Въпреки очевидните си провали през ХХ век, марксизмът продължава да

Въпреки очевидните си провали през ХХ век, марксизмът продължава да бъде една от най-разпространените политически и стопански идеологии на нашето съвремие. Западните демокрации са възприели голям брой от правилата и политиките, предложени от Маркс и неговите почитатели, а доста постколониални разрастващи се страни са построили обществата си на основата на социалистическите доктрини. Това статукво допуска, че рецензиите, които Карл Маркс насочва към капитализма, са най-малко ненапълно правдоподобни и че съществува реалистична опция на частната благосъстоятелност и свободния пазар. В последна сметка, в случай че толкоз доста хора в света се стремят да приложат тези хрумвания на процедура, бихме могли да заключим, че те имат най-малко някаква стойност, нали?

Това е надалеч от истината. Причините за продължаващото необятно разпространяване на социализма са дълбоки и комплицирани и не бих желал да встъпвам в тях в тази публикация, само че бихме могли да заключим сигурно, че те не са стопански. Държавите, които са приложили икономическите теории на Маркс, са измежду най-бедните и недоразвити страни в света и страдат от хронични рецесии. Най-новото попълнение в дългия лист с провалени марксистки опити е Венецуела. Южноамериканската страна има най-големите петролни находища в света, a страда от всеобща беднотия.

Причините за какво рецензията на Маркс към капитализма e неубедителна, са многочислени. Ще прегледам две от най-фундаменталните неточности на марксистката философия – концепцията за „ употреба “ и теорията за произхода и естеството на частната благосъстоятелност.

Нека разгледаме изказванието на Маркс, че капитализмът е система, основана на употреба. В своята книга „ Нови хрумвания от мъртви икономисти “ някогашният шеф на икономическата политика на кабинета Буш-младши Тод Бухолз обобщава с акуратност марксистката позиция за връзките сред притежатели и служащи:

„ Във феодалните времена лордовете са имали искания върху създаденото от селячеството. При капитализма притежателите на заводи и земя имат права над създаденото от техните служащи. Оцеляването на господстващата класа зависи от работата на подчинената класа. В добра преговорна позиция ли са служащите? Не. “

Сравнението сред феодални лордове и притежатели на земя и заводи е надълбоко неправилно. Феодалните лордове са имали монопол върху труда на селяните си. Този монопол е бил налаган със силата на закона, т.е. посредством физическа мощ. В конкурентната капиталистическа система, притежателите и служащите договарят изискванията на своя непринуден контракт. Работниците имат необятен избор от работодатели, искащи да закупят труда им, както и опцията да работят сами за себе си (като стартират личен бизнес, например). Те биха могли да изберат и да не работят въобще. Тази фундаментална независимост на договаряне и сдружаване сред индивидите в капиталистическа стопанска система, в която правото на частна благосъстоятелност се ползва поредно, значи, че такава система не би могла да бъде наречена „ експлоататорска “, защото липсва насила.

Свободният пазарен капитализъм е система, формирана от предприятия в които служащи, мениджъри и притежатели са в хармонични връзки. Земята, оборудването и капиталът, които притежателите дават, са доста скъпи за служащите и те заплащат за тези неща с остатъка от инвестиции труд. Използването на този остатък не е кражба, както настояват марксистите. Той е разменна монета в ежедневната вътрешна търговия на предприятието, защото служащите не биха могли да създават и надлежно да завоюват пари без мениджърите и притежателите. Всъщност марксистката социалистическа система е репресивна, защото постанова един единствен стопански модел, най-често посредством държавно принуждение. При капитализма всеки, който пожелае би могъл да живее съгласно марксистките правила. Очевидно е, че когато хората са свободни, те не избират да провеждат живота си по този метод, защото не имат вяра че това е в техен интерес.

Маркс и почитателите му бъркат във връзка с различен фундаментален аспект на капитализма – правото на частна благосъстоятелност. Марксистите настояват, че тези права са просто обществени структури, които легитимират съществуващия наказателен ред. Те имат вяра, че неравенствата са плод на този наказателен ред, и че естественото положение на общността е материално тъждество сред всички нейни членове.

Това разбиране за произхода на частната благосъстоятелност и правата е незадълбочено. Източникът на частната благосъстоятелност е природата (или Бог, за тези които имат разнообразни метафизични схващания). Ако концептуализираме собствеността като “легитимен надзор ”, от това следва че първичната форма на частна благосъстоятелност са личните ни тела. Поради този факт частната благосъстоятелност предхожда всички форми на обществена организация, без значение дали те са доброволни (семейство, общност) или не (държава). Но допустимо ли е частната благосъстоятелност да е естествена, само че правата върху нея да са напълно плод на обществена спогодба?

Тялото и частната благосъстоятелност


Естественото продължение на правото на частна благосъстоятелност върху тялото е правото на частна благосъстоятелност върху създаденото посредством него. Логиката сочи, че всеки артикул би следвало да е владеене на този, който е рискувал и е вложил време и труд в производството му. Свободната търговия сред хората също е разумно разследване от частната им благосъстоятелност. Веднъж получил законен надзор над това, което е създал, човек би могъл да го резервира за за себе си или да го подари или замени за нещо друго.

Със съкращения

Авторът е част от ЕКИП (Експертен клуб за стопанска система и политика) и на Българското либертарианско общество.