Върховният съд на Индия започна да изслушва множество петиции, оспорващи конституционността на законодателството, прието от правителството на министър-председателя Нарендра Моди през 2019 г., което лиши оспорваните полу-администрирани от Индия части на Кашмир автономия.
Премахването на член 370 от конституцията на Индия от индуисткото националистическо правителство на 5 август 2019 г. означаваше, че регионът с мюсюлманско мнозинство сега се управлява от бюрократи без демократични легитимации и загуби своето знаме, наказателен кодекс и конституция.
Конституционният съдебен състав от петима съдии, който включва главния съдия на Върховния съд, изслушва едновременно поредица от петиции, оспорващи специалния статут, предоставен на региона след присъединяването му към новата независима Индия през 1947 г. Такива петиции бяха подадени преди промените от 2019 г.
Безпрецедентният ход раздели региона на две федерални територии – Ладак и Джаму-Кашмир, и двете управлявани пряко от централното правителство без собствен законодателен орган.
„Делото е пред най-висшата конституционна скамейка в страната. Ние сме оптимисти, тъй като знаем, че нашият аргумент е много силен“, каза в сряда Хаснаин Масуди, член на парламента от Кашмир, който беше един от първите вносители на петиция, оспорващи решението на правителството на Моди. Той също е бил съдия във Върховния съд на Джаму и Кашмир и Ладак.
„Тази конституционна рамка предостави механизъм да бъдеш част от индийския съюз. Отмяната беше предателство и посегателство върху нашата идентичност“, каза той.
Масуди, който представлява националната конференция на най-голямата политическа партия в Кашмир, каза, че решението от 2019 г. „наруши всяка норма и механизъм“ съгласно конституцията на Индия и нейното „грубо нарушение по буква и дух“.
Скоро след това индийските власти започнаха да интегрират Кашмир в останалата част на Индия с административни промени, въведени без публичен принос. Законът за местожителството, въведен през 2020 г., даде възможност на всеки индийски гражданин, който е живял в региона поне 15 години или е учил седем години, да стане постоянен жител на региона. През същата година правителството също облекчи правилата за индийските войници да придобиват земя в Кашмир и да изграждат „стратегически“ селища.
Индийските власти нарекоха новите права на пребиваване закъсняла мярка за насърчаване на по-голямо икономическо развитие, но критиците казват, че това може да промени състава на населението.
Много жители на Кашмир се притесняват, че притокът на външни хора може да промени резултатите от плебисцит, ако той някога се проведе, въпреки че беше обещан в резолюциите на ООН от 1948 г., които дадоха на Кашмир избора да се присъедини или към Пакистан, или към Индия.< /p>
Хималайският регион познава малко, освен конфликти от 1947 г., когато британското управление на Индийския субконтинент разделя територията между новосъздадените Индия и Пакистан. Кашмирските сепаратисти започнаха пълномащабно въоръжено въстание през 1989 г., търсейки обединение с Пакистан или пълна независимост.
Десетки хиляди хора бяха убити и изчезнали в продължилия десетилетия конфликт. Индия е разположила повече от половин милион служители по сигурността в региона. Правозащитни групи и ООН обвиниха индийските сили в нарушаване на правата на човека. Ню Делхи отхвърли обвиненията и каза, че силите му се борят с това, което той нарича „тероризъм“.
Източник: Информационни агенции
