Връщат на съд делото за ремонта на НДК
Върховният касационен съд връща на Софийският градски съд за ново разглеждане делото за ремонта на НДК във връзка с неоправдателната част на въззивното решение по отношение на Валентин К.
Делото е формирано по тъжба на Валентин К. против решението на САС, с което е доказана присъдата по н.о.х.д. № 4023/2018 година на Софийския градски съд. С нея Мирослав Б. е приет за почтен по обвиняванията за това, че като изпълнителен шеф на НДК се е разпоредил със средства с целево предопределение в размер на 3 431 146,06 лева не по предназначението им; съзнателно не е положил задоволително грижи за ръководството, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като от това са настъпили обилни вреди за НДК в изключително огромни размери и казусът е изключително тежък; умишлено сключил неизгодни покупко-продажби, от това са произлезли обилни вреди за НДК и казусът е изключително тежък; присвоил поверени му за ръководство непознати пари в изключително огромни размери – 3 971 999,52 лева
С присъдата Валентин К. е приет за отговорен в това, че на 05.10.2016 година като ръководител на Съвета на шефовете на НДК посредством заплашване с уволняване принудил Иван Б. и Даниела И. – членове на комисията за осъществяване на социална поръчка за акомодация на главната постройка на НДК за потребностите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, обратно на волята им да занижат оценката на „ Главболгарстрой “ АД и да завишат тази на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД. Наложено му е наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 година, отсрочено за период от 5 година Признат е за почтен в това посредством заплашване с уволняване да е принудил Александър Б. – член на комисията, да занижи оценката на „ Главболгарстрой “ АД и да завиши тази на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД.
Тричленният състав на Върховен касационен съд сочи в претекстовете си, че въз основа на доказателствената цялост предходните инстанции еднопосочно са приели, че при изискванията на идеална цялост на 05.10.2016 година в кабинета на Валентин К. по време на диалог с Александър Б., Иван Б. и Даниела И. подсъдимият по едно и също време е заплашил последните двама с уволняване, в случай че откажат да завишат оценката на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД и да намалят тази на „ Главболгарстрой “ АД.
Упражненото психическо влияние довело и до обективния съставомерен резултат, а точно – осъществяването, обратно на действителната им воля, на устното предписание, което съгласно предходните инстанции кореспондира с механизма на закононарушението по член 143, алинея 1 от Наказателен кодекс. Касационният състав в известна степен не споделя тези правни заключения, защото при принудата, осъществена посредством заплашване, деецът незаконно влияе върху душeвността на потърпевшия, като го стимулира да извърши нещо, обратно на волята му. Под заплашване съгласно наредбата на член 198, алинея 2 от Наказателен кодекс следва да се схваща застрашаване с такова директно действие, което излага на тежка заплаха живота, здравето, достойнството или парцела на застрашения, без да е належащо да бъде открито, че деецът има справедлива опция да реализира заплашването.
В обвинителния акт е посочено, че Валентин К. използвал опасност, като с недодялан звук споделил на тримата очевидци, че в случай че не понижат оценката на „ Главболгарстрой “ АД, ще бъдат уволнени. В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че по този начин конкретизираната опасност като форма на влияние не сочи да е осъществена по планувания в член 198, алинея 2 от Наказателен кодекс метод. Същевременно в член 143, алинея 1 от Наказателен кодекс противоправното обосноваване на потърпевшия към държание, което той не желае, с изключение на посредством мощ и заплашване, може да се осъществя и посредством корист с власт, т. е. като се внуши на служебно подчинения на дееца боязън от бъдещи неподходящи за него последствия, който въпрос е останал напълно отвън вниманието на инстанциите всъщност.
Според висшите съдии въззивният съд е следвало да извърши предоставената му процесуална опция да приведе отразените в обвинителния акт и възприети от инстанциите всъщност в действителност условия, по които подсъдимият се е защитавал, под същата правна подготовка, т. е. да приложи закон за същото наказуемо закононарушение, като промени само фактически осъществената форма на влияние, за което не е било належащо категорично изказване на прокурора, защото е налице единствено несъществено изменение на обстоятелствената част на обвиняването. В решението на Върховен касационен съд се показва, че визираното нарушаване може да бъде отстранено само посредством връщане на делото за ново разглеждане от различен състав на САС.
Делото е формирано по тъжба на Валентин К. против решението на САС, с което е доказана присъдата по н.о.х.д. № 4023/2018 година на Софийския градски съд. С нея Мирослав Б. е приет за почтен по обвиняванията за това, че като изпълнителен шеф на НДК се е разпоредил със средства с целево предопределение в размер на 3 431 146,06 лева не по предназначението им; съзнателно не е положил задоволително грижи за ръководството, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като от това са настъпили обилни вреди за НДК в изключително огромни размери и казусът е изключително тежък; умишлено сключил неизгодни покупко-продажби, от това са произлезли обилни вреди за НДК и казусът е изключително тежък; присвоил поверени му за ръководство непознати пари в изключително огромни размери – 3 971 999,52 лева
С присъдата Валентин К. е приет за отговорен в това, че на 05.10.2016 година като ръководител на Съвета на шефовете на НДК посредством заплашване с уволняване принудил Иван Б. и Даниела И. – членове на комисията за осъществяване на социална поръчка за акомодация на главната постройка на НДК за потребностите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, обратно на волята им да занижат оценката на „ Главболгарстрой “ АД и да завишат тази на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД. Наложено му е наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 година, отсрочено за период от 5 година Признат е за почтен в това посредством заплашване с уволняване да е принудил Александър Б. – член на комисията, да занижи оценката на „ Главболгарстрой “ АД и да завиши тази на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД.
Тричленният състав на Върховен касационен съд сочи в претекстовете си, че въз основа на доказателствената цялост предходните инстанции еднопосочно са приели, че при изискванията на идеална цялост на 05.10.2016 година в кабинета на Валентин К. по време на диалог с Александър Б., Иван Б. и Даниела И. подсъдимият по едно и също време е заплашил последните двама с уволняване, в случай че откажат да завишат оценката на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД и да намалят тази на „ Главболгарстрой “ АД.
Упражненото психическо влияние довело и до обективния съставомерен резултат, а точно – осъществяването, обратно на действителната им воля, на устното предписание, което съгласно предходните инстанции кореспондира с механизма на закононарушението по член 143, алинея 1 от Наказателен кодекс. Касационният състав в известна степен не споделя тези правни заключения, защото при принудата, осъществена посредством заплашване, деецът незаконно влияе върху душeвността на потърпевшия, като го стимулира да извърши нещо, обратно на волята му. Под заплашване съгласно наредбата на член 198, алинея 2 от Наказателен кодекс следва да се схваща застрашаване с такова директно действие, което излага на тежка заплаха живота, здравето, достойнството или парцела на застрашения, без да е належащо да бъде открито, че деецът има справедлива опция да реализира заплашването.
В обвинителния акт е посочено, че Валентин К. използвал опасност, като с недодялан звук споделил на тримата очевидци, че в случай че не понижат оценката на „ Главболгарстрой “ АД, ще бъдат уволнени. В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че по този начин конкретизираната опасност като форма на влияние не сочи да е осъществена по планувания в член 198, алинея 2 от Наказателен кодекс метод. Същевременно в член 143, алинея 1 от Наказателен кодекс противоправното обосноваване на потърпевшия към държание, което той не желае, с изключение на посредством мощ и заплашване, може да се осъществя и посредством корист с власт, т. е. като се внуши на служебно подчинения на дееца боязън от бъдещи неподходящи за него последствия, който въпрос е останал напълно отвън вниманието на инстанциите всъщност.
Според висшите съдии въззивният съд е следвало да извърши предоставената му процесуална опция да приведе отразените в обвинителния акт и възприети от инстанциите всъщност в действителност условия, по които подсъдимият се е защитавал, под същата правна подготовка, т. е. да приложи закон за същото наказуемо закононарушение, като промени само фактически осъществената форма на влияние, за което не е било належащо категорично изказване на прокурора, защото е налице единствено несъществено изменение на обстоятелствената част на обвиняването. В решението на Върховен касационен съд се показва, че визираното нарушаване може да бъде отстранено само посредством връщане на делото за ново разглеждане от различен състав на САС.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ