ВКС отново отмени 4-годишната присъда на Марешки и върна делото във Варна
Върховният касационен съд (ВКС) още веднъж анулира присъдата от 4 години затвор на водача на " Воля " Веселин Марешки, оповестяват от институцията.
Делото е върнато за ново разглеждане от различен състав на Варненския апелативен съд.
Делото е формирано по касационни тъжби от Веселин Марешки и Красимира Колева против въззивната присъда на Апелативен съд – Варна, с която напълно е анулирана присъдата на Окръжен съд – Варна.
С първоинстанционната присъда подсъдимите са приети за невиновни в осъществяването на закононарушение за това, че за времето от 09.10.2014 година до 16.11.2014 година в гр. Варна за да принудят Асен Миланов да поеме имуществено обвързване – да им заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10 000 лв., го заплашили с увреждане на имущество – разрушение на стопанисваното от него заведение, и с друго незаконно деяние с тежки последствия за него – основаване на спънки и прекратяване на комерсиалната активност на заведението, като действието е съпроводено с заличаване и разваляне на имущество, осъществено е от две лица, и са породени обилни вреди в размер на 14 838,37 лв., заради което са напълно оправдани.
С въззивна присъда от 14.09.2020 на Апелативен съд – Варна е анулирана отчасти присъдата на първата инстанция и е постановена нова, с която и двамата подсъдими са приети за отговорни по повдигнатото им обвиняване, като на Веселин М. са наложени наказванията „ отнемане от независимост “ за период от 4 години и „ санкция “ в размер на 8000 лева, а на Красимира К. – „ отнемане от независимост “ за 3 години и 6 месеца и „ санкция “ в размер на 6000 лева
Красимира К. е оправдана по в началото повдигнатото ѝ обвиняване задачата на упражнената насила да е била Асен М. да поеме имуществено обвързване към нея – да ѝ заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лева В останалата част първоинстанционната присъда е доказана..
С атакуваната в този момент въззивна присъда на Апелативен съд – Варна е анулирана първоинстанционната, като вместо това двамата подсъдими са приети за отговорни в осъществяването на закононарушение. На Веселин М. са наложени наказванията „ отнемане от независимост “ за период от 4 години и „ санкция “ в размер на 8000 лева, а на Красимира К. – „ отнемане от независимост “ за период от 3 години и 6 месеца и „ санкция “ в размер на 6000 лева Двамата подсъдими са наказани да заплатят солидарно на Асен М. сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд въззивният съд е позволил нарушаване, доколкото не е извършил отговорностите си за обективно , всестранно и цялостно проучване на всички условия по делото, не е анализирал всички относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, а осъщественият от него разбор е фрагментарен и отчасти неакуратен, като не са били разисквани и наличните несъгласия сред обособените доказателствени материали.
От значително значение за обективната страна на закононарушението по член 231а от Наказателен кодекс е установяването на опасност, отправена от страна на подсъдимия към изнудвания , която в съответния случай съгласно диспозитива на обвинителния акт се е изразила с увреждане на имущество и с друго незаконно деяние.
В основата на извода за съществуване на опасност от страна на подсъдимия Веселин М. към Асен М. при срещата им на 09.10.2014 година и съответното нейно наличие, съдът е сложил показанията на очевидеца Асен М., доколкото той единствен персонално я е възприел. Върховните съдии одобряват за кардинално правилно заключението на въззивния съд, че обявеното в тази тенденция от очевидеца би могло да се ревизира посредством производни доказателства, каквито са данните, обявени от посочените в касационното решение очевидци.
Същевременно обаче тричленният състав на Върховен касационен съд е безапелационен, че в съответния случай това не е по този начин, защото нито един от тези очевидци не е дал информация за отправени от подсъдимия Веселин М. към св. Асен М. закани на 09.10.2014 година, като се изключи един очевидец , в разпита на който, извършен на досъдебното произвеждане, са налице доказателствени обстоятелства за съществуването на опасност, само че тези показания са били погрешно приобщени от първостепенния съд.
Освен това, следеният съд не е взел поради съответно приобщените показания на различен очевидец, в които е налице информация за отправени съответни закани от страна на Веселин М. към св. Асен М. на обсъжданата дата. Като последица от необсъждането на част от свидетелските показания, въззивният съд не е установил съществуването на спорни данни сред декларираното от тях и това от св. Асен М. досежно обекта, за който Веселин М. е изискал наем, както и по отношение на размера му.
Върховните съдии не споделят признатото от въззивната инстанция, че за достоверността на показанията на св. Асен М. следва да се съди от подадената от него тъжба в полицията , като сочат, че доктрината и правосъдната процедура не одобряват за документално доказателствено средство жалбата до полицейските органи, в която се оповестява за осъществено закононарушение. Приемането на жалбата за доказателствено средство би изключило нуждата от разпит на подателя й в качеството на очевидец в границите на досъдебното произвеждане, защото тя би била задоволителна за приемане на меродавност на съдържащите се в нея в действителност изказвания, което е безусловно неприемливо.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд заради необсъждане на цялостния доказателствен материал в неговата логическа връзка и цялост, за някои от признатите от въззивния съд обстоятелства е невероятно да се наблюдава тяхната доказателствена аргументираност.
Касационният състав установи редица несъгласия и неясноти, позволени от апелативния съд в претекстовете към новата присъда , които също се явяват спънка за пълноценното следене на действителната му воля по обстоятелствата и правото, което с изключение на, че затруднява инстанционната инспекция, води и до нарушение ефикасното практикуване правото на отбрана на подсъдимите лица. Върховните съдии одобряват също, че въззивният съд не е дал отговор на редица възражения, направени от отбраната, а по отношение на коментара на някои от възраженията на отбраната на подсъдимия установяват, че част от доводите на въззивния съд не почиват на вярното схващане на закона.
В претекстовете към отменителното решение е посочено и че не се открива да е налице изказванието на отбраната за разглеждане на въззивното произвеждане от привързан и преднамерен правосъден състав . Доводът за съществуване на преднамереност е изведен от наличието на претекстовете по оценка на доказателствата и признатите в действителност заключения.
Касационните съдии са безапелационни, че неправилната оценка на доказателствените материали, пропуските в процесуалната му активност и неточната интерпретация на доказателствата и данните, съдържащи се в средствата за тяхното определяне, не водят до извод за преднамереност на правосъдния състав, в случай че при излагане на претекстовете съдът си е послужил с неприемливи от позиция на правото обидни, позорящи или други носещи отрицателен смисъл квалификации, или съждения, поставящи в неподходяща светлина подсъдимите, непочиващи на материалите по делото (в този смисъл е откритата процедура на ВКС-НК).
Върховните съдии одобряват за налично касационното съображение по член 348, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс (допуснато значително нарушаване на процесуални правила), заради което анулират атакувания правосъден акт и връщат делото за ново разглеждане от различен състав на Варненския апелативен съд, който да в профил всички установени от касационната инстанция пропуски и дефекти.
Делото е върнато за ново разглеждане от различен състав на Варненския апелативен съд.
Делото е формирано по касационни тъжби от Веселин Марешки и Красимира Колева против въззивната присъда на Апелативен съд – Варна, с която напълно е анулирана присъдата на Окръжен съд – Варна.
С първоинстанционната присъда подсъдимите са приети за невиновни в осъществяването на закононарушение за това, че за времето от 09.10.2014 година до 16.11.2014 година в гр. Варна за да принудят Асен Миланов да поеме имуществено обвързване – да им заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10 000 лв., го заплашили с увреждане на имущество – разрушение на стопанисваното от него заведение, и с друго незаконно деяние с тежки последствия за него – основаване на спънки и прекратяване на комерсиалната активност на заведението, като действието е съпроводено с заличаване и разваляне на имущество, осъществено е от две лица, и са породени обилни вреди в размер на 14 838,37 лв., заради което са напълно оправдани.
С въззивна присъда от 14.09.2020 на Апелативен съд – Варна е анулирана отчасти присъдата на първата инстанция и е постановена нова, с която и двамата подсъдими са приети за отговорни по повдигнатото им обвиняване, като на Веселин М. са наложени наказванията „ отнемане от независимост “ за период от 4 години и „ санкция “ в размер на 8000 лева, а на Красимира К. – „ отнемане от независимост “ за 3 години и 6 месеца и „ санкция “ в размер на 6000 лева
Красимира К. е оправдана по в началото повдигнатото ѝ обвиняване задачата на упражнената насила да е била Асен М. да поеме имуществено обвързване към нея – да ѝ заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лева В останалата част първоинстанционната присъда е доказана..
С атакуваната в този момент въззивна присъда на Апелативен съд – Варна е анулирана първоинстанционната, като вместо това двамата подсъдими са приети за отговорни в осъществяването на закононарушение. На Веселин М. са наложени наказванията „ отнемане от независимост “ за период от 4 години и „ санкция “ в размер на 8000 лева, а на Красимира К. – „ отнемане от независимост “ за период от 3 години и 6 месеца и „ санкция “ в размер на 6000 лева Двамата подсъдими са наказани да заплатят солидарно на Асен М. сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд въззивният съд е позволил нарушаване, доколкото не е извършил отговорностите си за обективно , всестранно и цялостно проучване на всички условия по делото, не е анализирал всички относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, а осъщественият от него разбор е фрагментарен и отчасти неакуратен, като не са били разисквани и наличните несъгласия сред обособените доказателствени материали.
От значително значение за обективната страна на закононарушението по член 231а от Наказателен кодекс е установяването на опасност, отправена от страна на подсъдимия към изнудвания , която в съответния случай съгласно диспозитива на обвинителния акт се е изразила с увреждане на имущество и с друго незаконно деяние.
В основата на извода за съществуване на опасност от страна на подсъдимия Веселин М. към Асен М. при срещата им на 09.10.2014 година и съответното нейно наличие, съдът е сложил показанията на очевидеца Асен М., доколкото той единствен персонално я е възприел. Върховните съдии одобряват за кардинално правилно заключението на въззивния съд, че обявеното в тази тенденция от очевидеца би могло да се ревизира посредством производни доказателства, каквито са данните, обявени от посочените в касационното решение очевидци.
Същевременно обаче тричленният състав на Върховен касационен съд е безапелационен, че в съответния случай това не е по този начин, защото нито един от тези очевидци не е дал информация за отправени от подсъдимия Веселин М. към св. Асен М. закани на 09.10.2014 година, като се изключи един очевидец , в разпита на който, извършен на досъдебното произвеждане, са налице доказателствени обстоятелства за съществуването на опасност, само че тези показания са били погрешно приобщени от първостепенния съд.
Освен това, следеният съд не е взел поради съответно приобщените показания на различен очевидец, в които е налице информация за отправени съответни закани от страна на Веселин М. към св. Асен М. на обсъжданата дата. Като последица от необсъждането на част от свидетелските показания, въззивният съд не е установил съществуването на спорни данни сред декларираното от тях и това от св. Асен М. досежно обекта, за който Веселин М. е изискал наем, както и по отношение на размера му.
Върховните съдии не споделят признатото от въззивната инстанция, че за достоверността на показанията на св. Асен М. следва да се съди от подадената от него тъжба в полицията , като сочат, че доктрината и правосъдната процедура не одобряват за документално доказателствено средство жалбата до полицейските органи, в която се оповестява за осъществено закононарушение. Приемането на жалбата за доказателствено средство би изключило нуждата от разпит на подателя й в качеството на очевидец в границите на досъдебното произвеждане, защото тя би била задоволителна за приемане на меродавност на съдържащите се в нея в действителност изказвания, което е безусловно неприемливо.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд заради необсъждане на цялостния доказателствен материал в неговата логическа връзка и цялост, за някои от признатите от въззивния съд обстоятелства е невероятно да се наблюдава тяхната доказателствена аргументираност.
Касационният състав установи редица несъгласия и неясноти, позволени от апелативния съд в претекстовете към новата присъда , които също се явяват спънка за пълноценното следене на действителната му воля по обстоятелствата и правото, което с изключение на, че затруднява инстанционната инспекция, води и до нарушение ефикасното практикуване правото на отбрана на подсъдимите лица. Върховните съдии одобряват също, че въззивният съд не е дал отговор на редица възражения, направени от отбраната, а по отношение на коментара на някои от възраженията на отбраната на подсъдимия установяват, че част от доводите на въззивния съд не почиват на вярното схващане на закона.
В претекстовете към отменителното решение е посочено и че не се открива да е налице изказванието на отбраната за разглеждане на въззивното произвеждане от привързан и преднамерен правосъден състав . Доводът за съществуване на преднамереност е изведен от наличието на претекстовете по оценка на доказателствата и признатите в действителност заключения.
Касационните съдии са безапелационни, че неправилната оценка на доказателствените материали, пропуските в процесуалната му активност и неточната интерпретация на доказателствата и данните, съдържащи се в средствата за тяхното определяне, не водят до извод за преднамереност на правосъдния състав, в случай че при излагане на претекстовете съдът си е послужил с неприемливи от позиция на правото обидни, позорящи или други носещи отрицателен смисъл квалификации, или съждения, поставящи в неподходяща светлина подсъдимите, непочиващи на материалите по делото (в този смисъл е откритата процедура на ВКС-НК).
Върховните съдии одобряват за налично касационното съображение по член 348, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс (допуснато значително нарушаване на процесуални правила), заради което анулират атакувания правосъден акт и връщат делото за ново разглеждане от различен състав на Варненския апелативен съд, който да в профил всички установени от касационната инстанция пропуски и дефекти.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ