Върховният съд върна делото за ремонта на НДК
Върховният касационен съд. Това се случи по тъжба някогашният ръководител на Съвета на шефовете на НДК Валентин Кръстев, който беше приет за отговорен Апелативния съд в София за опасност и насила и получава условното наказване от 3 години отнемане от независимост. По същото дело беше оправдан столичния зам.-кмет Мирослав Боршош.
С присъдата Валентин К. е приет за отговорен в това, че на 05.10.2016 година като ръководител на Съвета на шефовете на НДК посредством заплашване с уволняване принудил Иван Б. и Даниела И. – членове на комисията за осъществяване на социална поръчка за акомодация на главната постройка на НДК за потребностите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, обратно на волята им да занижат оценката на „ Главболгарстрой “ АД и да завишат тази на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД.
Тричленният състав на Върховен касационен съд сочи в претекстовете си, че въз основа на доказателствата подсъдимият е заплашвал последните двама с уволняване, в случай че откажат да завишат оценката на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД и да намалят тази на „ Главболгарстрой “ АД. Упражненото психическо влияние довело и до обективния съставомерен резултат, а точно – осъществяването, обратно на действителната им воля, на устното предписание, което съгласно предходните инстанции кореспондира с механизма на закононарушението
" Касационният състав в известна степен не споделя тези правни заключения, защото при принудата, осъществена посредством заплашване, деецът незаконно влияе върху душeвността на потърпевшия, като го стимулира да извърши нещо, обратно на волята му. Под заплашване следва да се схваща застрашаване с такова директно действие, което излага на тежка заплаха живота, здравето, достойнството или парцела на застрашения, без да е належащо да бъде открито, че деецът има справедлива опция да реализира заплашването. В обвинителния акт е посочено, че Валентин К. използвал опасност, като с недодялан звук споделил на тримата очевидци, че в случай че не понижат оценката на „ Главболгарстрой “ АД, ще бъдат уволнени. В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че по този начин конкретизираната опасност като форма на влияние не сочи да е осъществена по планувания от Наказателен кодекс метод ", аргументира се Върховен касационен съд.
С присъдата Валентин К. е приет за отговорен в това, че на 05.10.2016 година като ръководител на Съвета на шефовете на НДК посредством заплашване с уволняване принудил Иван Б. и Даниела И. – членове на комисията за осъществяване на социална поръчка за акомодация на главната постройка на НДК за потребностите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, обратно на волята им да занижат оценката на „ Главболгарстрой “ АД и да завишат тази на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД.
Тричленният състав на Върховен касационен съд сочи в претекстовете си, че въз основа на доказателствата подсъдимият е заплашвал последните двама с уволняване, в случай че откажат да завишат оценката на „ Галчев Инженеринг “ ЕООД и да намалят тази на „ Главболгарстрой “ АД. Упражненото психическо влияние довело и до обективния съставомерен резултат, а точно – осъществяването, обратно на действителната им воля, на устното предписание, което съгласно предходните инстанции кореспондира с механизма на закононарушението
" Касационният състав в известна степен не споделя тези правни заключения, защото при принудата, осъществена посредством заплашване, деецът незаконно влияе върху душeвността на потърпевшия, като го стимулира да извърши нещо, обратно на волята му. Под заплашване следва да се схваща застрашаване с такова директно действие, което излага на тежка заплаха живота, здравето, достойнството или парцела на застрашения, без да е належащо да бъде открито, че деецът има справедлива опция да реализира заплашването. В обвинителния акт е посочено, че Валентин К. използвал опасност, като с недодялан звук споделил на тримата очевидци, че в случай че не понижат оценката на „ Главболгарстрой “ АД, ще бъдат уволнени. В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че по този начин конкретизираната опасност като форма на влияние не сочи да е осъществена по планувания от Наказателен кодекс метод ", аргументира се Върховен касационен съд.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ