Апелативен съд – Варна потвърди наказанията за катастрофа на мост в Търговищко
Варна. Апелативен съд – Варна промени присъдата на Окръжен съд – Търговище по дело за злополука на мост в сектора сред с. Зараево и гр. Попово, като удостовери наложеното наказване – 2 години и 8 месеца отнемане от независимост с изпитателен период 5 години, оповестиха от пресцентъра на съда . Втората инстанция обаче одобри, че подсъдимият е нарушил единствено правилото в Закона за придвижване по пътищата, което задължава водачите да понижат скоростта или да спрат при заплаха. Стефан Р. бе оневинен за второ нарушаване – че не се е съобразил с пътен знак „ Б6 “.
Окръжният съд в Търговище е признал виновността на Стефан Р. за това, че на 19.12.2019г. при ръководство на рейс за междуградски превоз по несъобразителност е предизвикал гибелта на един човек и междинни телесни повреди на петима души. Освен условното наказване, Търговищкият областен съд е лишил подсъдимия от право да ръководи МПС за период от 5 години. Присъдата бе обжалвана от част от частните обвинители, които считат наказването за занижено. Производството пред първата инстанция е протекло при кратко правосъдно разследване, което е задължило съда да понижи наказването с 1/3.
Подсъдимият е професионален водач. На 19.12.2019г. изпълнявал курс по постоянна автобусна линия Попово - с.Захари Стояново. В транспортното средство пътували 7 души. В сектора сред Попово и с. Зараево над р. Черни Лом се намира мост със стеснено платно. От страната на рейса трафикът бил контролиран с пътен знак „ Б6 “: „ Премини в случай че пътят е свободен “. Заради ремонт на пътя скоростта била лимитирана до 60км/ч от двете страни на моста. В противоположна посока се движел автомобил „ Мазда “, ръководен от 19-годишен лидер. Скоростта на рейса била 70км/ч, а на колата - 112 км/ч. Нито един от двамата водачи не понижил скоростта. Превозните средства навлезли по моста съвсем по едно и също време. Последвал преден конфликт. Част от пасажерите получили пострадвания, а водачът на леката кола умрял.
Според автотехническата експертиза, причина за случая е неправилната преценка на двамата водачи за скоростта на придвижване на другия участник, личната скорост и дистанцията до моста.
Въззивният правосъден състав промени възприета от първата инстанция подготовка на действието. Аргументът е, че резултатът е настъпил единствено поради несъблюдение на нормата от Закона за придвижване по пътищата: „ Водачите са длъжни да понижат скоростта и при положение на нужда да спрат, когато възникне заплаха за придвижването “.
По второто нарушаване - за несъобразяване с пътен знак Б6, Апелативният съд прецизира, че знакът „ Премини, в случай че пътят е свободен “ дефинира реда за прекосяване през кръстовища и стеснени сектори. За задачата от двете страни на стеснението се слагат два пътни знака: Б5 и Б6. Първият не разрешава нахлуване в сектора, а вторият дава преимущество за прекосяване. По посоката на придвижване на лекия автомобил обаче знакът В5 е липсвал. Това е лишило водача от опцията да обезпечи преимуществото на подсъдимия и съществено е асъдействало за настъпването на случая. В същото време подсъдимият се е употребил с преимущество да премине пръв по моста. В този смисъл, навлизайки по него водачът на рейса не е нарушил никаква възбрана. Виждайки обаче, че ръководещият насрещно движещия се автомобил няма желание да даде преимуществото, подсъдимият е бил задължен да спре. Той е имал техническа опция да избегне удара.
Идентични са нарушаванията и на починалия водач. Скоростта му доста е надхвърляла разрешените 60 км/ч. Поведението му равностойно е асъдействало за настъпването на челния конфликт и последствията от него.
Апелативният съд оцени като верен размера на наложеното наказване на лидера на рейса. Престъпният резултат е реализиран от взаимното отговорно държание на двамата участници в случая. Ето за какво преживелият злополуката лидер не следва да носи цялата отговорност. За условното наказание законът слага три условия: наказването да е до 3 години, лицето да не е осъждано с отнемане от независимост и съдът да реши, че за реализиране на задачите на наказването и за поправянето на наказания не е неотложно той да го търпи дейно. Данните за личността на подсъдимия и откритото съпричиняване не дават съображение на въззивната инстанция да анулира условното наказание. Принудителното уединяване на Стефан Р. не би асъдействало за поправянето и превъзпитаването му.
Решението на Апелативен съд – Варна предстои на обжалване пред Върховен касационен съд.
Окръжният съд в Търговище е признал виновността на Стефан Р. за това, че на 19.12.2019г. при ръководство на рейс за междуградски превоз по несъобразителност е предизвикал гибелта на един човек и междинни телесни повреди на петима души. Освен условното наказване, Търговищкият областен съд е лишил подсъдимия от право да ръководи МПС за период от 5 години. Присъдата бе обжалвана от част от частните обвинители, които считат наказването за занижено. Производството пред първата инстанция е протекло при кратко правосъдно разследване, което е задължило съда да понижи наказването с 1/3.
Подсъдимият е професионален водач. На 19.12.2019г. изпълнявал курс по постоянна автобусна линия Попово - с.Захари Стояново. В транспортното средство пътували 7 души. В сектора сред Попово и с. Зараево над р. Черни Лом се намира мост със стеснено платно. От страната на рейса трафикът бил контролиран с пътен знак „ Б6 “: „ Премини в случай че пътят е свободен “. Заради ремонт на пътя скоростта била лимитирана до 60км/ч от двете страни на моста. В противоположна посока се движел автомобил „ Мазда “, ръководен от 19-годишен лидер. Скоростта на рейса била 70км/ч, а на колата - 112 км/ч. Нито един от двамата водачи не понижил скоростта. Превозните средства навлезли по моста съвсем по едно и също време. Последвал преден конфликт. Част от пасажерите получили пострадвания, а водачът на леката кола умрял.
Според автотехническата експертиза, причина за случая е неправилната преценка на двамата водачи за скоростта на придвижване на другия участник, личната скорост и дистанцията до моста.
Въззивният правосъден състав промени възприета от първата инстанция подготовка на действието. Аргументът е, че резултатът е настъпил единствено поради несъблюдение на нормата от Закона за придвижване по пътищата: „ Водачите са длъжни да понижат скоростта и при положение на нужда да спрат, когато възникне заплаха за придвижването “.
По второто нарушаване - за несъобразяване с пътен знак Б6, Апелативният съд прецизира, че знакът „ Премини, в случай че пътят е свободен “ дефинира реда за прекосяване през кръстовища и стеснени сектори. За задачата от двете страни на стеснението се слагат два пътни знака: Б5 и Б6. Първият не разрешава нахлуване в сектора, а вторият дава преимущество за прекосяване. По посоката на придвижване на лекия автомобил обаче знакът В5 е липсвал. Това е лишило водача от опцията да обезпечи преимуществото на подсъдимия и съществено е асъдействало за настъпването на случая. В същото време подсъдимият се е употребил с преимущество да премине пръв по моста. В този смисъл, навлизайки по него водачът на рейса не е нарушил никаква възбрана. Виждайки обаче, че ръководещият насрещно движещия се автомобил няма желание да даде преимуществото, подсъдимият е бил задължен да спре. Той е имал техническа опция да избегне удара.
Идентични са нарушаванията и на починалия водач. Скоростта му доста е надхвърляла разрешените 60 км/ч. Поведението му равностойно е асъдействало за настъпването на челния конфликт и последствията от него.
Апелативният съд оцени като верен размера на наложеното наказване на лидера на рейса. Престъпният резултат е реализиран от взаимното отговорно държание на двамата участници в случая. Ето за какво преживелият злополуката лидер не следва да носи цялата отговорност. За условното наказание законът слага три условия: наказването да е до 3 години, лицето да не е осъждано с отнемане от независимост и съдът да реши, че за реализиране на задачите на наказването и за поправянето на наказания не е неотложно той да го търпи дейно. Данните за личността на подсъдимия и откритото съпричиняване не дават съображение на въззивната инстанция да анулира условното наказание. Принудителното уединяване на Стефан Р. не би асъдействало за поправянето и превъзпитаването му.
Решението на Апелативен съд – Варна предстои на обжалване пред Върховен касационен съд.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ