харесват героини с богат и комплициран драматургичен заряд, като Тоска, Сантуца, Лиза, Татяна, Аида, само че обича всичките си функции - общо над 27 основни функции, увенчали щастливата креативна кариера на Лиляна Анастасова.
Оперната прима е постоянен посетител на Софийската опера, където единствено тя дублира Гена Димитрова в „ Турандот “. Получава покана да се реалокира в столичния оперен спектакъл, само че избира да остане във Варна. Изявява се и на оперните подиуми в Пловдив, Стара Загора и Русе. Гастролира с оперни спектакли и концерти в тогавашния Съветски съюз - Москва, Лениград, Рига, Талин, Вилнюс, също в Германска демократична република, Италия, Испания, Полша, Унгария, Чехословакия, Югославия, Корея, Китай и Виетнам. Признанието и любовта на публиката я съпътстват, за което приказват и оценките, измежду които Димитровска премия за ролята на Татяна в „ Евгений Онегин “, званието „ Заслужила артистка “, медал „ Кирил и Методий “ и други
Зрителите харесват Лиляна Анастасова във всичките й превъплъщения: „ Кой от нас не си спомня нейната Тоска. Величествена и мощна, властна и женствена, в нея се разкрива и кокетливият каприз, и корозивната ревнивост, и всеотдайната любов. И каква необятна гама от трагични нюанси разкрива нейната видимо примирена Аида! Тук тя е ревнив конкурент по силата на пристрастеностите и волята да реализира правото си на благополучие пред властната и егоистична Амнерис. Колко друга е във всяка партия и какъв брой вярна на своята креативна природа и театрална съвест “, възхищава се Йордан Александров. „ Звучният и мощен, доста забавен като тембър глас, постоянно е затрогвал слушателите. Анастасова е и отлична актриса. Нейната игра във всяка роля буди удивление “, добавя Йордан Каранов.
Очевидци и откриватели свидетелстват за това влияние, което изкуството на Лиляна Анастасова упражнява върху публиката. То е резултат от твърдоглав труд, изчерпателен разбор и детайлно извайване на облика. Изключително дисциплинирана, Лиляна Анастасова приготвя усърдно функциите си – първо овладява партията механически, а по-късно работи върху артистичното преобразяване, за което доста й оказва помощ брачният партньор Иван Иванов, режисьор във Драматичния спектакъл, по-късно и в Кукления спектакъл.
„ Тя беше необикновен човек, с изключение на като певица, и като майка и брачна половинка “, споделя дъщерята Меглена. Тя не си спомня майка й да е пазела някакъв режим поради гласа, усеща към момента усета на нейните ястия, щастливото детство и времето, което са прекарвали дружно вкъщи или в операта, многочислените сътрудници и другари, с които постоянно била цялостна къщата. „ Никой не е имал такава майка, прелестен човек, тя съчетаваше кариерата си с грижа за фамилията, беше страхотна стопанка, доста всеотдайна “, прибавя другата щерка Илияна. Двете се гордеят с майка си и поемат по нейния път. Илияна приключва Музикалното учебно заведение във Варна и Държавната консерватория, дипломира се с първия випуск тон-режисьори и работи в Регионалния ефирен център във Варна.
Меглена приключва италианска лингвистика, само че учи и пеене, кандидатства и я одобряват в хора на Софийската опера. При едно турне в Испания с „ Турандот “, певицата в основната роля се разболява тъкмо преди спектакъла и Меглена поема предизвикването да изпее Турандот. Тя от дълго време знае ролята, само че стресът да дебютира с тази сложна партия, освен това в чужбина, е огромен. „ Преди да изляза на сцената се прекръстих и се помолих, мамо, помагай ми! Съсредоточих се и не позволих нито една неточност. През цялото време имах възприятието, че нещо ме повдига, духът на мама ме поддържаше “, вълнува се и през днешния ден от претърпяното Меглена.
Нейният наследник Борис Луков, наследил музикалния гений на фамилията, трето потомство оперен артист, също се гордее със забележителната си баба. Той има прелестни мемоари от нея като блага и достолепна жена с особена харизма. Благодарен е, че е израсъл в среда, която го насърчава да стана оперен артист. Съзнава, че като правоприемник на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера, упованията към него са по-високи, в сравнение с към други артисти, само че приема тази отговорност като дълг към фамилията и към оперното изкуство.
Използвани материали: Архив Държавна опера Варна, Република България " Пенчо Славейков " - в. „ Народно дело “, 9.02.1964; „ В името на огромното изкуство “, в. „ Знаме “, Търговище, 21.08.1969 ; Интервюта с наследниците на Лиляна Анастасова
Лиляна Анастасова наследява музикалния гений от обичания си татко, който бил фамозен юрист в Търговище, само че и добър тенор, пеел и свирел на китара.
Макар че Лиляна също се откроявала с певческа заложба, желала в началото да следва история, само че ориста я изпратила където би трябвало – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в преди малко основаната през 1947 година Варненска национална опера с основен живописен началник Петър Райчев.
Първата българска оперна легенда идва от международните подиуми, с цел да подкрепи развиването на оперното изкуство в България и да постави на първо време основите на оперния спектакъл в родния си град. Той незабавно назначава на работа обещаващото младо сопрано, само че „ другарите “ от Комунистическата партия незабавно го привикват и го предизвестяват, че като щерка на „ капиталистически интелигент “, Лиляна няма място в операта.
На това Петър Райчев дава отговор следното: “В операта аз не вземам деятели, а оперни артисти! “ и тази негова имитация остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достолепие в тези сложни обществено-политически времена.
Лиляна Анастасова в никакъв случай не не помни уроците на Петър Райчев: „ Имах щастието да вземам участие в основаването на Варненската опера през 1947 година В първите години доста ми оказа помощ националният актьор Петър Райчев. Голям възпитател, той деликатно и търпеливо ме насочваше, поведе ме по стръмната пътека, внушавайки ми непрекъснато: „ Няма изкуство без тъга “. От него научих за всяка роля да диря литература, да се зпознавам с епохата, в която живее моята героиня, с концепциите, които тя изповядва. Търся и плочи, с цел да чуя записи на други певици, само че не с цел да имитирам, а за инспекция на това, което съм постигнала “.
Първата роля Чо-Чо-Сан в „ Мадам Бътерфлай “ от Пучини също разсънва мемоари: „ Бях млада, неопитна и доста се вълнувах дали ще се оправя. Изпитвах театрален боязън, само че с умеене и такт Петър Райчев ми оказа помощ да преодолея терзанията си “.
Не след дълго й разпореждат Сантуца от операта „ Селска чест “ на Маскани, първата независима централна партия, която извършва единствено Лиляна Анастасова без дубльорка. След това идват основните функции на Тоска в едноименната опера и Леонора в „ Трубадур “ от Верди, Ярославна в „ Княз Игор “ от Бородин, Наташа в „ Русалка “ от Даргомижски, Амелия в „ Бал с маски “, Аида в „ Аида “ и Принцеса Еболи в „ Дон Карлос “ от Верди, Лиза в „ Дама Пика “ от Чайковски, Елвира в „ Ернани “, Абигайл в „ Набуко “ и Леонора в „ Силата на ориста “ от Верди, Турандот в „ Турандот “ от Пучини, Татяна в „ Евгений Онегин “ от Чайковски, Драгана в „ Имало едно време “ от П. Хаджиев, Норма в „ Норма “ от Белини, Марта във „ Фауст “ на Гуно и други.
Признава, че и харесват героини с богат и комплициран драматургичен заряд, като Тоска, Сантуца, Лиза, Татяна, Аида, само че обича всичките си функции - общо над 27 основни функции, увенчали щастливата креативна кариера на Лиляна Анастасова.
Оперната прима е постоянен посетител на Софийската опера, където единствено тя дублира Гена Димитрова в „ Турандот “. Получава покана да се реалокира в столичния оперен спектакъл, само че избира да остане във Варна. Изявява се и на оперните подиуми в Пловдив, Стара Загора и Русе. Гастролира с оперни спектакли и концерти в тогавашния Съветски съюз - Москва, Лениград, Рига, Талин, Вилнюс, също в Германска демократична република, Италия, Испания, Полша, Унгария, Чехословакия, Югославия, Корея, Китай и Виетнам. Признанието и любовта на публиката я съпътстват, за което приказват и оценките, измежду които Димитровска премия за ролята на Татяна в „ Евгений Онегин “, званието „ Заслужила артистка “, медал „ Кирил и Методий “ и други
Зрителите харесват Лиляна Анастасова във всичките й превъплъщения: „ Кой от нас не си спомня нейната Тоска. Величествена и мощна, властна и женствена, в нея се разкрива и кокетливият каприз, и корозивната ревнивост, и всеотдайната любов. И каква необятна гама от трагични нюанси разкрива нейната видимо примирена Аида! Тук тя е ревнив конкурент по силата на пристрастеностите и волята да реализира правото си на благополучие пред властната и егоистична Амнерис. Колко друга е във всяка партия и какъв брой вярна на своята креативна природа и театрална съвест “, възхищава се Йордан Александров. „ Звучният и мощен, доста забавен като тембър глас, постоянно е затрогвал слушателите. Анастасова е и отлична актриса. Нейната игра във всяка роля буди удивление “, добавя Йордан Каранов.
Очевидци и откриватели свидетелстват за това влияние, което изкуството на Лиляна Анастасова упражнява върху публиката. То е резултат от твърдоглав труд, изчерпателен разбор и детайлно извайване на облика. Изключително дисциплинирана, Лиляна Анастасова приготвя усърдно функциите си – първо овладява партията механически, а по-късно работи върху артистичното преобразяване, за което доста й оказва помощ брачният партньор Иван Иванов, режисьор във Драматичния спектакъл, по-късно и в Кукления спектакъл.
„ Тя беше необикновен човек, с изключение на като певица, и като майка и брачна половинка “, споделя дъщерята Меглена. Тя не си спомня майка й да е пазела някакъв режим поради гласа, усеща към момента усета на нейните ястия, щастливото детство и времето, което са прекарвали дружно вкъщи или в операта, многочислените сътрудници и другари, с които постоянно била цялостна къщата. „ Никой не е имал такава майка, прелестен човек, тя съчетаваше кариерата си с грижа за фамилията, беше страхотна стопанка, доста всеотдайна “, прибавя другата щерка Илияна. Двете се гордеят с майка си и поемат по нейния път. Илияна приключва Музикалното учебно заведение във Варна и Държавната консерватория, дипломира се с първия випуск тон-режисьори и работи в Регионалния ефирен център във Варна.
Меглена приключва италианска лингвистика, само че учи и пеене, кандидатства и я одобряват в хора на Софийската опера. При едно турне в Испания с „ Турандот “, певицата в основната роля се разболява тъкмо преди спектакъла и Меглена поема предизвикването да изпее Турандот. Тя от дълго време знае ролята, само че стресът да дебютира с тази сложна партия, освен това в чужбина, е огромен. „ Преди да изляза на сцената се прекръстих и се помолих, мамо, помагай ми! Съсредоточих се и не позволих нито една неточност. През цялото време имах възприятието, че нещо ме повдига, духът на мама ме поддържаше “, вълнува се и през днешния ден от претърпяното Меглена.
Нейният наследник Борис Луков, наследил музикалния гений на фамилията, трето потомство оперен артист, също се гордее със забележителната си баба. Той има прелестни мемоари от нея като блага и достолепна жена с особена харизма. Благодарен е, че е израсъл в среда, която го насърчава да стана оперен артист. Съзнава, че като правоприемник на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера, упованията към него са по-високи, в сравнение с към други артисти, само че приема тази отговорност като дълг към фамилията и към оперното изкуство.
Използвани материали: Архив Държавна опера Варна, Република България " Пенчо Славейков " - в. „ Народно дело “, 9.02.1964; „ В името на огромното изкуство “, в. „ Знаме “, Търговище, 21.08.1969 ; Интервюта с наследниците на Лиляна Анастасова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ