В Градската художествена галерия „Борис Георгиев” - Варна бе открита самостоятелната изложба на Людмила Миланова
Варна. Градската художествена изложба „ Борис Георгиев ” - Варна показва една галерия, която предизвика вглеждането в два на пръв взор противоположни свята - света на природата и света на техниката, оповестиха от пресцентъра на галерията . Людмила Миланова, която учи и живее в Германия, търси връзката сред тях през погледа на фолклорното схващане и на актуалния прочит. Нарекла е плана си: " Like eyes, like a mouth, like birds, like the sun " (Като очи, като уста, като птица, като слънце).
Изложбата носи заглавието на основното произведение в експозицията: видео апаратура, която се състои от видео прожекция и кинетичен обект. В нея се отразяват две контрастни вероятности върху природата: тази на естествения феномен, който се възприема като знамение - нещо необяснимо, обвързвано с разнообразни митологични разкази. Природата тук се преглежда като " одушевена " и се признава за самостоятелен, пълновръстен индивид. Контрастно на това схващане се показва един различен, доста по здравомислещ взор върху природата. Тук тя е декор и образец, по чийто пример индивидът си построява лична версия на биологичния свят - тази на технологията.
Наскоро планът е показван в София, само че в друг вид. “Специално за Варна сложих в центъра на изложбата видеото, което пресъздава или разяснява по някакъв метод българския фолклор и митология - споделя авторката. - Темата е природата и другите тълкувания на тази тематика в инсталацията имат два основни аспекта. Единият е природата през очите на фолклорното виждане, в него са визуализирани естествени явления от България, които са обгърнати в някаква тайнственост - като Рупите, Божиите очи, Караджов камък, събиранията на Бялото приятелство на Рилските езера и култът към слънцето. Интересуват ме ритуалите, свързани с природата. Това е едната страна и тя е осъществена на българска земя - направих огромно пътешестване, посетих тези места и това се вижда във видеото.
Живея в чужбина и това, което прави усещане, когато не си доста постоянно тук, е че България е цялостна с мистичност, хората доста имат вяра в силата на природата, има безпределно доста места със мощни сили, и хората имат вяра, че те лекуват. Свързвам това фолклорно чувство доста мощно с България, като под фолклор имам поради освен песните и носиите, а доста повече устната национална традиция и ритуала.
Другата страна на моя план е обърната към технологиите. По принцип постоянно работя с техническо пресъздаване на естествени явления и процеси. Изкарвам ги от естествената им среда и ги възпроизвеждам или симулирам в границите на изложбеното пространство и това за мен е непрекъснат креативен способ.
Например в този план включих наблюденията си върху един върхов механически обект. Близо до Кьолн се намира Германският галактически център и това, което притегли интереса ми към него, е излязлата вест, че там са създали най-голямото “слънце ” на света. Копирали са Слънцето! Стана ми доста забавно по какъв начин по този начин хора ще настояват, че са създали копие на Слънцето. Оказа се, че става дума за един огромен механически конструкт със 150 електрически лампи, които създават светлина и топлота. Направили са го, с цел да опитват по какъв начин се създава въглерод от слънчевото греене. Изображението, което използвах за визия на моя план, е тъкмо с тези лампи - слънце. ”
Людмила Миланова учи в Академията за медийни изкуства в Кьолн от 2008 до 2011 година, откакто приключва медийна доктрина в Кьолнския университет до 2006 година
Нейните съоръжения и видеа са отличени с голям брой стипендии и грантове, както и с интернационалните изложения, измежду които Берлин, Сеул, Киото, Ню Йорк, Ротердам и Москва.
В творчеството си тя се занимава с естествени феномени и технологии. Често интерес съставляват ефимерни вещества като мъгла, облаци, светлина или физическите закони на материалните неща. Творбите ѝ включват видео съоръжения, кинетични статуи, обекти, фотографии и перформативни детайли, които са резултат от взаимоотношението на техника, просвета и детайли на заблуда.
Проектът гостува във Варна с финансовата поддръжка на фонд “Култура ” на Община Варна.
Изложбата ще бъде налична за визити до 31 декември Градската художествена изложба – Варна при съблюдаване на противоепидемичните ограничения.
Изложбата носи заглавието на основното произведение в експозицията: видео апаратура, която се състои от видео прожекция и кинетичен обект. В нея се отразяват две контрастни вероятности върху природата: тази на естествения феномен, който се възприема като знамение - нещо необяснимо, обвързвано с разнообразни митологични разкази. Природата тук се преглежда като " одушевена " и се признава за самостоятелен, пълновръстен индивид. Контрастно на това схващане се показва един различен, доста по здравомислещ взор върху природата. Тук тя е декор и образец, по чийто пример индивидът си построява лична версия на биологичния свят - тази на технологията.
Наскоро планът е показван в София, само че в друг вид. “Специално за Варна сложих в центъра на изложбата видеото, което пресъздава или разяснява по някакъв метод българския фолклор и митология - споделя авторката. - Темата е природата и другите тълкувания на тази тематика в инсталацията имат два основни аспекта. Единият е природата през очите на фолклорното виждане, в него са визуализирани естествени явления от България, които са обгърнати в някаква тайнственост - като Рупите, Божиите очи, Караджов камък, събиранията на Бялото приятелство на Рилските езера и култът към слънцето. Интересуват ме ритуалите, свързани с природата. Това е едната страна и тя е осъществена на българска земя - направих огромно пътешестване, посетих тези места и това се вижда във видеото.
Живея в чужбина и това, което прави усещане, когато не си доста постоянно тук, е че България е цялостна с мистичност, хората доста имат вяра в силата на природата, има безпределно доста места със мощни сили, и хората имат вяра, че те лекуват. Свързвам това фолклорно чувство доста мощно с България, като под фолклор имам поради освен песните и носиите, а доста повече устната национална традиция и ритуала.
Другата страна на моя план е обърната към технологиите. По принцип постоянно работя с техническо пресъздаване на естествени явления и процеси. Изкарвам ги от естествената им среда и ги възпроизвеждам или симулирам в границите на изложбеното пространство и това за мен е непрекъснат креативен способ.
Например в този план включих наблюденията си върху един върхов механически обект. Близо до Кьолн се намира Германският галактически център и това, което притегли интереса ми към него, е излязлата вест, че там са създали най-голямото “слънце ” на света. Копирали са Слънцето! Стана ми доста забавно по какъв начин по този начин хора ще настояват, че са създали копие на Слънцето. Оказа се, че става дума за един огромен механически конструкт със 150 електрически лампи, които създават светлина и топлота. Направили са го, с цел да опитват по какъв начин се създава въглерод от слънчевото греене. Изображението, което използвах за визия на моя план, е тъкмо с тези лампи - слънце. ”
Людмила Миланова учи в Академията за медийни изкуства в Кьолн от 2008 до 2011 година, откакто приключва медийна доктрина в Кьолнския университет до 2006 година
Нейните съоръжения и видеа са отличени с голям брой стипендии и грантове, както и с интернационалните изложения, измежду които Берлин, Сеул, Киото, Ню Йорк, Ротердам и Москва.
В творчеството си тя се занимава с естествени феномени и технологии. Често интерес съставляват ефимерни вещества като мъгла, облаци, светлина или физическите закони на материалните неща. Творбите ѝ включват видео съоръжения, кинетични статуи, обекти, фотографии и перформативни детайли, които са резултат от взаимоотношението на техника, просвета и детайли на заблуда.
Проектът гостува във Варна с финансовата поддръжка на фонд “Култура ” на Община Варна.
Изложбата ще бъде налична за визити до 31 декември Градската художествена изложба – Варна при съблюдаване на противоепидемичните ограничения.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ